Решение № 18756 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18756 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110107414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Г. Г. Г. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 260,37 лева, представляваща цена на доставена електроенергия за периода от месец февруари 2004 г. до месец септември 2004 г., както и за периода от 11.06.2009 г. до 09.09.2009 г. (с оглед направеното уточение от ищеца в откритото съдебно заседание на 23.10.2023 г.) до имот с адрес: [адрес] по партида с абонатен номер [№] и клиентски номер [№], поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането по давност.

Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество [фирма] във връзка с доставката на електроенергия до имот с административен адрес: [адрес], за който при ответника е открит абонатен № [№] и клиентски № [№]. Посочва, че за периода месец февруари 2004 г. – месец септември 2004 г. по процесната партида при ответника е начислена като дължима от Г. Г. сума в общ размер от 6 260,37 лева, включваща главница за доставена електрическа енергия, в т.ч. и такса за достъп за периода от 11.06.2009 г. – 09.09.2009 г. За тази сума са издадени девет фактури, съответно: фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 733,32 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 783,98 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 758,72 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 783,97 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 758,72 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 889,32 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 891,58 лева; фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 660,26 лева и фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 0,50 лева, които фактури са издадени през 2010 г., но обективират задължения за процесния период - месец февруари 2004 г. до месец септември 2004 г., съответно от 11.06.2009 г. до 09.09.2009 г. Ищецът оспорва дължимостта на вземането с доводи за погасяването му по давност, започнала да тече считано от падежа на съответната фактура и изтекла преди образуване на настоящото производство по искова молба от 10.02.2023 г. Намира за приложим към притезанието тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера му на периодично 1 плащане. Ищецът Г. Г. посочва, че с изрична молба от 13.10.2022 г. е отправил искане до [фирма] за отписване на вземането по процесните фактури като погасено по давност, но в отговор ответното дружество е отказало това с довод, че давността не се прилага служебно, а оспорване на сумите като погасени по давност може да бъде направено пред орган за правна защита и само като защитно средство. Поддържа, че във връзка с незаплащането от негова страна на процесното оспорено вземане и по искане на ответника електроснабдяването до имота му е преустановено. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноските по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор и в уточнителната молба от 20.10.2023 г. [фирма] не оспорва, че ищецът Г. Г. е титуляр на партида, открита при ответника за електроснабдения имот с адрес: [адрес], с клиентски номер [№], като собственик/вещен ползвател на имота, а с това и на потребител. В това качество, между последния и ответното дружество, като краен снабдител и доставчик от последна инстанция и търговец, съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електроенергия, по силата на което ищецът дължи заплащането на сумите, начислени за консумираната в обекта електрическа енергия, доставена от крайния снабдител. Ответникът [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) не оспорва, че по партидата на ищеца при електроснабдителното дружество с клиентски № [№] и с обект на потребление:

[адрес] е начислена като дължима главница в общ размер на сумата от 6 260,37 лева, представляваща стойност на реално отчетена и потребена електрическа енергия за периода от 01.02.2004 г. до 09.09.2009 г. Твърди, че за последната са издадени една фактура № [№]/25.09.2009 г. на стойност от 0,50 лева и с период на консумация 11.06.2009 г. – 09.09.2009 г. и осем дебитни известия, както следва: дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 733,32 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 783,98 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 758,72 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 783,97 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 758,72 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 889,32 лева; дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 891,58 лева и дебитно известие № [№]/27.09.2004 г. за сумата от 660,26 лева. Със същите счетоводни документи е начислена и лихва за забава за периода от 28.09.2004 г. до 12.05.2023 г. в общ размер на сумата от 12 608,50 лева, дължима на основание чл. 35 от Общите условия, приложими към правоотношението. Ответникът твърди, че посочените суми не са заплатени от Г. Г., като въпреки това към настоящия момент електроснабдителното дружество не е предприело действия за принудителното им събиране. Счита, че погасителната давност не води до погасяване на вземанията на кредитора, а единствено поражда правото на длъжника да откаже изпълнение. Ето защо намира, че сама по себе си последната не може да бъде основание за произнасяне на съда по въпроса за съществуване на вземанията. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Следователно, по предявената отрицателна установителна искова претенция, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземането, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране 2 или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, с оглед становищата им и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че по партида с абонатен № [№] и клиентски № [№], с обект на потребление: [адрес] и с титуляр на партидата Г. Г. Г. – ищеца по делото, при ответното дружество е начислена като дължима сума в общ размер от 6 260,37 лева – стойност на доставена електроенергия.

