Решение № 20 от 01.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Разлог, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р.Л.Р., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„М.“№*, с/у Заповед за задържане на лице с рег. №* от 21.09.2025 г., издадена от полицейски орган при РУ-Р., с която Р.Л.Р. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата са изложени съображения, според които оспореният адм. акт е незаконосъобразен.

Обективира се искане за нейната отмяна.

В СЗ жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител – адв. Д., който доразвива доводите, изложени в жалбата. Твърди, че от събраните по делото док-ства не се установява Р.Р. да е имал противоправно поведение, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за неговото задържане.

Ответникът по жалбата - К.И.Д., действал като полицейски инспектор при РУ-Р., не изразява становище по същество.

РП-Б., ТО-Р. е била надлежно уведомена за инициираното съд. производство, но от същата не е постъпило становище, нито в проведените ОСЗ се е явил прок. - неин представител.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото док-ства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2025 г. в 23:30 часа Р.Л.Р. – жалбоподател по делото е задържан от полицейски орган – К.И.Д. – на длъжност полицай при РУ-Р., със Заповед за задържане на лице с рег. №* от 21.09.2025 г. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Б.. В заповедта като правно основание за задържането е посочено чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено „има данни за извършено престъпление във вр. с чл.130, ал.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК“. Посочено е, че задържаното лице е освободено в 12.10 ч. на 22.09.2025 г.

По делото са приобщени като док-ства протокол за личен обиск на лице, докладна записка, копие от фиш за СМП, заверено копие на жалба от Р.С.С. от 22.09.2022 г., заверени копия на обяснения от Д.С.С., Р.Л.Р., М.Р.К..

По делото е извършен и оглед на приложения към писмо Д„НС-112, РЦ-112-С., с вх.

№*/12.12.2025 г. по описа на Рг.РС компактдиск. При огледа е установено, че лице от мъжки пол, представящ се като Р.Р., подава сигнал пред служител на център 112 за възникнал инцидент, като съобщава че е бил нападнат пред църквата в ромската махала на г.Р..

1

Извършен е о оглед на приобщеното по делото веществено док-ство – флаш памет, марка „F.“, съдържащи 2 броя аудиофайлове, при отварянето на които се установява събрало се множество хора, включително полицейски служител, указващ да се спазва обществения ред.

За изясняване на обстоятелствата по делото, са събрани гласни док-ства, като са разпитани свидетелите В.А.Н. и К.А.К..

Свидетелят В.Н. е очевидец на случилото се. Разказва, че на 21.09.2025 г. вечерта двамата с жалбоподателя са били преследвани от мъже, придвижващи се с л. а.. Твърди, че успели да им избягат и да се укрият в заведение, в което изчакали пристигането на полицейските служители, след като междувременно жалбоподателят подал сигнал на спешен тел. 112.

Свидетелят Н. е категоричен, че жалбоподателят на процесната дата не се е държал агресивно нито спрямо преследващите ги лица, включително не е нанасял удари по автомобила им, нито спрямо отзовалите се на сигнала полицейски служители.

Свидетелката К.К., майка на жалбоподателя, заявява, че е провела тел. разговор със сина си непосредствено след като същият се укрил в заведението с цел да изчака органите на реда.

След това тя затворила магазина в който работила, като отишла на място, за да провери какво се случва. Същата е възприела пристигането на полицейските служители, като е категорична, че жалбоподателят не е проявил непристойно поведение към тях – не ги е бутал или обиждал.

При анализа на показанията на свидетелите, съдът намира че същите следва да се ценят с доверие, тъй като са еднопосочни, последователни, информативни, като се подкрепят приобщените по делото веществени док-ства – компактдиск и флашка, съдържащи аудио и видеозаписи, на които бе извършен оглед в съд. заседание. От същите се установи по безспорен начин, че в случая именно жалбоподателят, а не някой друг, е подал сигнал на спешен тел. 112 за това, че е бил нападнат в ромската махала на г.Р.. В тази вр. настоящият съд. състав не кредитира приложените по делото писмени док-ства, а именно препис на жалба от Р.С. /л.10/ и обяснение на Д.С. /л.12/, съдържащи данни за агресивни действия от страна на жалбоподателя, доколкото същите са изолирани и се опровергават категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Като обсъди събраните по делото док-ства във вр. с направените в жалбата оплаквания, настоящият съд. състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 22.09.2025 г. в законово установения 14-дневен срок. Оспорването е спрямо акт, подлежащ на съд. обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес от оспорването, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полиц. орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, за което по делото са представени безспорни док-ства.

