Решение № 14 от 21.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ямбол, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело № 20232300900070 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на дружеството „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА със седалище в република Турция, гр.Билечик, действащо чрез пълномощника адв.С. Д., с която против „Нева Тайл“ЕООД гр.Елхово са предявени в обективно кумулативно съединяване два иска – главен за заплащане на сумата 65 342,21лв., фактурирана с четири броя фактури и акцесорен иск за заплащане на обезщетение на забава върху главницата в размер на 8 000,77лв.

В исковата молба и молба-уточнение към нея ищецът твърди, че в периода 2021г. 2022 г. страните са били в установени трайни търговски отношения, по силата на които ответникът „Нева Тайл" ЕООД е действал като посредник на ищеца „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА за намирането на клиенти и сключването на договори за продажба на доставяни от ищеца негови стоки. Така ищецът доставил на ответника стоки, за които били издадени процесните четири фактури - Фактура от 02.12.2021 за сумата от 6.952,32 евро или 13 589,76 лева; Фактура от 03.12.2021 за сумата от 5.656,32 евро или 11 056,45 лева;

Фактура от 03.08.2022г. за сумата от 10.692,87 евро или 20 901,47 лева и Фактура от 18.08.2022 за сумата от 10.107,09 евро или 19 756,44 лева. От момента на възникване на задълженията, според предвидено във фактурите, в срок от 45 дни ответникът следвало да заплати на ищеца сумата по съответната фактура и тъй като ответникът не извършил никакви плащания, за ищеца се породил правния интерес по исков ред да търси изпълнение на главното задължение в размер на 65 342,21лв., както и заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата от падежа на вземането по всяка от фактурите в размер на общо 8 000,77лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът „Нева Тайл“ЕООД е признал наличието на установени трайни търговски отношения между страните по сключени комисионни сделки, по които „Нева Тайл“ЕООД е купувал стока – керамични плочки от ищеца, намирал е и е уговарял потенциални купувачи, на които продавал стоката на производителя, като за продадените от ищеца на ответника стоки турското дружество е издавало фактури за продажба, а ответникът е издавал фактури за дължимите комисионни възнаграждения. Без да оспорва издаването от ищеца на процесните четири фактури и дължимостта на фактурираните с тези фактури суми за продадените стоки, ответникът е оспорил исковете като неоснователни, релевирайки правопогасяващо възражение за съдебно 1 прихващане. Поддържал е, че в периода 01.01.2021г.-31.12.2022г. общо дължимата от него на ищеца цена по издадени фактури за продажба на стоки е в размер на 442 086,75лв., ответникът е заплатил на ищеца общо сумата 380 494,35лв. и е останал задължен със сумата общо 61 592,40лв. От своя страна ответникът е имал непогасено вземане за комисионни възнаграждения към ищеца в размер на общо 85 592,40лв. С това свое вземане ответникът е направил възражение за съдебно прихващане с главното вземане на ищеца в размер на 65 342,21лв., а за присъждане на разликата над сумата 65 342,21лв. до размера на вземането му в размер на 85 592,40лв. дружеството „Нева Тайл“ЕООД е предявило насрещен иск, който е отделен за разглеждане в отделно производство и не е в предмета на настоящото дело.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил наличието на негови задължения към ответника с твърдения, че всички вземания на ответника за комисионни възнаграждения са били надлежно прихванати от насрещните вземания на турското дружество за цената на плочките и след извършените прихващания не са налице вземания на „Нева Тайл“ЕООД, поради което не са налице предпоставките за извършване на заявеното съдебно прихващане.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че всички негови вземания за комисионни възнаграждения са били погасени от ищеца с прихващане.

В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника адв. Д., която пледира за уважаване на ищцовите претенции, с присъждане на направените от ищеца разноски по делото, а в писмена защита излага доводи за неоснователност на изявлението на ответника за съдебно прихващане, тъй като за вземанията на ответника е извършено извънсъдебно прихващане и не са налице непогасени вземания за комисионни възнаграждения.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.И., поддържа писмените отговори и настоява съдът да извърши съдебно прихващане на насрещните вземания на страните до размер на по-малкото, при което да се произнесе с решение, с което да отхвърли ищцовите претенции. Пълномощникът на ответника също заявява претенция за присъждане на разноските по делото и представя подробна писмена защита.

ЯОС, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че помежду им са съществували трайни търговски отношения, в рамките на които ищецът – турското дружество „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА е доставяло стока - керамични плочки на ответника „Нева Тайл“ЕООД, който е действал като посредник при продажбата им на трети лица. В производството не са представени доказателства за съществуването на формален (обективиран в документ) договор или рамково съглашение, което да има характера на приложими общи условия към търговските отношения на страните, но няма спор, че ищецът е доставял на ответника стоката керамичните плочки (в негов склад или магазин), за да я продава от свое име, но за сметка на ищеца, срещу възнаграждение. Ангажираните от страните доказателства се изчерпват с издадени фактури, едностранно съставени справки и разменена електронна кореспонденция.

