Решение № 403 от 21.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Плевен, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500793 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 95 от 18.07.2025 г по гр. дело № 382/25 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ПОСТАНОВИ Л МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва: 1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Ф. П. Я.

ЕГН ********** от с.***************, тел. № ********* да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на М. П. Я. с ЕГН ********** от с.*****************. 2. ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Ф. П. Я. с ЕГН ********** от с.***************, тел. № ********* ДА ПРИБЛИЖАВА М. П. Я. с ЕГН ********** на разстояние по – малко от 50 метра, за срок от дванадесет месеца. Съдът е постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила. ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по местоживеене на страните- РУ Никопол. ПРЕДУПРЕДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Ф. П. Я. с ЕГН ********** че при неизпълнение на заповедта ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл.21, ал.2 от 1

ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Ф. Я. чрез адв. Ю.

М., в която се възразява, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се, че по делото не е категорично установено наличието на домашно насилие от едната спрямо другата страна, както се и възразява, че страните не живеят в едно домакинство, нито в един имот и по тази причина не може да става въпрос за домашно насилие. Възразява се, че страните са във влошени отношения във връзка с делба на съсобствен имот и другата страна многократно е упражнявала психически тормоз върху въззивника, вкл. И в посочения по делото ден, като е предприела и физически действия.

Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Установен е актът на физическо насилие и животът на въззиваемата е в опасност.

Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на акт на упражнено домашно физическо насилие и мерките за предотвратяване на същото в бъдеще

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, за безспорно по делото , че страните са брат и сестра, които живеят в две съседни къщи, които са в един двор, в с.Асеново, от които страните притежават ид.ч. и по между им няма поставена ограда. Спорен по делото е б и л въпросът упражнил ли е физически и психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката, по начина описан в Декларацията по 2 чл.9 от ЗЗДН и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН. От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката към молбата, се установява, според РС, че същата е декларирала, че спрямо нея е упражнено физическо насилие като я ударил с мотика в горната част на бедрото, след което т.к. молителката паднала на земята, ответника и нанесъл и удари по ръцете, краката и в главата с юмруци.

Безспорно е било по делото, че молбата за закрила по реда на ЗЗДН е подадена, след като за същите действия от страна на ответника и е било отказано образуване на ДП от РП Плевен с постановление от 19.06.2025г. по пр. № 3444/2025г. по описа на същата прокуратура и с друго такова от 24.06.2025г. по пр.пр. № 3078/2025г., първото с мотив, че посоченото престъпление се възбужда по тъжба на пострадалият, а второто че става въпрос за гражданско правни отношения. От събраните по делото писмени доказателства, според РС, се установява, че страните не са осъждани, и не се водят на психиатричен отчет. По делото е представен от РУ Никопол – оценка на риска на ответника, видно от която същият е с“повишен риск“. И двете страни са представили медицински удостоверения за пред съда от една и съща дата – 12.5.2025г., с различен час, от един и същи специалист по съдебна медицина – д р Д.Д., видно от които всеки от двамата е претърпял травми, по време, място и начин , съобщен от страните, които представляват леки телесни увреждания по смисъла на НК. Ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на двама полицейски служители, това са св.Ц.Ц. и Е.Ц. и на сина на ответника Д.Я., също установяват, че между тях често възникват различни конфликти от всякакъв характер, най –вече битов, като и че на процесната дата на която се твърди да е извършен акта на домашно насилие, и двете страни са си разменили удари. Видно е било обаче от Постановление за отказ да се образува ДП от 24.06.2025г. по пр.пр. № 3078/2025г., по описа на РП Плевен, по данни от събраните материали, по същата е установено, че „молителката е била употребила алкохол и е нападнала и ударила с мотика нейният брат, който и е отвърнал и също и е нанесъл удар“.

От така събраните по делото доказателства се установява, според РС, че и двете страни в контакта по между си излизат извън общоприетите правила и норми и поведението им е морално укоримо по отношение на начина, по който общуват, роднини по между си – в случаят брат и сестра.

Страните са длъжни да регулират отношенията си, като се стремят да не 3 излизат от добрия тон, като си дадат сметка, че от ескалацията на отношенията им всеки от тях е възможно да пострада, от агресивно поведение на който и да е от тях. Фактът, според РС, че същите са брат и сестра, ги задължава още повече да общуват помежду си, съобразявайки се с общоприетите норми и стандарти за поведение. Изключително недопустимо и укоримо и от гледна точка на закона е осъществяване на насилие, не само физическо, а и психическо и емоционално, както и опитите за такова, между страните. Законът е дал легална дефиниция на домашно насилие и това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са в роднинска връзка, до четвърта степен, вкл. Законът не поставя никакви условия за характера и интензитета на насилието, или начина на отразяването му над пострадалото лице. Напротив, дадена е една широка легална дефиниция, в която се включват всякакви актове, осъществени от посочената категория лица. Доколкото извън предмета на настоящото производство е осъщественото физическо посегателство над ответника от страна на молителката, то не може да е предмет на обсъждане, но и не може да оневини поведението на ответника, дори при доказаното наличие на провокативни действия от нейна страна.

Предвид гореизложеното РС, като е взел предвид вида, характера и тежестта на нарушението и съобразявайки от друга страна данните за личността на нарушителя, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, както и обстоятелствата при извършване на установените действия, включително поведението на молителката, е приел, че следва да бъдат наложени мерките за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 и по т.3, предл. Първо и второ от ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката и забрана на ответника да се доближава до молителката, на разстояние от 50 метра/доколкото двамата живеят, в общ имот, собствеността на който не е поделена между страните, а е налице висящ съдебен процес/ и няма поставена ограда, срок от дванадесет месеца. Съдът е приел, че този срок, ще е в състояние да спомогне за разумно решаване на възникналия конфликт между страните, както и ще мотивира ответника да се въздържа от използването на неправомерни средства за решаването на спорове с молителката, независило 4 от повода на възникването им, каквато е целта на закона.

РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно

РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.Не са основателни възраженията във въззивната жалба, че страните не живеят в едно домакинство и не може да става въпрос за домашно насилие. Налице е хипотезата на чл. 3 т. 6 от ЗЗДН и в този смисъл решението е допустимо.В решението са изложени съображенията на съда за крайните изводи, кои изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и е неоснователно възражението, че не е установено по категоричен начин наличието на акт на домашно насилие. РС е обърнал внимание и на поведението на двете страни.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение. От въззиваемата страна не са претендирани разноски и липсват доказателства за направени такива пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 95 от 18.07.2025 г по гр. дело № 382/25 г по описа на РС – Никопол

КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5