Обжалваната заповед е в писмена форма и формално съдържа всички изискуеми се за нея реквизити, което обуславя извода за спазена форма на акта. Така видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно изведен и отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му, посочени са правните основания за задържането, посочено е името на задържаното лице и адрес на същия, периода на задържане, разяснени са със заповедта и правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4 и 5 и респ. чл.73 от ЗМВР, като заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Наред с това обаче, в разглежданата Заповед за задържане на лице липсва фактическо описание на основанието, въз основа на което се задържа, като същото би следвало да представляват мотиви към същата и да отговарят на въпросите, защо и в какво качество лицето се задържа. В случая формално е посочено: "данни за извършено престъпление Във вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК", от което не става ясно кои са причините наложили задържането на Р.Р., 2 какво е неговото отношение и съпричастност към извършеното престъпление, като предвид посочване на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отговорите на тези въпроси се извличат само и единствено по тълкувателен път. Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на описание на фактическите основания, довели до задържането на лицето, което във всички случаи обуславя извод за липса на мотиви в адм. акт, което е пречка за надлежно упражняване правото на защита на задържаното лице от една страна, а от друга и препятства съдът да извърши задълбочена и правилна преценка за наличието на правните основания за осъществяване на задържането, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на разглеждания адм. акт.

По съответствието на обжалваната заповед с материалния закон:

Съгласно нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно законодателят е предоставил на полицейските органи правомощието за издаване на заповед, като процесната за задържане на лице при наличието на посочените от законодателя предпоставки за това, като тази преценка на полицията е в условията на така нар. "оперативна самостоятелност".

Последното означава, че полицейските органи не са длъжни да изследват и издирват категорични док-ства за това, че задържаното лице виновно е извършило от обективна страна конкретно престъпление, а е достатъчно само към датата на задържането, да са събрани достатъчно данни за да се направи разумен и обоснован извод за съпричастност и вероятно участие /авторство/ на едно лице в извършването на конкретно разследвано престъпление, като според практиката на съдилищата, дори не е необходимо спрямо задържаният да е повдигнато обвинение за извършването на такова престъпление по смисъла на НПК /в тази насока е решение №3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №7990/2014 г. на ВАС, V-то о.; Решение №8258/06.07.2015 г. по адм. д. №14188/2014 г. на ВАС, V-то о./.

Настоящата съд. инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление, за които обаче няма данни да са свързани именно с действия или бездействия от страна на жалбоподателя, с евентуална негова съпричастност към деянието, авторство и съставомерност. Това е така, тъй като по делото не са представени док-ства, че Р.Р. има съпричастност към посочените престъпления.

Напротив, от показанията на разпитаните свидетели и извършеният оглед на приобщените компактдиск и флаш памет, се установява, че действително на процесната дата е имало конфликт, но активен в него не е бил жалбоподателят, като същият е подал сигнал до спешен тел.№112 и заедно със своя приятел са се скрили в заведение, изчаквайки пристигането на органите на реда. С оглед на това, съдържащото се в обжалваната заповед не е достатъчно да обоснове приложената принудителна адм. мярка по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Цитираната норма овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на ЗМВР, представлява принудителна адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - адм. разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел ч/з задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Така, възможността на органите на МВР да приложат принудителната адми. мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са 3 установени преди извършване на задържането, което в случая не е налице, тъй като не са събрани никакви док-ства в настоящото производство, въпреки разпределението на доказателствената тежест в процеса. Указано е на ответника както с разпореждането за насрочване, така и в първото по делото заседание, че той следва да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания по издаването на обжалвания адм. акт, но въпреки това по делото не се събраха данни за отношение на жалбоподателя към деянието, което е описано в обжалваната заповед. Вярно е че задържането, като принудителна адм. мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като за прилагането й законодателят не е предвидил необходимост да са събрани док-ства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на адм. орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на разследване в рамките на нак. производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.