Решение № 262056 от 22.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7020/2018
- Вид
- Решение № 262056
- Подписан
- 22.06.2022
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Определение № 24642 от 22.10.2019 · МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 7020 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Х.Г.К. срещу „М.М.Т. SEGUROS“, за присъждане на сумата 50000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 27,05,2013г., в гр.Мурсия, Кралство Испания, по ул. „Камино де лас Виняс“, в посока от с.Аркрияс към гр.Бениел, на кръстовището с ул. „Вереда дела Баска“, причинено виновно от Х.С.С.– испански гражданин, при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиса“, с рег. № „*******“, който нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се по ул. „Вереда дела Баска“ се отклонил вдясно и блъснал спрелият с велосипеда си на знак „Стоп“, в крайно дясно на ул. „Камино де лас Виняс“, преди да се включи в движението на ул. „Вереда дела Баска“, Х.Г.К., с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована в испанската застрахователна компания „М.М.Т. SEGUROS“, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищеца твърди, че спрял с велосипеда си подпрял крат на тротоара, в крайно дясно, на знак „Стоп“ на ул. „Камино де лас Виняс“, за да даде път на пътуващият зад него селскостопански трактор с големи размери, без по никакъв начин да е навлязъл на пътното платно, за да продължи при възможност наляво. Тракторът, чиито идентификация не помни го задминал и продължил наляво по ул. „Вереда дела Баска“. В този момент л.а. марка
„Сеат“, модел „Ибиса“, с рег. № „*******“ управляван от Х.С.С., който се движел по ул. „Вереда дела Баска“, за да избегне челният удар с трактора се отклонил вдясно и го ударил, като той все още се намирал на същото място на пътя, подпирайки се с десен крак на тротоара, без да е навлязъл в ул. „Вереда дела Баска“.
Твърди, че в резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания, претърпял множество медицински интервенции, за дълъг период от време бил в невъзможност да се обслужва самостоятелно и да работи, с което бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Претърпял интензивни физически болки и страдания и тежък период на възстановяване, който продължава и към момента.
Получил и поражения на психиката, като изживял тежко случилото се, изпитвал и все още изпитва страх за живота си, сънува кошмари, станал зависим от помощта на близките си за бита и самообслужването си, мисълта за което понижава самочувствието му и го кара да се чувства непълноценен, които чувства ще го съпътстват до края на живота му.
Ответникът „М.М.Т. SEGUROS“ в отговора на исковата молба възразява, че искът е недопустим поради липса на компетентност на българският съд да разреши спора, както и поради наличие на влязъл в сила съдебен акт на държава членка на ЕС, съгласно който на ищеца е присъдено обезщетение дължимо по силата на обхвата на задължителната гражданска отговорност на автомобилистите.
В евентуалност излага становище за неоснователност на иска.
Не оспорва факта на настъпване на ПТП, местонастъпването му, участниците в него, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сеат“, модел
„Ибиса“, с рег. № „*******“, управляван от Х.С.С., сключено с ответното дружество „М.М.Т. SEGUROS“, валидно към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между виновно, противоправно поведение на Х.С.С.– испански гражданин, водач на л.а. марка „Сеат“, модел
„Ибиса“, с рег. № „*******“ и настъпилите вреди. Излага, че вина за ПТП носи изцяло ищеца, който при движението си управлявайки велосипед по ул. „Камино де лас Виняс“, не спрял на знак „Стоп“, поставен в неговата посока на движение, на кръстовището с ул. „Вереда дела Баска“, което станало причина за настъпване на ПТП.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Х.Г.К., който при движението си управлявайки велосипед по ул. „Камино де лас Виняс“, не спрял на знак „Стоп“, поставен в неговата посока на движение, на кръстовището с ул. „Вереда дела Баска“, което станало причина за настъпване на ПТП.
В евентуалност оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите вреди, доколкото към момента на настъпването им пътната настилка е била мокра, поради дъждовно време, което е видно от протокола на полицията на гр.Мурсия, което е предпоставка за получаването им при падане от велосипеда, без съприкосновение с автомобила или при ПТП различно от процесното.
Възразява, че претенциите са погасени по давност, на основание чл. 1973 от приложимият испански Civil Code, с изтичане на едногодишен срок от датата на ПТП, както и съгласно приложимият КЗ /отм./, с изтичане на петгодишният давностен срок.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва досежно началният момент. Счита, че същата е дължима считано от датата на предявяване на иска.
Претендира искът да бъдат отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възраженията в отговора. В допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
По въпроса за компетентността на българският съд и приложимото право съдът намира, че компетентен да разгледа иска е българският съд, на осн. чл. 11, пар.
