Определение № 88 от 06.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 278/09.01.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост-4“ , Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Дж.К.К. и М.С., чрез пълномощника им адв. В.Г., срещу разпореждане № 6084/09.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2955/2024 г., по описа на РС Кюстендил, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М.Д.С., ЕГН: ********** з а сумата от 338,03 лв., представляваща неустойка, начислена съобразно условията на договора за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и в частта, с която присъдените със заповедта разноски са намалени, съразмерно с отхвърлената част от заявлението.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснато от заповедния съд нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, са неравноправни, конкретно защото същата не е необосновано висока. Твърди се, че неустойката не противоречи на никоя императивна норма и не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, изискващи потребителят да е в състояние да прецени икономическата тежест на последните. Допълва се, че доколкото уговорената неустойка е в размер на три месечни абонаментни такси, тя не представлява такава облага за оператора, каквато той би получил, ако договорът не беше прекратен, т.е. не цели заместване на реалното изпълнение.

Застъпва се, че изводът за валидност на неустоечната клауза не се опровергава 1 от обстоятелството, че се претендира и друга неустойка, представляваща част от разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и заплатената такава от абоната, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Сочи се, че в договорите изрично са посочени както цената, срещу която съответното устройство се предоставя, така и тази без отстъпка. Изтъква се, че в случая не е налице кумулиране на двете неустойки, тъй като те обезщетяват различни вреди за оператора. Неустойката при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в тройния размер на най-високата абонаментна такса има за цел да набави заместваща облага, поради факта, че доставчикът пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на срока на договора и е планирал получаването на приход от това, като именно във връзка с дългосрочния характер на договора е предоставил на абоната отстъпка от пазарната цена. За разлика от това неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство за остатъка от срока на договора има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството на пазарна цена. Поддържа се, че предвид твърдяната дължимост на неустойките и разноските за заповедното производство се дължат в претендирания от заявителя размер.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Йеттел България“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М.Д.С., ЕГН: ********** за парични вземания както следва: 1/ 77,45 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по договор за мобилен номер ******* от дата 08.04.2022 г. и допълнително споразумение за мобилен номер ***** от 19.08.2020 г., подновено с допълнително споразумение от 12.05.2022 г., за периода от 25.01.2023 г. до 24.02.2023 г., съгласно фактура № 7347623603/25.02.2023 г.; 2/ 20,79 лв. - незаплатени лизингови вноски за устройство, предоставено по силата на договор за лизинг от дата 19.04.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *******; 3/ 338,03 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договорни абонаменти за услуги по вина на абоната, съгласно издадена крайна фактура № 7351509272/25.05.2023 г., от които 167,44 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***** - стойността на три месечни абонаментни такси и 170,59 лв. - неустойка 2 за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *******, представляваща сбор от сумите 97,84 лв. - стойността на три месечни абонаментни такси и 72,75 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство, ведно със законната лихва върху общо претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 25 лв. платена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са представени: договор за мобилни услуги с мобилен номер *****; допълнителни споразумения към същия от 19.08.2020 г. и от 12.05.2022 г.; договор за мобилни услуги с мобилен номер ******* от 08.04.2022 г.; договор за лизинг от 08.04.2022 г. за устройство XIAOMI Redmi 9 С 32GB Dual Grey; общи условия към договор за лизинг и общи условия „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

С разпореждането в обжалваната му част РС - Кюстендил е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 338,03 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорни абонаменти за услуги, съгласно издадена крайна фактура № 7351509272/25.05.2023 г., начислена за едностранно прекратяване на договорите по вина на абоната. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че претенцията за неустойка има за източник нищожни и неравноправни договорни клаузи, по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му.

Заповедното производство може да има за предмет само съдебно защитими права, във връзка с което разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т. 3 на същата разпоредба - ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тези отрицателни предпоставки съдът следи служебно, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя.

В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключени между страните допълнително споразумение от 12.05.2022 г. към договор 3 за мобилни услуги с мобилен номер ***** и договор за мобилни услуги с мобилен номер ******* от 08.04.2022 г., по силата на които на длъжника се предоставят услуги по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза от договора.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В приложените към заявлението допълнително споразумение и договор за мобилни услуги се съдържат идентични неустоечни клаузи предвиждащи, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, който размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на изчисляване на неустойката е най-високият според условията на плана. В допълнение се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, съответстваща на оставащия срок на договора.

В случай на предоставено устройство - какъвто е случаят с договор за мобилни услуги с мобилен номер *****, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и цената заплатена от него при предоставянето на устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора.

При анализа на неустоечната клауза се достига до извода, че са уговорени няколко компонента, които формират размера на една неустойка. За да прецени съответствието на клаузата за неустойка със законовите изисквания, съдът взема предвид компонентите, формиращи пълния размер като държи сметка за какво неизпълнено задължение е уговорена дължимостта .

В случая съдът намира, че неустоечната клауза не съдържа ясно и разбираемо формулиране на евентуално дължимата неустойка при прекратяване на договора по отношение на нито един от компонентите, което е в противоречие с изискването на чл.

147 ал. 1 ЗЗП. Формално е посочен начинът на изчисляването , но реално и въз основа на посочените в договорите обстоятелства конкретна преценка за нейния размер не би могла да се извърши, тъй като липсва посочване на разликата между най4 ниския и най-високия месечен абонамент и разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и цената заплатена от потребителя при предоставянето на устройството. Без при подписването на договора да е посочена конкретна сума или достъпна формула за получаването на дължимия размер на неустойката в случай на предсрочното му прекратяване, се създава неяснота за потребителя и същият се поставя в положение, в което изначално не може да съобрази икономическите последици от сключването и прекратяването на договора с доставчика, което от своя страна може да доведе до извод за обоснована вероятност клаузата за неустойка да е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Съществува обоснована вероятност процесната клауза да е неравноправна и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП - поради необосновано висок размер на неустойката, обстоятелство, което следва да се провери в състезателен процес. В тази връзка следва да се посочи, че в договорите идентично се предвижда неустойката да се равнява на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който, обаче, се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. С посоченото добавяне се надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти, в разрез с поддържаното в частната жалба. Посоченото налага извода, че е налице вероятност така уговорената в полза на доставчика неустойката д а е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите функции обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане д а се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави.