Определение № 256 от 18.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500155 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. А. Б. и М. Ц. И., подадена чрез адв.

Р. М., против определение № 374 от 21.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1695/2020 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по гр. д.

№ 1695/2020 г. по описа на ВОС, ХІІ-ти състав само в частта по иска за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор, сключен на *** г. с нотариален акт № *** г. на ВН рег. № 147 по чл. 135 ЗЗД.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Изложили са, че съдът не взел предвид, че собствеността на имота била прехвърлена с две поредни сделки, съответно от *** г. и от 18.10.2019 г., като с влязлото в сила решение по гр.д. № 985/2020 г. на ВОС била оспорена действителността и уважен иск по чл. 40 ЗЗД само за първата сделка, като втората сделка не била оспорена, не била обхваната от това решение и собствеността на имота не била върната. Ищците били увредени от поредица от сделки и имали интерес те да се разгледат в едно производство съгл. постановките на ТР 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, ищците по настоящото дело не били страна в производството по иска по чл. 40 ЗЗД и не били обвързани от решението по него.

Т. и В. К. са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата, като са молили за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях, 1 редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Предявени пред окръжния съд са искове по чл. 135 ЗЗД от Р. Б. и М. И. срещу Тодорка К. (починала в хода на производството и заместена от Е. И. и В. К.), Е. Г. и М. Р. като майка и законен представител на Н. К., включително за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор, сключен на *** г. с НА № *** г. на ВН рег. № 147, чрез който Тодорка К., чрез пълномощника Е. Г. е продала на Е. Г. ПИ *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1892/14.10.2008 год. на ИД АГКК, находящ се в гр. Варна, район *** с площ от 1175 кв. м, при граници: ***; ***, основан на твърдения, че този и следващият договор от 18.10.2019 г., с който Е. Г. е дарила същия имот на внучката си Н. К., ги увреждат като кредитори по предварителен договор, сключен на 22.07.2015 г.

В хода на производството е приключил спора по гр. д. № 985 по описа за 2020 г. на ВОС с предмет, предявения от Тодорка К., починала и заместена от наследниците Е. И. и В. К. срещу Е. Г., иск по чл. 40 ЗЗД, като с влязлото в сила на 09.11.2023 г. решение е прието за установено, че договорът сключен на *** г. с НА № *** г. на ВН рег. № 147, чрез който Тодорка К., чрез пълномощника Е. Г. е продала на Е. Г. ПИ *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 92/14.10.2008 год. на ИД АГКК, находящ се в гр. Варна, район *** с площ от 1175 кв. м. е недействителен, тъй като е сключен във вреда на представляваната: на цена, значително по-ниска от пазарната цена.

Позоваване на недействителността по чл. 40 ЗЗД (извънсъдебно или пред съда) може да направи само представлявания (или наследниците, респ. универсалните му правоприемници при ЮЛ), а не и трети лица, поради което и настоящите ищци не биха могли да участват в производството по това дело и оплакванията им в тази насока са неоснователни. Недействителността по чл. 40 ЗЗД е предоставена единствено и изключително в интерес на представлявания, който единствен е увреден от договора, т.е. недействителността има защитна функция само по отношение на увреденото представлявано лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка. При позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на представлявания на недействителността по чл. 40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите.

Когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещнотранслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД , поради което недобросъвестната насрещна страна - третото лице, което е договаряло с представителя във 2 вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС . Ако това лице на свой ред сключи последващ вещнопрехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД .

При тези последици от съдебното решение по гр. д. № 985 по описа за 2020 г. на ВОС с прогласена недействителност на сделката, искът по чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на същата сделка по отношение на ищците -кредитори по предварителен договор е лишен от правен интерес.

Това е така, тъй като с павловият иск (конститутивен иск) ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение на него, а когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина, павловият иск (конститутивният иск) е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. В този смисъл е разрешението на въпроса „допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти“ в Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя с аргументи за увреждането им от поредица от сделки и интерес те да се разгледат в едно производство.

Като е достигнал до идентичен резултат в обжалваното решение, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 374 от 21.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1695/2020 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по гр. д. № 1695/2020 г. по описа на ВОС, ХІІ-ти състав само в частта по иска за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор, сключен на *** г. с нотариален акт № *** г. на ВН рег. № 147 по чл. 135 ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4