Разпореждане № 92949 от 04.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92949 гр. София, 04.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско дело № 20221110150452 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „К...“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Д. Д. за вземане в размер на 1 000 лв. главница по договор за кредит, 63,82 лв. договорна лихва, 110,85 лв. законна лихва и 724,20 лв. такса гарант.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.

По отношение на претендираната такса гарант.

В заявлението е посочено, че длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, като се е задължил към вноската му да бъде начислена и такса гарант в общ размер на 796,62 лв.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариални такси.

В този смисъл посочената такса гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Размерът на процесната такса, заедно с начислените договорни лихви излиза извън допустимия предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сумата 796,62 лева, която е начислена за 12 месеца, колкото е срокът на кредита, съпоставена с главницата 1 100 лева показва, че такса гарант изчислена на годишна база е 72,42%, което съотношение надхвърля общия размер на всички разходи по кредита, който е ограничен до 50%, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК и нормативно 1 определения размер на законната лихва по просрочени задължения. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 - клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая тавана на ГПР, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, е многократно превишен.

Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 15.09.2022 г. на „К...“ ООД срещу В. Д. Д. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане в размер на 724,20 лв. такса „гарант“ по т. 4 от договор за кредит № 118428 от 07.07.2021 г.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2