Решение № 947 от 13.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. гр. Хасково, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ "Бързо производство".

Образувано е по искова молба на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес:

********************* съдебен адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 142, вх.А, ет.1, адв.

М.Г. от АК – Хасково против „АБ“ АД, ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 38, адрес за кореспонденция: ************* община Димитровград, обл.Хасково, местност Бъска чука, Асфалтова база, Административна сграда, ет.2, офис 2, представлявано от Изпълнителния директор Н. Ц. Ч. с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 1 от 03.01.2024 г., издадена от изпълнителния директор на „АБ“АД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“, както и за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа за период от 6 месеца в размер на 5598,00 лв.

Ищецът твърди, че със заповед № 1/03.01.2024 г., бил прекратен трудовият му договор с ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 04.01.2024 г.

Според ищеца, заповедта била незаконосъобразна, тъй като била издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, но като причини за прекратяване на договора било посочено - отправено към лицето предизвестие. Това противоречие между правното и фактическо основание за издаване на оспорваната заповед я правела незаконосъобразна.

Поддържа се в исковата молба, че към датата на отправяне на предизвестието за прекратяване на договора и към датата на издаване на оспорваната заповед, не било налице намаляване обема на работата и конкретната дейност, която изпълнявал ищеца чрез възложените му трудови функции на длъжността „портиер". С оглед на това не била възникнала необходимостта, работодателят да реорганизира работния процес, като прекрати 1 трудовия му договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ.

Освен това, заповедта била издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към датата на отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор и издаване и връчване на заповедта, ищецът ползвал разрешен неплатен отпуск и работодателят бил длъжен да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, преди прекратяване на трудовия му договор.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор била издадена и в нарушение на чл.

329 КТ. Разпоредбата на закона задължавала работодателя да извърши подбор между работниците, заемащи еднаква длъжност и изпълняващи едни и същи трудови задължения, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Преди издаване на оспорваната заповед, респ. преди издаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, работодателят не бил изпълнил задължението си да извърши подбор между всички лица, заемащи длъжността „портиер", поради което заповедта се явявала незаконосъобразна.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/03.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на „АБ" АД – гр.Хасково, и да бъде отменена тази заповед като незаконосъобразна; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност „портиер" в „АБ“ АД, както и да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа за период от 6 месеца, в резултат на незаконното уволнение, в размер на 5 598 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗАдв.

С влязло в сила определение по протокол № 1557 от 29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 431 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, е допуснато на основание чл.214 КТ, изменение в размера на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, вр. чл.225 КТ в посока неговото намаляване като същият се счита предявен за сумата в размер на 4 928,61 лева, представляваща сумата от 4 737 лева – обезщетение за периода от 04.10.2024 г. до 24.04.2024 г., през който ищецът П. Д. С. е останал без работа и сумата от 191,61 лева – обезщетение за периода от 24.04.2024 г. - 04.07.2024 г., през който същият е работил на понископлатена работа, вместо първоначално предявения размер от 5 598 лева.

Производството в частта за разликата над 4 928,61 лева до първоначално предявения размер от 5 598,00 лева е прекратено.

Ответникът оспорва предявените искове.Описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителното фактическо и правно положение между страните. Действително между „АБ" АД - в качеството си на работодател и П. Д. С., в качеството си на работник възникнало трудово правоотношение на основание сключен Трудов договор 114/24.09.2021 г. в гр. Хасково. С процесната Заповед № 1/03.01.2024г., считано от 04.01.2024г. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Съгласно цитираната разпоредба работодателят можел да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.

326, ал. 2 при намаляване на обема на работата. Следователно не било налице твърдяното допуснато противоречие с оглед ясно посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение- писмено предизвестие от страна на работодателя в сроковете, предвидени в трудовия договор поради намаляване обема на работа. В този смисъл се оспорва твърдението за допусната незаконосъобразност в издадената заповед.

