Решение № 1478 от 20.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1478

16.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

6-ти търговски

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов

Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002125 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби на страните срещу решение № 57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в неговата цялост.

С депозирана въззивна жалба ответникът, „Петрол” АД, обжалва решение № 57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от „Реинлабс Русе” ООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 73 054,81 лв. – дадена без основание като платена цена в повече от дължимото и договореното по договор за франчайз от 20.12.2010г., изменен с анекс от 07.05.2012г., в периода 14.10.2013г. до 31.10.2015г., и искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 292 ТЗ за сумата 8 889,90 лв., за която е издадена фактура 3000000757/30.11.2016г., и сумата 636,54 лв., за която е издадена фактура 3000000765/09.12.2016г., дължими суми за продажба на горива по карти Транскарт, първата за периода от 23-30.11.2016 г., а втората за периода 01-07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба 16.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Ответникът обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за дължими неустойки по договор за франчайз от 20.10.2010г., както следва: 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 55, вр. чл.

18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от договора за франчайз; 26 800 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 56, ал.

1, вр. чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз; 32 200 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 56, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1 от договора за франчайз и 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 55, вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора за франчайз. Жалбоподателят поддържа решението в 1 обжалваните му части да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необоснован и противен на закона решаващият извод на първоинстанционния съд, че страните са подписали анекс на 07.05.2012г. към сключения между тях договор за франчайз от 20.12.2010г. Излага видно от представения по делото документ - анекс от 07.05.2012г. за подписал същият да е посочен изпълнителния директор на „Петрол” АД –С. Й., но по делото да се установява документът да е подписан от И. К. – член на УС, но без представителна власт по отношение на „Петрол” АД при съблюдаване на чл. 235, ал. 1 ТЗ. Поддържа да не се установява и представителство по пълномощие, като дори в анекса не е посочено, че се подписва от пълномощник, както изисква чл. 26, ал. 4 ТЗ.

Оспорва от представената справка от нотариус за вписани пълномощни на името на К. да може да се направи извод, че е надлежно упълномощен да представлява изп. директор Й. при сключване на анекса, като излага и видно от възпроизведеното съдържание на пълномощните му да не е имал право да сключва финансови договори. Поддържа да не следва да намери приложение и нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като най – ранният момент, в който ответникът е уведомен чрез законния си представител за сключването на анекса е получаване на препис от исковата молба и в срок с писмения отговор е възразено срещу извършените действия без представителна власт по сключване на анекса от името на „Петрол” АД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че анексът е изпълняван някога от ответника, като поддържа за целия му период на действие цените по договора за франчайз да са определяни, съобразно началното му съдържание, а не съобразно клаузите на анекса, което поддържа да е видно и от издаваните фактури, в които липсва посочване на дадена отстъпка съобразно анекса. Сочи и клаузата на твърдения анекс досежно изменение на цената по договора да е нищожна, доколкото нито е ясно определена, нито определяема по причина, че никоя от страните по договора не е могла да знае изходните цени на петролни бази на „Лукойл”, предвид решение 887/26.07.2012г. на КЗК, с което са задължени всички търговци на течни горива на едро да направят така, че цените им да не са видни публично. Излага предвид нищожността на клаузата за цена по договора, съдът да е следвало да приеме, че на основание чл. 292 ТЗ страните са договаряли цената по всяка отделна доставка. Ищецът сам е заявявал доставките и заплащал авансово цената по същите без възражения, с които си действия и извънсъдебно е признал цената на доставените му горива да не следва да се определя съобразно анекса. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на съда, че по делото се установява ищецът веднага след узнаване на цените на „Лукойл” да се е възпротивил срещу начина на определяне на цените по договора за франчайз. Излага да не се установява последното от приложената ел. кореспонденция, за която няма по делото данни да е постъпила при ответника, съответно получена при спазване на чл. 10 ЗЕДЕУУ, а извод в тази насока да не може да бъде направен и от противоречивите показания на св. П., св. Р. и св. Ш., като показанията на първия се опровергават от показанията на вторите двама. На самостоятелно основание поддържа, че дори да се установи, че е налице възражение, установимо от показанията на св. П., последното да е сторено две години след периода, за който се твърди цените да са неправилно определяни не 2 по клаузите на анекса. Жалбоподателят оспорва по делото да се доказват и предпоставките за определяне на цената по процесния анекс, като поддържа от събраните по делото доказателства да не се установява ищецът да е извършвал за своя сметка транспорта на доставяните му от ответника количества горива. Излага с нормата на чл. 50, ал. 1 Закон за автомобилните превози да се въвежда писмена форма за доказване на договора за превоз – с товарителница, предвид на което и при нарушение на закона СГС е приел последните договори за доказани, основавайки се на събрани писмени доказателства и заключение по ССчЕ, като последната оспорва и като необоснована. По тези доводи поддържа предявеният иск за сумата 73 054,81 лв. да е недоказан. Оспорва като необосновани и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението му погасеност на исковата претенция в частта и за сумите по фактури с дата преди 12.12.2013г. по давност предвид изтекла кратка тригодишна давност съответна на повтарящите се отношения по договора.