2, вр. чл. 9, пар. 1, б.
„б“ от Регламент /ЕО/ № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Доколкото в настоящият случай се касае за преки искове срещу застрахователя предявени от увредено лице от описаното събитие, спорът попада в предметния обхват на раздел 3, чл. 9, пар. 1, б. „б“ от Регламента.
Приложимо право по отношение т.нар. непреки последици от деликта или твърдeните вреди претърпeни от ищеца – болки и страдания в резултат от ПТП е националното право на РБългария, на осн. Регламент /ЕО/ № 846/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим II/.
С приетото Решение на Следствен съд № 8 в Мурсия от 03.12.2014г. е определена максимална сума, която може да бъде поискана за обезщетение за неимуществени вреди. Със същото не е присъдено дължимо обезщетение. Съгласно изложените в решението правни основания същото е постановено от съдът разглеждал наказателното производство в хипотеза, в която пострадалият не е предявил граждански иск за вреди и не се е отказал от предявяване на такъв.
Поради изложеното възраженията за недопустимост на иска са несъстоятелни.
За да се приеме, че искът е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следните правопораждащи факти: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя, настъпването на застрахователно събитие, механизма на ПТП, както и наличието на всички кумулативни предпоставки на деликта, а именно: противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на превилата за движение по пътищата, вината, несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно въpраженията си по исковете, вкл., че деликвента не е виновен за настъпване на ПТП, че последното е настъпило по друг механизъм от описания от ищеца, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е погасено по давност. В тежест на ответника е да установи и направеното в евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същия има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Видно от Решение на Следствен съд № 8 в Мурсия от 07.07.2014г. е обявено отпадане на наказателна отговорност на Х.С.С., водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиса“, с рег. № „*******“, поради давност.
От заключението по СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните наранявания: „Неразместена фрактура в средната трета на лявата ключица. Множествени наранявания от 2-ра степен /мекотъкънни наранявания/ на лявата подбедрица.“
Ударът от автомобила е настъпил в зоната на лявото колело и вилката, след което ищецът е паднал на лявото рамо. В резултат е получил увреждания както на лява ключица, така и мекотъканни увреждания в областта на лява подбедрица, което сочи, че ударът от автомобила върху велосипеда е настъпил в посока от ляво надясно.
Полученото счупване на лява ключица е довело на ищеца – „трайно затруднение на движенията на левия, горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая – 2 месеца. Мекотъканните увреждания на лява подбедрица са довели на ищеца – „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Съгласно заключението след ПТП ищецът е получил спешна медицинска помощ, при което след медицински изследвания са установени описаните увреждания. След обездвижване на левия, горен крайник за срок от 4 седмици, пострадалият е бил освободен от болницата, като лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи.
Мекотъканните увреждания са зараснали окончателно за срок от 2 седмици. Счупената лява ключица е зараснала за срок до 4 седмици, след което е последвала рехабилитация на лява, раменна става. Общо лечебният и възстановителен период на травматичните увреждания е приключил за срок до два месеца. Получените увреждания на лява ключица и мекотъканни на лява подбедрица са довели на ищеца болки и страдания, като най интензивни са били те през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици при провеждането на ранната рехабилитация на лява раменна става, след сваляне на имобилизацията.
Извън посочените периоди е търпял болки и страдания само периодично в лява раменна става, които бързо са изчезвали след употреба на обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки в продължение на първите 30 дни след злополуката пострадалият не е можел да си служи с лява ръка, поради поставента имобилизация.
От деня на злополуката са изминали 7 години. Здравословното състояние на ищеца е възстановено напълно, без да търпи болки в областта на ляво рамо, без остатъчна инвалидност, без загуба на трудоспособност. Не е получил негативни последици или трайни усложнения от уврежданията.
Съгласно заключението, вкл. обясненията на вещото лице в о.с.з., изхождайки от динамиката на удара от автомобила в лявата част на велосипеда, към момента на осъществяването му велосипедистът Х.Г.К. не е бил в движение, а е бил в покой, подпрял се на десния си крак на намиращият се в дясно бордюр на тротоара. Ако велосипедистът бе в движение и бе получил удар от автомобила пак в лявата част на велосипеда, то ищецът Х.Г.К. щеше да получи травматични увреждания в дясната част на тялото си, след падането му върху пътната настилка, защото при удар тялото винаги се накланя в посока на удара.
Разпечатката съдържа 48 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ffe840e7-ceb1-4cab-89f1-f54caa50634e