Решение № 417 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пазарджик, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500571 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 645 по описа за 2025 година е прието за установено , че „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б, има по отношение на ответника Х. Т. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.„В. Р." №**, право на парично вземане в размер на 17634,69 лева /седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ – като главница по Договор за потребителски кредит № 1904152528017535/18.04.2019г., ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 18.11.2024г. до изплащането й, като са отхвърлени исковите претенции за горницата над уважения размер от 17634,69 лева до претендирания такъв от 18132,89 лева – главница, както и за сумата от 122,16 лева – обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1159/ 2024г. по описа на РС- П..

Осъдена е на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Х. Т. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.„В. Р." №**, да заплати на „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 89Б, сумата от 1280,28 лева – направени от ищеца деловодни разноски.

1

В срок така постановеното решение е обжалвано от Х. Т. Ч. чрез адв.П. в осъдителните му части.

Намира ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът приел, че от доказателствата по делото е установено основанието за възникване процесните вземания и техните първоначални и остатъчни размери, за които между страните не се спори. Ответницата плащала редовно вноските си по кредита до 15.01 2022 г., след което е започнала да закъснява и към дата 15.09.2024 г. е била в забава по отношение на вноски за главница в размер на 660,94 лв. и вноски за договорна лихва в размер на 405.02 лв. На това основание договорът бил обявен за предсрочно изискуем от банката на 15.09.2024г. Изтъкнатите основания за забавяне на плащанията ,съдът счел за ирелевантни.

Съдът отчел , че и след издаването на заповедта ответницата е направила доброволни плащания: за периода от 19.11.2024г. до 23.05.2025г. 2148 лв., а за периода от 18.06.2025г. до 19.08.2025г. - 950 лв.. или общо - 3098 лв. Тази сума била съобразена от съда за погасяване на вземането при спазване поредността по чл. 76. ал.2 ЗЗД.

Изложени са доводи и относно присъдените от съда разноски.

Твърди се ,че от ответницата Х. Ч. са правени плащания съвпадащи с периодите посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, послужило за издаването на заповедта, както и вносни бележки за внесените от Х. Ч. суми от 01.01.2024 г.. до 17.04.2025 г., тоест, платени са вноски обявени за просрочени, поради което иска е неоснователен.

Плащания били извършени и след полученото от банката уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърди още, че и към момента на постановяване на решението от страна на ответницата се правели регулярни ежемесечни плащания на дължимите анюитетни вноски ,съгласно погасителният план към договора за кредит.

Моли решението да бъде отменено.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от „ОББ“ АД.

Ответникът счита ,че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на материалните и процесуални правила и моли да бъде потвърдено.

Оспорват доводите ,че са правени плащания от ответницата за периодите посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, послужило за издаване на заповедта, както и вносни бележки за внесените от Х. Ч. суми от 01.01.2024 г. до 17.04 2025 г.

Видно било от заключението по делото , че кредитът е бил погасяван на падежа на съответните вноски до дата 15.01.2022 г. вкл. След тази дата 2 длъжникът изпаднал в забава, с оглед на което направените последващи плащания от страна па Х. Ч. са отнесени за погасяване на просрочените задължения по кредита. Всички направени от длъжника плащания били взети предвид и отнесени за погасяване па задълженията на кредитополучателя дължими по процесния договор за кредит, като е спазен съответния законов ред.

В жалбата са изложени доводи и във връзка с оплакванията , касаещи присъждане на разноски.

Молят решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Претендират разноски.

С определение по делото от 17.03.2026 година е изменено Решение № 507/22.11.2025г. по гр.д. №645/2025 г. на РС-П. в частта за разноските, като е осъдена на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Х. Т. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр.

П., ул.„В. Р." №**, да заплати на „ОББ” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 89Б, сумата от 677,62 евро (равностойност на 1325,32 лева) – направени от ищеца деловодни разноски.

Оставено е без уважение искането , инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 7686/17.12.2025г. по описа на РС-П. молба с правно осн. чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 507/22.11.2025г. по гр.д. №645/2025 г. на РС-П. в частта за разноските.

Това определение е обжалвано с частна жалба от Х. Ч. , представлявана от адв.П..

Твърди, че ответницата, с поведението си не е дала повод за завеждането на делото, поради което и на ищцовата страна не се полагат претендираните по делото разноски в пълен размер.

Изложени са доводи ,които касаят съществото на спора , а именно , че още към подадения писмен отговор било приложено и извлечение от сметката за обслужване на кредита от което било видно, че от страна Х. Ч. са правени плащания съвпадащи с периодите посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, послужило за издаването на заповедта, както и вносни бележки за внесените от Х. Ч. суми от 01.01.2024 г„ до 17.04.2025 г г.