Излага решението в тази му обжалвана част да е постановено и в нарушение на принципите за търсене на истината – чл. 10 ГПК и на вътрешното убеждение – чл. 12 ГПК, а също и при несъобразяване на установената с чл. 154 ГПК доказателствена тежест за ищеца, въвел изгодните за него твърдения, което има за резултат и необоснованост на съдебния акт. По същите доводи като постановено в нарушение на горецитираните процесуални правила и необосновано оспорва първоинстанционното решение и в частта му по уважените искове за сумите 8 889,90 лв. и 636,54 лв. Излага без по делото да се установява, която и да е предпоставките на чл. 292, ал. 1 ТЗ, съдът да е приел, че следва да приложи последната норма и да приеме за доказана облигация между страните за горните суми. Излага да не се доказва отправено изявление за сключване на договор от оправомощено да представлява ответника лице, доколкото приложените имейли са от Г. Б. – служител „Развитие на мрежата” при „Петрол” АД, изявлението да не е съдържало никакви конкретни параметри по сделката, така че да може да бъде прието при условията на чл. 292, ал. 1 ТЗ, а и страните не са се намирали в трайни отношения, доколкото и според съда към датата на отправяне на електронните писма договорът между тях е бил развален. Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Излага съдът в нарушение на процесуалния закон да не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, както и неправилно да е кредитирал показанията само на единия от разпитаните свидетели, без да отчете събраните други гласни доказателства, които ги оборват. Сочи съдът да не е тълкувал и договора в неговата цялост и при установената с него връзка между отделните му разпоредби, с което е нарушил материалния закон и не е извлякъл действителната воля на страните, а именно че поетите с договора задължения следва да бъдат тълкувани във връзка с основния предмет на договора за франчайз. Излага по делото недвусмислено да е доказано нарушението на основното изискване по договора „Реинлабс Русе” ООД да осъществява дейността си съобразно франчайза, включително бензиностанцията да има външно цветово оформление съобразно договора и в частност в жълт и син цвят, което нарушение е и съществено с оглед преследвания с договора резултат за налагане на марката на пазара. Поддържа да се доказва нарушението и на друго съществено по договора условие, а именно „Реинлабс Русе” ООД да 3 не продава горива, които не са му доставени от „Петрол” АД. Излага нарушението да е многократно и да касае основния предмет на договора, предвид на което и предявеният иск за неустойка за обезщетяване на вредите от същото сочи да е основателен в пълния му предявен размер. Оспорва като необосновани изводите на съда, че доставката на гориво от вида газ пропан – бутан е извън предмета на договора, като поддържа този продукт да е дериват на нефта, по която причина и като негов дериват е обхваната от договора. Поддържа и установеното по делото поведение на страните също да сочи на това, че те са приемали доставките на пропан –бутан да са предмет на договора. Оспорва по делото да се установява и наличието на обективни пречки, евентуално на отказ от страна на ответника да доставя по заявки пропан-бутан на ищеца в изпълнение на договора, и още по –малко да са давани указания към ищеца да се обърне към други снабдители. За последното твърди да не са събрани доказателства по делото, като приложената електронна кореспонденция не се доказва да е достигала или изходяща от оправомощено да представлява ответника във връзка с договора лице, както и не е пращана на разписаните в договора адреси за кореспонденция. По същите доводи сочи с електронна кореспонденция да не е изменян договора в тази му част. Жалбоподателят оспорва като неправилно с оглед неговата необоснованост решението на СГС, в частта за отхвърлен иск за неустойка за неизпълнение на договора в размер на сумата 32 200 лв., като поддържа по делото безспорно да се установява, че „Реинлабс Русе” ООД в нарушение на договора е предлагало промоции, извън тези, давани и определяни от „Петрол” АД, като нарушенията са извършвани многократно. Сочи последното да се установява, както от заключението по приетата ССчЕ, така и от показанията на св. П.. Излага решението да е необосновано и в частта за дължима неустойка в размер на 5 000 лв., като съдът с взаимно противоречащи си мотиви е приел за „Реинлабс Русе” ООД да не е било налице задължение в периода 01.12.2016г. до 07.12.2016г. да предава отчети на „Петрол” АД по причина на разваляне на договора считано от 12.11.2016г., но същевременно е прието, че през същия период след развалянето му правилно договорът е изпълняван от страните. По тези доводи моли решението в обжалваните от него части да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете на „Реинлабс Русе” ООД да бъдат отхвърлени като неоснователни, а насрещните искове на „Петрол” АД изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът, „Реинлабс Русе” ООД, с насрещна въззивна жалба обжалва първоинстанционното решение № 57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него като главни иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 73 054,81 лв. – претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от неизпълнението от ответника „Петрол” АД на чл. 43, ал. 3 от договор за франчайз от 20.12.2010г., изменен с анекс от 07.05.2012г., в периода 14.10.2013г. до 31.10.2015г., и искове по чл. 82 ЗЗД за сумата 8 889,90 лв., за която е издадена фактура 3000000757/30.11.2016г., и за сумата 636,54 лв., за която е издадена фактура 3000000765/09.12.2016г., претеднирани като обезщетение за търпени вреди от развалянето на договор за франчайз от 20.12.2010г. Поддържа се общо 4 изявление за неправилност на решението в тази му обжалвана част.