От представените от ищеца четири броя фактури и списък за опаковане към всяка фактура, както и от основното заключение на вещото лице-икономист по назначената съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че с фактура № 1НR2021000000888/02.12.2021г. ищецът е фактурирал на ответника цената на доставени 20 палета керамични плочки, с тегло бруто 22 520 кг, за сумата 6952,32 евро, равняващи се на 13 589,76 лв. С фактура № 1НR2021-000000893/03.12.2021г. ищцовото дружество е фактурирало цената на 21 палета керамични плочки, с тегло бруто 23 625 кг, за сумата 5 656,32 евро, равняващи се на 11 056,45 лв. С фактура № 1НR2022-000000130/03.08.2022г. 20 палета керамични плочки, с тегло бруто 22 500 кг, за сумата 10 692,87 евро, равняващи се на 20 901,47 лв. и с фактура № 1НR2022-000000137/18.08.2022г. - 21 палета керамични плочки, с тегло бруто 23 460 кг, за сумата 10 107,09 евро, равняващи се на 19 756,44 лв. От основното заключение на вещото лице-икономист Св.Д. е установено, че общата стойност на доставените от ищеца на ответника стоки- керамични плочки по процесните посочени четири фактури възлиза в размер на 33 408,60 евро, чиято левова равностойност е в размер 2 на 65 341,33лева.

От представените от ответника 27 броя фактури и от заключението на вещото лице-икономист, изготвено след направената проверка в счетоводството на ответника и проучване при ищеца, по делото е установено, че в исковия период от време 2021г.-2022г. ответникът „Нева Тайл“ЕООД е издало тези фактури, с които е фактурирал дължимото му се от ответника комисионно възнаграждение, което е в размер на общата сума 43 689,66 евро или 85 449,52 лв. При извършената при ответника проверка вещото лице е установило, че българското дружество в изследвания период 2021-2022г. е водило редовно счетоводството си, на експерта са били представени „Дневници на продажбите“ по ЗДДС, от които той е установил, че представените от ответното дружество фактури за комисионни възнаграждения са осчетоводени в съответния данъчен период с обща стойност в лева в размер на 85 449,52 лв., фактурите участват във формирането на резултата, отразен в справка-декларация за съответния данъчен период и дружеството не е допуснало нарушения при водене на счетоводството.

От проучването при ищеца „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ СА и предоставената му от турското дружество информация, вещото лице е установило, че представените от ответника по делото 27 броя фактури, с които той е фактурирал комисионното си възнаграждение за периода 2021г.-2022г. в размер на общо 43 689,66 евро или 85 449,52лв., са приети и осчетоводени в ищцовото дружество, като в предоставените на експерта справки ищецът е отразил и други фактури за комисионни на „Нева Тайл“ЕООД, които не са предмет на делото. Вещото лице е установило също, че фактурите за дължимите комисионни възнаграждения на ответника, в това число и тези, представени по делото от ответното дружество, ищецът е осчетоводил в сметка 320, като в края на месеца осчетоводените суми е прехвърлял към друга сметка 120. При изслушването му по реда на чл.200 ГПК вещото лице е обяснило, че въпросните сметки са от счетоводството на турското дружество и са съгласно счетоводните стандарти в Турция, при което не може да даде заключение за вида и наименованията на тези сметки.

При проучването, извършено и при двете страни експертът е установил каква е била обичайната практика в търговските отношения между двете дружества, а тя е - след осигуряването на съответния клиент от ответника, между дружествата да се сключват договори за доставка в устна форма, като по заявка на ответното дружество за определени по вид, количество и цена стоки ищецът е извършвал доставки с оглед продажбата им на третите лица. За целта „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ СА е издавало на ответника фактури за продажба на стоките, а „Нева Тайл“ЕООД от своя страна е получавало приходите от продажбата на стоките от третите лица – купувачи и като посредник ответното дружество е следвало да отчита към „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“СА получената продажна цена, а за извършваната дейност българското дружество е получавало комисионно възнаграждение, издавайки на ищеца фактури за комисионни. Според вещото лице дългогодишната практика между двете дружества е била ежемесечно да се извършва прихващане, като плащания по фактурите за „комисион“ не са били извършвани.

Дължимите на ответника суми за „комисион“ са приспадани от сумите, които той дължи на ищеца по фактурите за покупка на стоки, като са извършвани съответните прихващания и от проверката на банковите извлечения от сметките на ответника в „Банка ДСК“АД вещото лице не е открило данни за заплатени суми на ответника от страна на ищеца. Във връзка с прихващане на насрещни задължения вещото лице е установило само един съставен от ответника „Нева Тайл“ЕООД Протокол за прихващане от 05.01.2023г, който е едностранно подписан от българското дружество и липсва изразена воля за прихващане от страна на ищеца.

По делото (на л.29-л.46) ищецът е представил съставена от него справка на извършените при него прихващания във връзка с фактури за комисионни възнаграждения, издадени от ответника „Нева Тайл“ЕООД за исковия период от време 01.01.2021г. 31.12.2022г. При анализа на тази справка вещото лице е посочило в първоначалното си заключение, че издадените от ответника фактури за „комисион“ за периода 01.01.2021г. 31.12.2022г. са на обща стойност 81 553,23 евро, равняващи се на 159 504, 25лв., като в това число са и приложените представени от ответника по делото фактури, при което при ищеца „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ са извършени прихващания в размер на 81 568,57 3 евро, равняващи се на 159 534, 26 лв. и е налице сума в размер на 15,34 евро, равняващи се на 30,00 лв. повече (което отклонение според вещото лице може да се дължи на технически грешки, на закръглянето или др.).

Въз основа на посочената изготвена от ищеца справка вещото лице е направило извод, че по данните при ищеца не е налице непогасено от турското дружество негово задължение към ответника за комисионни възнаграждения и също по данните при ищца е налице само парично задължение на ответника „Нева Тайл“ЕООД към „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ СА по процесиите 4 бр. фактури за доставка на стоки, което задължение е на обща стойност 33 408,60 евро, равняващи се на 65 341,33лв. и същото задължение не е погасено чрез плащане или прихващане. Същевременно вещото лице е посочило, че тази справка на ищеца във вид на екселска таблица не е счетоводен документ и не отразява записванията в счетоводните регистри на ищцовото дружество.