Считат,че вноските обявени за просрочени всъсщност са изплатени.

Приложени били и вносни бележки за плащания по кредита и след полученото от банката уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като като заявяват, че от ответницата се правят регулярни ежемесечни плащания на дължимите анюитетни вноски съгласно погасителният план към договора за кредит.

Обжалва определението , както по отношение на присъдените със същото разноски в размер на 677.62 евро (равностойност на 1325.32 лева) направени деловодни разноски в полза на ищеца, така и в частта, в която е оставена без уважение инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 3

7686/17.12.2025 г. молба от Х. Ч.. с която се иска изменение на същото решение в частта за разноските, като се оспорва присъждането на такива в размер на 1280.28 лв. в полза на ищеца

Моли определението да бъде отменено.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ОББ АД.

Намират обжалваното определение за правилно.

В хода на производството, ответникът е изплатил частично претендираните с исковата молба суми, които са подробно описани, както в подадените молби от страна на Банката, така и в приетото по делото заключение на вещото лице и предвид обстоятелството, че извършените от ответника плащания са в хода на производството и същият е дал повод за завеждане на делото, правилно съдът приел, че ответникът следва да понесе тежестта на направените деловодни разноски.

Правилно съдът приел ,че от представените доказателства не се установявало адвокатското възнаграждение да е платено в брой или по сметка, а само е договорено. Изложени са и доводи по обстоятелствата в частната жалба ,касаещи съществото на спора и нямащи отношение към производството по чл.248 от ГПК.

Молят определението да бъде потвърдено.

Претендират разноски ,като веднага следва да се посочи,че в това производство разноски не се дължат.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание представител на жалбоподателката не е участвал.

От ответника по жалбата е постъпило писмено становище,с което бланкетно се подържа подадения писмен отговор и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против Х. Т. Ч. ищецът ОББ АД твърди, че с Договор за потребителски кредит №1904152528017535 от 18.04.2019 г., ОББ АД, (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди “Райфайзенбанк (България)” ЕАД) е предоставила на ответницата банков кредит в размер на 28215 лв. (двадесет и осем хиляди двеста и петнадесет лева).

Съгласно чл. 1 от Договора и погасителен план към него, крайният срок на погасяване на кредита е 15.04.2029 г., като кредитът се отпуска за покриване на потребителски нужди

Средствата са осигурени по банкова сметка на кредитополучателя, а съгласно чл. 3 от договора. Дължимите суми по кредита се издължават по същата сметка, по която кредитополучателят е длъжен да осигурява ежемесечно необходимите средства на посочената падежна дата /чл. 5.4 от 4 договора/.

Уговорена била годишна лихва , съгласно чл. 4 от договора, както следва: за първите 12 месеца, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60 %. /чл. 4.1. от договора за кредит, а след изтичане на срока по чл. 4.1 от договора, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.470 /чл. 4.2. от договора за кредит/;

Уговорено било още, че при забава на плащането на дължимите суми по кредита, Кредитополучателя дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето за забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания е в размер на 15.60 % /чл. 4.5 от договора за кредит/.

Плащането от ответника следвало да се извърши на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.05.2019 г. до 15.04.2029 г. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора бил 307.61 лв./чл.

5.2 от договора и погасителен план/.

На 08.02.2021 г. било подадено искане от кредитополучателя за промяна на условията по кредита във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в резултат на пандемията от Covid-19 и във връзка с предприетите от органите на Република България действия за ограничаване на пандемията и последиците от тях. Направено било искане да бъдат отсрочени девет месечни погасителни вноски - ползване на гратисен период – 9 месеца, през който не се дължи плащане на главница и лихва по кредита, като начислената през гратисния период лихва ще бъде изплатена, заедно с редовната месечна погасителна вноска, съгласно договора за кредит, през последните 12 месеца от срока на кредита. По този начин крайния срок на кредита бил удължен до 15.01.2030 г.

Банката е приела това искане и изготвила нов погасителен план.

При неизпълнение , в съответствие с чл. 8.1 – ако кредитополучателят просрочи плащането, на която и да е вноска за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане възникват определени права за банката – право да начислява наказателна надбавка, в случай че кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска върху забавената сума, без да обявява предсрочна изискуемост на кредита /чл. 9.1 от договора/ или пък възниква правото право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва за предсрочно и незабавно изискуеми /чл. 9.2 от договора/;