Решение № 232 от 29.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. К., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от Г. В. М., от гр. К., чрез адв. С. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, с която е поискано да се осъди ответника да и заплати сума в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че е пострадала в ПТП, заедно със законната лихва от 10.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда субективните си права от следните твърдения:

Сочи, че на 31.01.2025 г. около 10:29 часа, е пострадала в резултат на ПТП, станало в гр.К.. Твърди се, че докато е управлявала лек автомобил „Пежо 508“, с peг. № СВ****АТ, движейки се по ул. „Л.”, в посока от гр. М. към гр. С., в района на № 1, е ударена отзад от движещия се зад нея в същата посока лек автомобил „Опел Зафира“ с per. №СА****РК, управляван от В. Х.

С..

Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Опел Зафира“- В. С., който с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с несъобразена скорост, не е спазил необходимата дистанция и поради недостатъчна дистанция ме удря.

Сочи се, че в резултат на ПТП е получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош.

Твърди се, че е ударила главата си и е изгубила съзнание за неопределено 1 време, като е имала главоболие, гадене и е повърнала еднократно.

Твърди се, че по спешност е приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ в тежко състояние с болки в гърдите на ниво 2-3 междуребрие парастернално, болки в кръста и шията, като болките все още не са отшумели, като има често главоболие. Твърди, че страда от безсъние и продължава да има неспокоен сън.

Сочи, че и в момента продължава да търпи болки, като все още не е излекувана, а лечението и продължава.

Твърди, че търпи изключителни болки и страдания, като счита, че ще ги търпи и за в бъдеше.

Сочи, че собственикът на лек автомобил „Опел Зафира“ е сключил своята задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника със застрахователна полица № BG/22/124002147035, валидна до 05.07.2025 г., поради което счита, че следва ответникът да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер.

Претендират се съдебни разноски.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изложените твърдения. Оспорва да е уведомяван за настъпилото ПТП, както и релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който отправя искане да бъдат уважени предявените претенции.

Ответникът е редовно призован, представлява се от юрисконсулт, който оспорва предявените искове.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С определение изготвено по реда на чл.140 ГПК, което не е оспорено от страните по делото, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 31.01.2025 г. около 10:29 часа, ищцата е управлявала лек автомобил „Пежо 508“, с peг. № СВ****АТ, движейки се по ул. „Л.”, в гр. К., с посока на движение от гр. М. към гр. С., като в района на № 1, е ударена отзад от движещия се зад нея в същата посока лек автомобил„Опел Зафира“ с peг. №СА****РК, управляван от В. Х. С.. Последният е имал валидна застрахователна полица ГО, сключена при ответника. С оглед на това, съдът намира, че посочените факти следва да се определят като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Горните обстоятелства се доказват и от приобщените по делото 2 писмени доказателства- констативен протокол от ПТП и изготвеното НП №25-0286-000005 от 26.02.2025г., от началника на РУ- К., против В. Х. С.. В подкрепата на приетата фактическа обстановка са и показанията на свид. М.

В., който е възприел ПТП.

От заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза, която съдът кредитира в цялост, вещото лице е дало заключение, че причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. №СА****РК, който не е спазил необходимата дистанция или не е задействал на време спирачната система.

В подкрепа на заключението на вещото лице са и свидетелските показания на самият водач В. Х. С., който в показанията си заявява, че не е могъл да реагира на време, въпреки, че е възприел намиращото се пред него моторно превозно средство, в което се е намирала ищцата.

Съдът кредитира в цялост и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, като вещото лице е посочила, че с оглед обективните находки по делото може да се извлече извод, че ищцата е претърпяла контузия на гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шията, за които е било необходимо около 15-20 дни за възстановяването й. Вещото лице е дало наред с това и заключение, че няма данни при ищцата да е провеждана допълнителна терапия, лечение или хоспитализация.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните кумулативни елементи: застрахованият виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинило имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на застрахования; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника –застраховател, липса на доброволно плащане или оспорване от последния.

3

В конкретния случай, съдът намира, че се е осъществил фактически състав на имуществената отговорност на застрахователя, поради което следва да бъде уважена предявената претенция до сумата от 5000 лева/ 2 557,54 евро, като се отхвърли над тази сума до пълния претендиран размер от 20000 лева.

Съдът намира, че по своята същност не се установи да се било провеждано допълнително лечение, терапия или хоспитализация на ищцата в лечебно заведение, не са били приемани някакви медикаменти, като не се установи и наличието на допълнителен стрес, уплаха или дискомфорт у нея извън обичайния при произшествие от подобно естество. Наред с това определеното обезщетение е съобразено и с икономическите процеси в страната и света, наред с високите инфлационни процеси и така определеният размер следва да се приеме за справедливо.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че застрахованият при ответника водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. №СА****РК е виновен за настъпването на пътния инцидент, поради което следва да се остави без уважение релевираното възражение за наличие на съпричиняване от ищцата.

Наред с това по делото се установи, че между причинените неимуществени вреди и увреждащото деяние е налице причинно следствена връзка, поради което може да се извлече категоричен извод, че именно в резултат на ПТП са настъпили установените по делото неимуществени вреди в ищцата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца на неимуществени вреди до посочения размер.

Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди и законна лихва от датата на завеждане на претенцията при застрахователя10.03.2025 г., видно от приобщената по делото такава. При наличието на доказателства в тази насока, то следва да се оставят без уважение релевираните възражения в тази насока от ответника по делото, като се уважи предявената претенция по чл. 86 ЗЗД.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ищецът 4 има право на разноски съобразно уважената част на претенцията. Същият е ангажирал доказателства за заплатена държавна такса в размер на 800 лева/409, 03 евро, 300 евро за СТЕ и СМЕ, сума в общ размер на 709, 30 евро.

Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 1125 евро на основание чл.38 ЗА. По делото е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника по делото, което съдът намира за частично основателно. Съдът намира, че с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и с оглед извършените действия на страните по делото адв. възнаграждение следва да бъде определено на сума в размер на 800 евро.

С оглед горното, в тежест на ответника следва да се възложи да заплати на ищцата по делото сумата от 346,67 лева/ 177,32 евро, както и сума в размер на 391 лева/ 200 евро на адв. С. Н.- САК, на основание чл.38 ЗА, които суми са съобразени с уважения размер на претенцията.

С оглед изхода на делото и ответникът има право на разноски, като същият е ангажирал доказателства за заплатена сума в общ размер на 300 евро за СТЕ и СМЕ, 25 евро за свидетел, както и юрис. възнаграждение. Съдът намира, че с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 100 евро, което е съобразено и с извършените действия на страните по делото.

При това положение в тежест на ищеца следва да се възложи сума в размер на 318,75 евро, която да се заплати на ответника по делото, съобразена с отхвърлената част на исковата претенция.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. М.,ЕГН**********, от гр. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, сума в размер на 5000 лева/ 2 557,54 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 31.01.2025 г., около 10:29 часа, в гр. К., между управляван от нея лек автомобил „Пежо 508“, с peг. № СВ****АТ, и лек автомобил „Опел Зафира“ с per. №СА****РК, управляван от В. Х. С., 5 ведно със законната лихва от подаване претенцията пред застраховател10.03.25 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдената сума до пълния претендиран размер от 20000 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. М.,ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , направените по делото съдебни разноски, в общ размер на 346,67 лева/ 177,32 евро.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Н., на основание чл.38 ЗА, сума в размер на 391 лева/ 200 евро.

ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., *, направените по делото съдебни разноски- в общ размер на 318,75 евро/623,15 лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6