Решение № 473 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Б. при участието на секретаря А.П.Х. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Б. Гражданско дело № 20264520100425 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Постъпила е молба от В. М. Х. против Х. И. Б., в която се твърди, че страните по делото са живеели на семейни начала, от което съжителство имали родени две деца - К. Б. и М. Б.. От преди 2 години живеели разделени, като родителските права по отношение на децата упражнявала молителката по силата на съдебно решение. Твърди се, че в края на миналата година ответникът започнал често да злоупотребява с алкохол и да звъни по телефона й по всяко време когато реши, без да се съобразява с часа. При осъществяване на режима на лични отношения с децата, определен по силата на съдебното решение, бащата извършвал домашно насилие спрямо молителката, в присъствието на децата, изразяващо се в непрестанни обиждания по телефона, с обидни и неприлични изрази. Непосредствено след предаването на децата на бащата получавала множество съобщения с обидни думи, отправени към нея.

В началото на м.януари - на 05.01. имали уговорка бащата да вземе децата.

Вместо да дойде да ги вземе, тя получила съобщение от него с текст „лъжкинята си е лъжкиня“. Не знаела от какво било предизвикано това съобщение. Срещата им не се състояла. Разговаряли отново на 09.01.2026г. когато получила упреци, че не се грижи за децата си и била обвинена, че ги е 1 оставила, „заебала“. На 10.01.2026г. се срещнали, за да му предаде децата.

След като се разделили отново започнала да получава обидни съобщения, че е безотговорна майка, че не си гледа децата. Наричал я „боклук“ в присъствието на родителите й.

След като децата се прибирали в къщи след контакта си с ответника, детето К. било по-агресивно и употребявало същите думи спрямо семейството си. Малкото дете М. подражавало на голямото и също се опитвало да бъде агресивен и да употребява същите изрази. Твърди се, че тяхното поведение след посещение при баща им силно притеснявало молителката, защото използвали и копирали същите обидни думи в къщи. Непрекъснато, по всяко време, ответникът търсел комуникация, чрез обаждания и съобщения, за да я обижда и тормози. На тези обаждания ставали свидетели и децата. Не се съобразявал с часове и постоянно я притеснявал. Част от тези разговори били провеждани и в присъствието на други роднини на молителката. Ответникът рядко спазвал определеният му режим на лични отношения, а обажданията му по телефона зачестявали. Тя не можела спокойно да отглежда и възпитава децата си, като след употреба на алкохол той ставал агресивен и неуправляем, включително ставал и неадекватен спрямо децата. Притеснява се, че винаги когато се налагало да води разговор с бащата на децата си и в тяхно присъствие, той употребявал по отношение на нея изрази от рода на „боклук“ и „безотговорна тяхна майка“.

С оглед на тези факти, се моли да бъде постановена заповед за защита по отношение на молителката и двете й деца, с която ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо тях. Да се забрани да ги приближава за срок от 18 месеца, както и да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма.

В срока за становище ответникът изразява такова за допустимост, но за неоснователност на молбата. Категорично се оспорва да е упражнявал домашно насилие спрямо молителката, изразяващо се в непрестанни телефонни обаждания, с обидни и неприлични изрази. Невярно било твърдението в молбата, че на 05.01. имали уговорка да взема децата, тъй като се спазвал режима за лични контакти и тази дата не била съответна на него.

Датата на вземане на децата била 3 и 4 януари. Единственото нещо, което споделял ответника по отношение на молителката е, че отношението й към децата е безотговорно, с оглед това, че непрекъснато боледуват, което нямало 2 нищо общо с обиди или нападка. Оспорва да я е обиждал и нападал по какъвто и да е начин. Нямало ситуации на конфронтация. Всеки бил поел живота си, а ответника единствено имал желание да контактува с децата си.

Заявява, че на 10.01. не е вземал децата, тъй като тази дата е извън режима му на лични контакти. Не му било направило впечатление децата да са агресивни или да употребяват неприлични изрази. Дори и това да било така, би могло да бъде обяснено, с факта, че преминават през различни периоди и възрасти на развитие, а също така не изключва и евентуално тяхното поведение каквото е описала молителката да се дължи на някакви взаимоотношения в нейния дом, тъй като те прекарват повечето си време с нея и изключително малко с ответника.

Не оспорва, че комуникацията му с молителката е трудна, но се опитвал да избегне всякаква конфронтация с нея.

Счита, че употребата на алкохол от негова страна не е прекомерна и съответно притеснителна. Твърди, че към настоящия момент няма проблеми с употребата на алкохол и желае да отглежда децата си спокойно когато са при него. Сочи се, че чести били случаите, в които молителката възпрепятствала контактите на децата с техния баща, най-често поради претекста, че са болни.

Отрича да е застрашавал по какъвто и да е било начин живота и здравето на молителката или на децата, включително и че е упражнявал психически или физически тормоз над тях.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли молбата като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото В. М. Х. и Х. И. Б. са съжителствали на съпружески начала и са родители на децата К. Х.в Б. род. на ***г. и М. Х.в Б., род. на ***г. С решение от 01.03.2024г. по гр.д.№**/2023г. по описа на РС – Русе (служебно известно на съда), родителските права по отношение на двете деца са предоставени на майката и местоживеенето им е определено при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения и издръжка, която да им заплаща.

Към молбата си за защита, молителката е депозирала декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е преповторила изложеното в молбата относно 3 отношенията на страните и отправяните към нея обиди, разменената кореспонденция на 05 и 10.01.2026г., както и за срещата им на 10.01.2026г., когато я нерекъл „боклук“, в присъствието на родителите й.

