Присъда № 33 от 13.05.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 33 от 12.05.2021 г., постановена по НОХД № 2447/2021 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинение против С.

К. М. с ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата през първата седмица на месец януари 2019г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Л. В. М. от гр.П. и с това причинил на същата имотна вреда в размер на 900лева. – престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

В провелото се разпоредително заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Предложи, ако са налице основанията за разглеждането на делото по някоя от диференцираните процедури да се пристъпи към това. По време на съдебните прения поддържаше внесеният обвинителен акт, като поиска на подсъдимия да бъде наложено наказание ориентирано към минимума предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3 с оглед редукцията на чл. 58а НК и същото да бъде отложено по реда на чл.

66, ал. 1 НК.

Пострадалата Л.М. редовно уведомена за насроченото разпоредително заседание се яви, като заяви, че щетите й са възстановени в пълен размер и няма претенции към подсъдимия.

Защитникът адв. П. по време на разпоредителното заседание намери, че делото е подсъдно на Съда и не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Поиска да бъде сключено споразумение с представителя на държавното обвинение, но след предоставената им възможност на страните, такова не се постигна, поради което и съдебното следствие приключи с признаване от подсъдимия на фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. На съдебни прения заяви, че неговият подзащитен е извършил деянието за което е предаден на съд, но е осъзнал грешката си и поиска възможно най-ниското наказание.

Подсъдимият С.М. по време на разпоредителното заседание се присъедини към заявеното от неговия защитник. Преди даване ход на съдебното следствие призна фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства. На съдебни прения изрази съжаление, като по време на последната си дума поиска минимално наказание.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият

С. К. М. е роден на ****г. в гр. В., обл. В.,

ЕГН:**********, ******, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес в с.П., обл. В., ул.“ Д.“ № 5, с адрес за призоваване в гр.В., обл. В., ул.“ Е.Й. I“, бл.23, ет.3, ап.39.

Свидетелката Л.М. живеела в гр.П.. През месец август 2017г. започнала 1 да комуникира с непознато за нея момче в сайт за запознанства „Елмаз“, което се представил като И. И.. Комуникацията продължила дълго след това и в приложенията „Скайп“ и „Вайбър“, както и в социалната мрежа „Фейсбук“.

На свидетелката М. й направило впечатление, че въпросното момче използва различни имена в различните приложения и във „Фейсбук“, като същият започнал да й праща нецензурни съобщения, а когато си говорели с видеовръзка, същият винаги намирал оправдание за да не включи камерата си.

Свидетелка М. заподозряла, че момчето, което било на снимките в профила във „Фейсбук“ не е това, за което се представяло и с което тя общувала и затова поискала да открие този, който бил на снимките. За целта в началото на месец януари 2019г. решила да потърси услугите на детективска агенция. В интернет попаднала на детективска агенция „Фрауд“ с адрес в гр.С., бул.“ П.В.“ и телефон за връзка ********** и позвънила на посочения номер. Вдигнал й С.М., който й казал, че се свързала с детективска агенция „Фрауд“. В действителност той не извършвал чрез посочената агенция детективски услуги. В детективските среди името му и това на агенция „ Фрауд“ било свързвано с детективски измами.

Свидетелката М. му обяснила, че желае да открие самоличността на лицето, на което разполагала с няколко снимки. Подсъдимият я уверил и гарантирал, че ще успее да установи не само имената на лицето от снимката, но и подробна информация, касаеща същото – ЕГН, адрес и дори криминалното му минало, ако имало такова. Обяснил й, че технологиите били много напреднали, че негов служител имал необходимите знания в тази област и със сигурност щели да открият момчето. Първо трябвало да проверят дали снимките са истински и дали не са били подложени на някаква обработка, след което той щял да се свърже с нея за да й каже дали ще започне работа по случая. Няколко дни по-късно, С.М. я уведомил по „Вайбър“, че ще поеме случая. В телефонен разговор й казал, че услугата щяла да й струва 950лв. и тя се съгласила.

На 07.01.2019г. свидетелката М. посетила клон на „Централна кооперативна банка“ АД в гр. П., където от банковата си сметка изтеглила сумата от 900лв.

На неустановена дата в периода 08.01.2019г. - 09.01.2019г. свидетелката М. и подсъдимият се срещнали в кафене, намиращо се срещу болница „Св.М.“ в гр. П., като последният отново започнал да я убеждава и гарантира, че ще открие цялата информация за въпросното лице. Пострадалата го попитала какво ще стане, ако не успее да открие същото, а от своя страна С.М. й заявил, че това било невъзможно. За да я мотивира да му заплати уговорената за услугата сума обаче, същият й казал, че при неуспех да разкрие самоличността на лицето от снимките, щял да й върне цялата сума.

След като чула всичко това и повярвала, че действително възложеното от нея на подсъдимия ще бъде изпълнено, свидетелката Л.М. предала на последния на горепосоченото място сумата от 900 лв., като се разбрали да се видят пак 2 за да му даде остатъка в размер на 50 лв. от цялата договорена сума.

