Решение № 15 от 24.04.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Поморие, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря В.а Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20232160200036 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Л. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Поморие, ул. „Метрополит Климент“ № 1, ет. 4, ап. 13, срещу Наказателно постановление № 22-0320-000653 от 21.11.2022г., съставено от Началник група в ОДМВР гр. Бургас, РУ Поморие, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178е, от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева.

Жалбоподателката сочи, че оспорва компетентността на лицето, съставило Уведомлението за установено от него нарушение. Излага, че макар в НП да се твърди, че е паркирала извън разрешените за това места върху тротоар, то не са представени доказателства за вида, характера и ширината на тротоара.

Излага, че в атакуваното НП е налично само и единствено твърдението „паркиране върху тротоар“, което твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДзП, за която се твърди, че е нарушена. Сочи, че нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. касаещо паркиране на платното за движение - най-дясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазвани минимум 2 метра отстояние ако откъм страната на сградите за преминаване на пешеходци. Намира, че нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл. 98/, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е 1 забранителна, а допуска престой и паркиране върху тротоара при спазване на посочените в нея условия.

В жалбата е въведено оплакване, че АНО не е спазил изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката.

По изложените съображения се иска обжалваното НП да бъде отменено, както и в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени сторените разноски.

Насрещната страна по жалба - Началник група в ОДМВР гр. Бургас, РУ Поморие изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, в което излага фактическата обстановка, свързана с установяване на нарушението.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от процесуалния представител на А. Ц., в която се излагат съображения по същество и се иска отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От АУАН № 619163 от 25.07.2022г., който е връчен на нарушителя на 21.11.2022г, се установява, че на 21.07.2022г. в гр. Поморие, на улица „Тутхон“ зад ФСМП гр. Поморие, жалбоподателката е паркирала МПС марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег.№ BT 0405 КТ върху тротоарна площ. В акта е посочено, че автомобилът е паркиран извън разрешените за това места.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено Наказателно постановление № 22-0320-000653/21.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие. Същото е връчено на нарушителя на 05.01.2023г. С постановлението е прието, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл. 94, ал. З от ЗДвП, като за това и на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено наказание – глоба в размер на 50. В наказателното постановление е описана същата фактическа обстановка, като тази в АУАН.

От показанията на свидетеля В. Н. И. – актосъставител, се установява, че на 21.07.2022г. въз основа на подаден сигнал, служители на МВР Поморие извършили проверка, от която установили, че на улица „Тохун“ в гр.

Поморие, в района зад болницата, върху тротоарната площ са паркирани цяла редица автомобили. Един от автомобилите бил на жалбоподателката.

Свидетелят съставил фиш, а поради оспорване на същия, впоследствие съставил и акта за установяване на административно нарушение. Свидетелят 2 твърди, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателката е обозначено с жълта лента, сочеща, че паркирането е забранено.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед, поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката в тази насока.

Основателно обаче е възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка съдът констатира, че в АУАН и НП отсъства законоустановеното съдържание по 57, ал. 1 от ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. В АУАН и в НП е посочено, че на 21.07.2022 г. 21.07.2022г. в гр. Поморие, на улица „Тутхон“ зад ФСМП гр. Поморие, нарушителят паркира МПС марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег.№ BT 0405 КТ върху тротоарна площ, извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя. При тези факти на нарушителя е вменено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Сочената норма предвижда, че за престой и паркиране в населените места, ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В АУАН и в НП обаче, изобщо не е отразено дали в случая е имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране на посочената улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от сградите, ако е имало такива, както и какъв е тонажът на МПС, за да се направи извод за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Не е 3 отразено и дали паркирането върху тротоара е напълно забранено на конкретното място. Следва да се има предвид, че само по себе си паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона. Предвид това съдът счита, че в конкретни случай е налице липса на съставомерни обстоятелства, които е следвало да бъдат изрично посочени в АУАН. Неприложима обаче е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като при така посочените данни в акта не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил нарушение.

Така констатираният и посочен по-горе пропуск е пренесен и в самото НП, в което отново не е отразена в пълнота фактическата обстановка. От друга страна следва да се има предвид, че липсата на конкретизация в акта за установяване на административно нарушение и в НП не може да бъде отстранявана чрез събиране на доказателства впоследствие. Нещо повече, очевидно при извършване на проверката на 21.07.2022г. актосъставителят (в случая съставителят на Фиш) е възприел в пълнота обстановката, при която е констатирал процесното нарушение, но не е отразил същата в издадения от него фиш, впоследствие АУАН. Това се установява и от твърденията на същия, изложени в съдебно заседание, а именно, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на нарушителя, е било обозначено като забранено за паркиране. Както беше посочено, събирането на доказателства и представянето им едва в производството по оспорване на НП пред съда, не може да санира пропуска на административните органи да посочат фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението. Същият от своя страна обаче несъмнено ограничава възможностите на нарушителя да оспори изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства, респективно ограничава и средствата му за защита.

Горното налага за съда извода, че при отсъствие на конкретно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е налице съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност на жалбоподателката да разбере за какво нейно действие или бездействие се ангажира отговорността ѝ, съответно е нарушено правото ѝ на защита.

Що се отнася до материалната законосъобразност на НП, правните изводи на съда са следните:

Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които с категоричност да се установи наличието на допуснато нарушение на нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Същата предвижда, че е позволено паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци, само на определените от собствениците на пътя места. На първо място по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи дали в действителност мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е забранено за 4 паркиране. Не се установява и друго – дали ако е възможно паркирането, то автомобилът е или не е бил паркиран съобразно изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не кредитира представеният по делото снимков материал, който е изготвен след депозиране на жалбата. От същия е видно, че служител на МВР измерва ширина на тротоар, но по никакъв начин не може да се установи дали този тротоар и мястото, на което същият бива измерен в ширина, е мястото, на което е било паркирано МПС на жалбоподателката. От приложената снимка, на която с червен химикал и стрелка е посочен паркиран на тротоар автомобил, за който се твърди, че е на жалбоподателакта, също не може да се установи с категоричност нито, че действително това е МПС марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег.№ BT 0405 КТ, нито къде е направена снимката, нито кога. Още по-малко може да се прецени дали са спазени изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Нещо повече, констатира се и противоречие между свидетелските показания на свидетеля В. Н. И., който твърди, че тротоарът е обозначен с непрекъсната линия, забраняваща паркирането. Видно от приложената на л. 29 от делото снимка, такава линия няма.

Предвид горното и доколкото административнонакзваният орган, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал доказателства, че мястото на което е било паркирано МПС е забранено за престой и паркиране, както и доказателства за отстояние от сградите, то следва да се приеме, че соченото в АУАН и НП нарушение не е и доказано.

Въз основа на всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.