На второ място, оспорва се твърдението на ищеца, че към датата на отправяне на предизвестието за прекратяване на договора и към датата на издаване на оспорената заповед, не било налице намаляване обема на работа и конкретната дейност, която е изпълвана от 2 работника на длъжност „портиер". Право на работодателя било да организира работата на дружеството, като съобразно обема на работа, да определи необходимостта от реорганизация на дейностите по отдели, звена и обекти. В този смисъл видно било от трудовия договор на ищеца, че същият бил назначен на длъжност „портиер", с място на работа: „направление Административна дейност, отдел: Звено Сигурност и в обекти на дружеството в страната". В изпълнение на това право на работодателя, ищецът бил разпределян на различни постове по обекти в дружеството „АБ“ АД именно поради намаляване обема на работа и реорганизация на работния процес, преди да бъдат предприети действия по прекратяване на трудовото му правоотношение. В този смисъл била и докладна с вх. № АБ-1426/10.11.2023 г. от Д. П. Х.ръководител GPS и видео системи при „АБ" АД относно оптимизация на разходите за служители, осъществяващи пропусквателен режим в обектите на ответното дружество, назначени на длъжност-портиер. В тази връзка се оспорва и твърдението, че не била възникнала необходимост работодателят да реорганизира работния процес чрез прекратяване на трудовия договор на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Видно било от приложената вътрешна заповед на Изпълнителния директор на „АБ" АД, че са били предприети действия по реорганизация на работния процес в Звено „Сигурност", водещи до намаляване числеността на заетите в съответната дейност работници чрез прекратяване трудовите правоотношения с назначените на длъжността „портиер“ служители на основание сключени договори за охрана с охранителни фирми, извършващи тази дейност. В този смисъл била и новата съдебна практика на ВКС, застъпена в Тълкувателно решение № 5/2019 г.

Не били налице нарушения и на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като ищецът лично получил предизвестието си за прекратяване на трудовия договор на 04.12.2023 г., като собственоръчно го подписал с уточнението, че отказва да го подпише и това обстоятелство било удостоверено с подписите на двама свидетели: Л. Ч. и Т. Т. на същата дата. От 04.12.2023 г. до 31.12.2023 г., ищецът подал молба до работодателя да ползва 17 дни платен, респективно неплатен отпуск. Със заповед за отпуск № 1923/04.12.2023 г., работодателят разрешил 3 дни платен отпуск- от 04.12.2023 г. до 06.12.2023 г. и със заповед за отпуск № 1924/04.12.2023г. - 14 дни неплатен отпуск- от 07.12.2023 г. до 29.12.2023 г. Процесната Заповед № 1/03.01.2024 г., връчена на 04.01.2024 г. не била издадена, респективно връчена на работника по време на ползван от същия разрешен от работодателя законоустановен отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.

4 КТ. Следователно, работникът не следвало да се ползва от предвидената в чл. 344 КТ закрила, съгласно която работодателят можело да уволни работник или служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Оспорва се и твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 329 КТ, както и че разпоредбата задължава работодателя да извърши подбор между работниците, заемащи еднаква длъжност и изпълняващи едни и същи трудови задължения във всички възможни хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно TP № 5/2019 на ВКС, въпросът с извършването на подбор от страна на работодателя бил съобразен с основанието, на което се извършва същият: съкращаване на щата или вътрешна реорганизация на дружеството. По отношение на вътрешната реорганизация, ВКС отбелязвал, че ако не е придружена със „съкращение на щата", не било правопораждащо основание за прекратяване на трудовия договор на всички работници и служители и съответно нямало основание да бъде извършван подбор. Освен това, формата на извършване на подбора била по преценка на работодателя, като не било посочено в Кодекса на труда или друг нормативен акт точно под каква законоустановена форма следвало да бъде извършен подбора от работодателя. В този смисъл ответникът заявява, че подбор, макар и не задължителен в конкретния случай бил извършен от работодателя между работниците, заемащи еднаква длъжност и изпълняващи едни и същи задължения на база професионални качества, умения, работа в екип и комуникативност, необходими за изпълняване на дадената длъжност. Преценката кой 3 работи по- добре била достатъчно да се приеме на база становището на служител с ръководни или контролни функции, който познавал работата на оценяваните и нивото й на изпълнение, съгласно съдебната практика.

По тези съображения ответникът счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Трудов договор № 114/24.09.2021 г. сключен между ответното дружество и ищеца, последният е назначен на длъжност „Портиер“, КИД 2399, НКБД 96210009, с място на работа направление „Админ. Дейност“ отдел „Звено сигурност“ и в обекти на дружеството в страната, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.

Н а 27.09.2021 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „портиер“, категория персонал: Професии, неизискващи специална квалификация; код по НКПД: 9621009; структурно звено: административна дейност, утвърдена от изпълнителните директори на ответното дружество към този момент. Като основни длъжности задължения са посочени: Осъществява пропускателния режим и контролира влизането и излизането в предприятието на работници/служители, външни лица и МПС в обекта; проверява редовността на документите за внасяне и изнасяне на стоки и материали на обекта; следи за недопускане на кражби и злоупотреби и разхищенния и при констатиране на такива случаи, уведомява ръководството; реагира при произшествия, като уведомява незабавно полицейските органи; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Една от основните отговорности, присъщи на длъжността е портиерът да отговаря за недопускане на кражби от охранявания обект. В раздел „Организационно – управленски връзки и взаимоотношения“ е предвидено, че длъжността е подчинена на Изп.