Дала му и снимки на лицето, което трябвало да бъде установено. С.М. й казал, че ще й звънне на следващия ден, след като говори със специалист. На следващия ден тя му се обадила. Подсъдимият й казал, че още не е дал информацията на въпросния специалист, след което в продължение на дни или не отговарял на обажданията на св. М., или в случаите, когато вдигал телефона си, я убеждавал, че пътува и няма време да й изпрати събраната подробна информация за лицето, която бил открил.

Това не отговаряло на истината, тъй като подсъдимият изначално нямал намерение да изпълни поетия ангажимент. Нямал намерение, нито пък ресурса да установи самоличността на лицето, от което се интересувала пострадалата. Получената от последната сума от 900лв., обвиняемият изразходвал за лични нужди.

Свидетелката Л.М. била много настоятелна. Ежедневно звъняла на С.М. и се интересувала до къде е стигнал последният в изпълнение на поставената му от нея задача. За да спре тези нейни обаждания, той й казал, че е открил всичко за момчето от снимките. Н****7.01.2019г. й изпратил имейл, в който й посочил, че въпросното лице се казвало Т.В.Т. с ЕГН: **** и адрес в гр.К., кв.“ Б.“, ул.“ Д.“ № 12 и телефонен номер *****. Подсъдимият знаел, че това не отговаряло на истината и че така посочените имена и ЕГН са измислени от самия него и не кореспондират с конкретно лице, както и че посоченият телефонен номер бил на Г.Н. И. - покойният съпруг на св. И. И.а, с която бил в интимни отношения. В същия имейл, С.М. пояснявал, че Т. бил заминал за И. предната година, както и че същият имал висящо дело за купуване на гласове. Няколко дни след това, подсъдимият изпратил на св. М. втори имейл, в който й казвал, че въпросният Т. Т. живеел на семейни начала с жена.

Пострадалата силно се усъмнила в така поднесената й информация.

Звъняла многократно на предоставения й от С.М. телефонен номер *****, но същият бил изключен. Свързала се с мобилния оператор „ ****“, откъдето я уведомили, че телефонен номер ***** е техен, но не се ползва от лице с имена Т.В.Т..

Л.М. разбрала, че е измамена. Написала на подсъдимия имейл, в който му казала, че всичко, което й е изпратил не отговаряло на истината и поскала да й върне парите, тъй като С.М. не бил изпълнил уговореното, но последният не й отговорил. Телефонът за връзка в сайта на детективска агенция „ Фрауд“ бил сменен от обвиняемия с телефонен номер ****, който номер бил регистриран на името на св. И. И.а, но ползван от подсъдимия, като в крайна сметка той не върнал сумата от 900лв. на пострадалата.

Свидетелката Л.М. подала жалба по случая в Районна прокуратура гр.П., въз основа на която било образувано и проведено настоящото наказателно производство.

Така възприетата от съда фактическа обстановка, се установява от обясненията на подсъдимия С.М., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, че той е извършител на деянието, които се кредитират от 3 настоящия съдебен състав, доколкото същите си кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, както и от показанията на разпитаните свидетели: Л.М., Е.Ю., К.Д. и И. И.а, както и от събраните по делото писмени доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, протокол за разпознаване на лице, справка от мобилни оператори.

Обясненията на подсъдимия М., както и показанията на свидетелите Л.М., Е.Ю., К.Д. и И. И.а създават пълна и точна картина на процесните събития, пресъздавайки факти в зависимост от това на кои обстоятелства са били станали очевидци. Тези гласни доказателства са еднопосочни, точни и взаимодопълващи се, като от тях по несъмнен и безспорен начин се установяват време, място и начин на извършване на деянието.

От доказателствения материал по делото следва да се изключи разпитът на подсъдимия М. в качеството му на свидетел, тъй като към този момент не са били разяснени правата му като обвиняем по делото.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки, разписка за предадена сума.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан.

От представената характеристична справка се установява, че подсъдимият е с добри характеристични данни.

От представеното копие от банкова бележка се установява, че на 08.01.2019 г. пострадалата М. е изтеглила от личната си банкова сметка сумата в размер от 900 лева.

От представените справки от мобилни оператори се установява на кои лице са били предоставяни услуги от ,,А1‘‘.

От протокола за разпознаване на лице се установява, че пострадалата М. е разпознала подсъдимия М., като лицето на което е предала сумата в размер от 900 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на подсъдим), се констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага техният по-обстоен анализ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият С. К. М. с ЕГН: ********** е 4 извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата през първата седмица на месец януари 2019г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Л. В. М. от гр.П. и с това причинил на същата имотна вреда в размер на 900лева. – престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

От обективна страна – подсъдимият е възбудил на неустановена дата през първата седмица на месец януари 2019 г. в П.. Налице е и другият необходим обективен признак за състава на това престъпление, а именно наличието на имотна облага в полза на подсъдимия, която в случая е в размер от 900 лева. Измамливите действия се извличат от обстоятелството, че изначално С.М. е знаел, че не притежава уменията да открие поисканото от свидетелка М. лице, но въпреки това, я е убедил в това, като за целта си е измислил едно несъществуващо лице за което е посочил, че това е мъжът, който търси пострадалата.