Това обстоятелства се подкрепя и от данните, следващи от приобщените като писмени доказателства по делото заверени преписи от счетоводни документи, издадени от „Електроразпределение Столично“ АД и със задължено лице Г. Г. по партида с абонатен № [№] и представляващи дебитни известия (корекции) и фактура, както следва: данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/29.02.2004 г. за корекция за месец февруари 2004 г. на стойност от 733,32 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/31.03.2004 г. за корекция за месец март 2004 г. на стойност от 783,98 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/30.04.2004 г. за корекция за месец април 2004 г. на стойност от 758,72 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/31.05.2004 г. за корекция за месец май 2004 г. на стойност от 783,97 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/30.06.2004 г. за корекция за месец юни 2004 г. на стойност от 758,72 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/30.07.2004 г. за корекция за месец юли 2004 г. на стойност от 889,32 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/31.08.2004 г. за корекция за месец август 2004 г. на стойност от 891,58 лева; данъчно дебитно известие № 00[№]/27.09.2004 г. към данъчна фактура № [№]/27.09.2004 г. за корекция за месец септември 2004 г. на стойност от 660,26 лева, всички със срок за плащане до 07.10.2004 г., както и фактура № 00[№]/25.09.2009 г., издадена от [фирма] за консумирана електрическа енергия от 11.06.2009 г. до 09.09.2009 г. , включваща стойност на снабдяване и стойност на разпределение на електроенергия в общ размер от 1,55 лева.

Съгласно представената от ищеца и приета по делото справка относно начислени суми по партидата на Г. Г. при ответното дружество, за задълженията по клиентски номер [№] са фактурирани задължения във връзка с доставена електрическа енергия за периода месец февруари 2004 г. – месец септември 2004 г., както и от 11.06.2009 г. до 09.09.2009 г. съгласно издадени на 01.05.2010 г. девет фактури с размер на вземанията, съответен на размера по данъчните дебитни известия, а по фактура № [№]/01.05.2010 г. за сумата от 0,50 лева. Съгласно справката тези фактури обективират както задължения за главница, така и начислени неустойки за просрочени плащания.

Установява се, че с молба от 13.10.2022 г. ищецът Г. Г. Г. е възразил пред ответното дружество срещу дължимостта на сума в общ размер от 6262,74 лева поради липсата на основание за начисляването й, предвид и погасяване по давност на вземането, касаещо задължения за 2004 г. по кл. № [№]. Оспорва се отказът на [фирма] да възстанови преустановеното електрозахранване до обек с адрес: [адрес] поради неплащане на задължения от преди 17 години.

В отговор, с писмо с изх. № [№]/24.10.2022 г. [фирма] уведомява ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно и не настъпва по право, а може да бъде осъществена само като възражение срещу предявен от носителя на правото иск или при предприети от него действия по принудително изпълнение. Посочено е също, че недължимостта на вземанията не е правна последица от изтичане на давностния срок, тъй като и в този случай задължението продължава да съществува. В писмото е отразено, че оспорване на вземанията като погасени по давност може да бъде направено 3 само пред орган за плавна защита – съдебно и камо като защитно средство – възражение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че процесната установителна искова претенция е предявена при наличието на установен за ищеца правен интерес, следващ от действията на ответното дружество, свидетелстващи за извънсъдебно претендиране на вземанията, чрез счетоводното отразяване на сумата в общ размер от 6 260,37 лева като задължение по партидата на ищеца, неплащането на което е станало основание за прекъсване на електроснабдяването до имота (обстоятелство неоспорвено по делото), начисляване на неустойки за забава поради допуснатите просрочия, неотписване на сумите по отделните фактури като задължения на ищеца по партизата за процесния имот, както и по същество проведеното оспорване на исковата претенция, предмет на делото, от страна на ответното дружество. В тази връзка съдът съобрази и доводите на ответната страна, изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който [фирма] оспорва исковата претенция като неоснователна, в т.ч. и по съображения, че погасяването по давност на вземането поражда правото на длъжника да откаже ипълнение на кредитора, в случай, е последният поиска това, но същевременно вземането продължава да съществува като материално право.