Определение № 2078 от 26.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2078 гр. София, 26.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002102984 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Н., чрез процесуалния ме представител адвокат М. А., срещу решение № 661 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№602/2023г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено решение № 900045/21.02.2023 г. по гр.д. № 1525/2018 г. на Благоевградския районен съд, е уважен предявеният от З. С. Д. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 34 ЗС и е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор ***по КК и КР на Благоевград, одобрени със Заповед № РД- 1832/10.05.2006г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-255304.03.2021г. на началника на СГКК Благоевград, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сградата, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 114кв.м., с адрес на имота:

[населено място], [улица], ет. 4, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, между съделителите З. С. Д. и Ж. С. Н., при квоти – 1/2 идеална част за З. С. Д. и 1/2 идеална част за Ж. С. Н..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена със законните последици.

1

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи във връзка с тях. По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №247 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№540/2018 г., IV г.о., ГК; Решение №246 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№4881/2018 г., III г.о., ГК; Решение №98 от 28.01.2020 г. на ВКС по т.д. №2897/2018 г., I т.о.; Решение №9 от 10.03.2020 г., на ВКС по гр.д.№ 1440/2019 г., II г.о.; Решение №35 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№1939/2019 г., IV г.о.; Решение №288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр.д. №134/2019 г., IV г.о; Решение №190 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр.д.№24/2019 г., I г.о. и Решение №280 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1509/2018 г., IV г.о., Решение №77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№2040/2014 г. на IV г.о.; Решение №403 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на IV г.о.; Решение №212 от 01.02.2012 г. по т.д.

№11096/2010 г. наТК, II т.о.; Решение №68 от 24.04.2013 г. по т.д.№78/2012 г., II т.о., Решение №120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№964/2012 г. на IV г.о.; Решение №94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№2623/2013 г., IV г.о.; Решение №108 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №363/2023 г., I г.о.; Решение №118/22.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №975/2023 г., III г.о., ГК; Решение №50085 от 27.02.2024 г. на ВКС по т.д. №1749/2022 г., II т.о., ТК; Решение №130 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №827/2023 г., IV г.о., ГК.

2. Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от въззивен съдебен състав, в който определения за докладчик/член на съдебния състав участва в аd hос сформиран съдебен състав в нарушение на Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и на Заповед №390 от 03.07.2023г., съгласно която заповед докладчикът участва постоянно в друг въззивен състав и който чрезвичаен състав е формиран след ръчно преразпределение на делото като в протокола от избор на член на състав /преразпределение/ е посочена причината за преразпределение: „Преразпределение - Преразпределение“.По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - З. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д.

Д., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал. 1 ГПК 2 основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените в производството разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от З. С. Д. против Ж. С.

Н. иск за допускане на съдебна делба на съсобствени имоти.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници на брат си А. С. Н., починал на 24.06.2015г., който приживе е бил собственик на следните недвижими имоти :

- трети жилищен етаж, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: Б., [улица], ет. ***, предназначение: жилище, апартамент брой нива на обекта:

1/едно/, с площ по документи от 165кв м., съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - няма; под обекта - ***, над обекта - ***. ;

- 1/3 от четвърти /тавански/ етаж със застроена площ от 169.86кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18- 32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: Б., [улица], ет. ***, предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ по КК от 140кв.м., а по документи от 165кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - ***, над обекта — няма ;

- търговски обект с идентификатор ***по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота : Б., [улица], с предназначение: сграда за търговия, брой етажи:

1/един/, с площ по документи от 26.00 кв.м.

Ищцата е твърдяла, че първите два обекта се намират в триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ***, кв. ***, който е бил собственост на родителите на страните и представляват жилище и тавански етаж. Третият етаж на жилищната сграда е бил изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Благоевград № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. и се състоял от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.По одобрен архитектурен проект таванският етаж се състоял от 5 тавански помещения: коридор, сушилня, склад с изложение североизток, склад с източно изложение, таванска стая и тераса от юг. Същият е бил преустроен и са обособени две жилища - източно със застроена площ от 110.94кв.м с разпределение: коридор, санитарно помещение, стая с източно изложение, две стаи с южно изложение и тераси от юг и изток и западно със застроена площ от 46.92кв.м. с разпределение : вх.антре, таванска стая от към улицата, тераса към таванска стая от към улицата, таванска стая от юг, санитарно помещение и тераса към южната стая.Извършеното преустройство е било фактическо, без да има разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.А. Н. ползвал западното жилище с площ от 46.92 кв.м., а източното се ползвало от ответника без да заплаща обезщетение на другите съсобственици /ищцата и А. Н./.След смъртта на родителите на страните таванския етаж е наследен от трите им деца - А. С. Н., З. С. Д. и Ж. С. Н. по 1/3 идеална част, а след смъртта 3 на наследодателя А. Н., е наследен от страните по-равно.

С отговора на исковата молба, ответникът Ж. С. Н. е изразил становище за частична неоснователност на иска като е оспорил само иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място]. Направил е възражение за изтекла придобивна давност по отношение на този самостоятелен обект, текла от края на 1992г. до момента.Заявил, че родителите на страните неформално дарили на ответника и А. Н. наследодател на страните право да надстроят жилища на четвърти етаж от сградата и на 22.11.1990г. е одобрен архитектурен проект за строителството на пристройка на три етажа и надстройка на четвърти етаж на обект „Пристройка на Ж. и А. Н.“ в парцел ***, кв. ***по плана на [населено място], по който е реализирано строителството.Твърдял, че общите наследодатели /С. и С. Н./ са изразили воля синът им Ж. С. Н. да реализира строителството на по-голямото жилище съгласно проекта, защото има двама синове, а синът им А. С. Н., който не е имал деца, на по-малкото жилище. Ж. и А. Н. са реализирали строителството на жилищата на четвъртия етаж като всеки от тях двамата с участвал със свои сили, средства и труд съобразно волята на родителите им и предварителните уговорки помежду им кой какво ще получи.Двамата братя са поели разходите по изграждането на жилищата на четвъртия етаж пропорционално и съобразно квадратурата на жилището, което всеки от тях ще получи.Ж. С. Н. е владял източното жилище от края на 1992 г./когато жилището е било изградено в състояние груб строеж/ до края на май 1995г. лично, а след това чрез сина си Н.

Н., който постоянно живеел в него оттогава до настоящия момент.Тъй като източното жилище на четвъртия етаж е било силно скосено е предприел фактически действия пред Община Благоевград за изменение на ЗП за парцел ***.През лятото на 2000 година ответникът отново със свои сили, средства и труд е извършил значително преустройство на жилището като е променил конфигурацията на апартамента чрез завишение на височината на надзида.В периода, след преустройството на източното жилище, през лятото на 2000 г. Ж.

С. Н. до днес е извършил многобройии основни и текущи ремонти/подобрения/ в източния апартамент на четвъртия етаж като приживе баща му С. и сестра му З. не са се противопоставяли на тяхното изпълнение, тъй като във вътрешните им отношения поголемият апартамент на четвъртия етаж се е считал за негова собственост, а по-малкият апартамент за собственост на покойния му брат А..Посочил, че ищцата по делото никога не е упражнявала фактическа власт върху жилищата на четвъртия/тавански етаж.С оглед на горното е придобил този имот по давност.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че страните са наследници на брат си А.

С. Н., който е притежавал два обекта в триетажна жилищна сграда, построена върху УПИ ***, кв. ***, който е бил собственост на родителите на страните и представляват жилище и тавански етаж, като третият етаж на жилищната сграда е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Благоевград № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. след учреденото му право от родителите на страните на 20.12.1989г. да построи трети жилищен етаж и се състои от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.