В срока за становище по молбата, ответникът е представил разпечатка от електронна кореспонденция между страните, която не е оспорена от молителката. Същата при изслушването си в съдебно заседание признава, че е написала и изпратила до ответника съобщенията „Бягай да духа супата.

Помияр, Доленб, Няма никакви деца да дивизия, Ай чебат т…, Пияницоо, ай върви и на спокойствие удари една бира да се успокоиш, А да не очаквай децата довечера да ги чуеш, Защото А…яма да им дам този път..“ Представената кореспонденция е в периода от края на месец декември 2025г. и месец януари 2026г. За съобщенията молителката обяснява, че ги е написала, „защото си изпуснах нервите“.

Според свидетелката С.М.Г., майка на молителката установява, че ответникът е взел двете деца около 10-ти януари и не спрял да я тормози.

Пращал й обидни съобщения, като „курва“. Пращал на нея и на свидетелката от различни телефонни номера съобщения, свидетелката била сигурна, че са от него. Нямала запазени такива съобщения. Сочи, че при вземането на децата, ответникът плюел по молителката. Не го била виждала трезвен.

Свидетелката твърди, че ответникът е запалил автомобила на партньора й, нямало кой друг да бъде. Също така сочи, че срещите й с ответника били само при предаване на децата, при които той никога не бил сам, най-често го придружавали родителите му.

Свидетелят М.К.Р., дядо на молителката, излага свои впечатления от поведението на ответника и го описва като личност спрямо своите възприятия, но сочи, че не е виждал ответника от месеци, не е чувал или чел негови съобщения до молителката след изминалата Нова година.

Свидетелят И.Б.И. установява, че е баща на ответника и почти винаги го придружавал, когато вземал децата си от дома на майка им, тъй като той шофирал, а синът му не. През месец януари ответникът вземал децата си на 34 януари и след това в края на месеца – 23 и 24 януари. В тези дни той също присъствал на предаването на децата и не му направило впечатление да има конфронтация между родителите им. Свидетелят комуникирал нормално с майката на молителката, нямали проблеми с отношенията си. Изразява недоумение, защо В. иска да ограничи контактите на сина му с двете деца, а 4 по този начин и неговите с тях.

Свидетелката М.Л.И. установява, че е сестра на ответника и понастоящем съжителстват в едно жилище в гр. Русе. Ответникът работел, тя също делели си сметките. Сочи, че брат й употребявал умерено количество алкохол, полагал грижи за децата си когато са при него, не се държал груба с тях. Знае, че той и молителката поначало не си говорят, но не е присъствала на караници между тях. Виждала е чат, в който В. наричала ответника „пияница“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е депозирана от молителката, срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН и в срока по чл.

10 ЗЗДН доколкото са посочени конкретни дати – на осъществени актове на домашно насилие – 05.01.2026г., 09.01.2026г. и 10.01.2026г., поради което се явява процесуално допустима.

В молбата, по която е образувано настоящото производство, дори и пообщо, без конкретика, са изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката – изричане на обиди в присъствието на свидетели (родителите на молителката) и изпращане на електронни съобщения с обидно съдържание.

За уважаване на молбата и издаване на заповед за защита, изложените в нея твърдения следва да бъдат доказани с допустимите в ЗЗДН и ГПК доказателства и доказателствени средства. За да се реализира спешна защита в съответствие с принципите на ЗЗДН, които цели са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома, законът предвижда облекчена доказателствена тежест за молителя, допустимост на доказателствени средства, които в общия граждански процес са недопустими, но не освобождава молителя от тежестта да докаже твърденията си за извършени от ответника актове на домашно насилие.

В случая липсват доказателства въз основа на които съдът да обоснове извод за основателност на молба, дори в отделни нейни части. Представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не може да бъде ценена, той като не са налице предпоставките за това – твърдените актове на домашно насилие да са извършени „на четири очи“ и да липсва друга възможност за тяхното доказване. В случая се твърди, че част от обидите са изречени в присъствието на свидетели, а другата е с електронна кореспонденция, която би могла да е 5 запазена и представена, както е направил ответника. На следващо място на посочените дати не се установява какъвто и да е контакт между страните, а точно обратното, че такъв не е имало, извод от представената от ответника кореспонденция и от показанията на свидетеля И. И. На тези дати нито са предавани децата, нито е уговаряно тяхното предаване или да са разменяни съобщения между страните. Показанията на свидетелката С. Г. са твърде общи и не могат да бъдат отнесен към конкретно посочените в молбата дати. Показанията на свидетеля М. Р. също са неотносими към предмета на делото. Последният е установяване на конкретно посочени по дати, място и естество актове на домашно насилие, а не събиране на характеристични данни за страните или преценка на родителския им капацитет.

Дори да не бъдат изцяло споделени горните изводи на съда и да се кредитират твърденията на молителката за отправени към нея обидни квалификации като посочените в молбата, то съобразявайки нейния стил на комуникация с ответника и използваните от нея не по-малко обидни изрази, включително и провокативното й поведение към него (прим. че няма да му позволи да се чуе с децата), няма основание за уважаване на молбата. При преценката дали е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН не следва да се подхожда строго формално, а де се съобразяват всички установени факти по делото. В случая, очевидно обичайното ниво на комуникация на страните е такова, че използваните от тях конкретни думи и изрази (включително и посочените в молбата и недоказани) не представляват актове на домашно насилие с такъв интензитет, че да е оправдано санкционирането им по реда на ЗЗДН.