Определение № 5324 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5324 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002100288 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10172/04.12.2023 г., подадена от Г. В. К., чрез адвокат Е. Х., срещу решение № 285 от 25.10.2023 г. по гр. д. № 20235600500108/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 709 от 13.12.2022 г. по гр. д. № 1884/2022 г. на Районен съд – Хасково. С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: приел за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Ц. П. К., Г. В. К. и А. В.

К., че В. Г. К., представлявана от настойника й Ю. Н. Г., е собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Х., обл. Х., одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК, с административен адрес: [населено място], ж.р. „К.“, с площ от 1428 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен план - 2532, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, осъдил Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К. да предадат владението на В. Г. К., представлявана от настойника й Ю. Н. Г., върху гореописания недвижим имот; отменил, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 59 от 22.07.2021 г., том ІІ, peг. № 7225, дело № 250 от 2021 г. на нотариус В. С. с рег. № * по регистьра на НК, с район на действие района на PC - Хасково, в частта, с която въз основа на обстоятелствена проверка Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на 1/2 ид. ч. от гореописания поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място].

Въззивният съдебен състав е намерил първоинстанционното решение за валидно и 1 допустимо. Визирал е, че оплакванията във въззивната жалба касаят правилността на атакувания акт, като основният довод в тази насока е липсата на упражнен от първата инстанция косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Приел е, че действително с отговора на исковата молба ответниците по иска са заявили, че заповед № 1352/02.08.2021 г. за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. върху процесния имот е незаконосъобразна, те не били участвали в производството по издаването й, а самият имот не попадал в обхвата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като Районен съд – Хасково не се е произнесъл по тези въпроси, което налага обсъждането им от въззивния съд.

Окръжен съд – Хасково е изложил, че съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Приел е, че заповед № 1352/02.08.2021 г. на кмета на община Хасково съставлява индивидуален административен акт, който създава права от имуществено естество по отношение на процесния имот в полза на В. Г. К., тъй като възстановява правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** на наследниците на Д. Г. К., сред които е и ищцата. Същевременно няма доказателства, че ответниците по ревандикационния иск са участвали в производството по издаването на този административен акт, поради което е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху заповед № 1352/02.08.2021 г. на кмета на община Хасково. Въззивният съд е визирал, че с оглед осъществяване на задълженията му по чл. 17, ал. 2 ГПК пред него е приобщена цялата преписка по издаване на решение № 3624/21.12.1994 г. по заявление № 51315/08.04.1992 г. на наследниците на Д. Г. К.. С това решение е признато правото на собственост на наследниците на Д. Г. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 2.500 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 2. Нива от 2 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 3. Нива от 1.500 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 4. Нива от 5 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „Т.“; 5. Лозе от 3.550 дка, находящо се в терен по § 4 на [населено място] в местността „Т.“. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 2.500 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 2. Нива от 2 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 3.

Нива от 1.500 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „С.“; 4. Нива от 5 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място] в местността „Т.“; 5. Лозе от 3.550 дка, находящо се в терен по § 4 на [населено място] в местността „Т.“. Като причина за отказа да се възстанови правото на собственост върху тези земеделски земи е отразено, че попадат в разпоредбите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е съобразил, че в рамките на провеждания косвен съдебен контрол се сочи от Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К., че това решение е невалидно, тъй като на представените по делото екземпляри нямало подписи на членовете 2 на поземления орган. В изрично удостоверително волеизявление на ОСЗ - Хасково в съпроводителното писмо до съда се посочва, че решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията са издадени в един оригинал и са връчени на съответното лице, като след това ОСЗ - Хасково издава само дубликат на тези решения и протоколи. Ето защо, Окръжен съд – Хасково е посочил, че не може да се приеме, че решението на поземления орган № 36-24/21.12.1994 г. по заявление № 51315/08.04.1992 г. на наследниците на Д. Г. К. не е подписано от членовете на комисията и няма волеизявления относно разпоредените с него последици. Изложил е съображения, че оригиналите с подписите са връчени на съответните лица и в случая ОСЗ издава еднообразни с оригиналите дубликати. Налице е обвързващо удостоверително волеизявление на административен орган, което не може да се игнорира, тъй като обективира установен от държавата ред по издаване на дубликат на вече постановени властнически волеизявления. При поземления орган е налице единствено запис на това решение на електронен носител, който не съдържа физически подписите на неговите издатели. Решението, представено официално от административния орган, представлява копие на издаденото от поземлената комисия оригинално решение, което е било връчено по съответния ред. В хода на производството пред въззивния съд, а и пред първата инстанция, не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът в неговото физическо измерение на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели. Самата предвидена от държавата процедура урежда, че след като писменият оригинал е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган остава единствено електронен първообраз на решението, което не носи подписи на издателите му. Издадените вече от поземлените комисии решения са налични в база данни, в които съществуват като електронни документи, а не като такива на хартиен носител. Поради това и няма как да бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на издателя им. Решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОСЗ - Хасково препис, представлява официален документ по чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, като следва да се съобрази разпореденото от закона, че официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. В този случай, и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, ако страната го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински. Доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод, Ц. П. К., Г. В.

К. и А. В. К. не са представили своевременно пред първата инстанция, когато е било и процесуално допустимото време за това, нито са предприели подобно оспорване въобще.

Ето защо въззивният състав е намерил, че това решение е валидно издадено и обвързва страните и съда. То има за предмет именно признаване правото на собственост върху имоти, които са били внесени в ТКЗС, ДЗС на общия наследодател на ищцата и които към момента на обективирането му попадат под действието на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Окръжен съд – Хасково се е занимал и с направеното възражение, че процесният недвижим имот въобще не е попадал в обхвата на действието на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и не можел да се възстанови с процесната заповед на кмета на общината. Приел е, че от приложените по делото доказателства по представените преписки от Областна управа – 3

Хасково, от Община Хасково, както и от съдебно-техническата експертиза и разпита на вещото лице пред съда, се налага изводът, че в списъка на имотите, предоставени за ползване, е отразен имот с пл. № * от 1929.44 кв.м, по плана от 1988 г., без документ за собственост, като с него се припокрива процесният имот с идентификатор ***. В кадастралния регистър към плана от 1988 г. въпросният имот № * е записан на И. Г. А., без документ за собственост, като същата очевидно е била ползвател на имота. Същевременно от заключението на вещото лице, разпита му в съдебно заседание и схема на землище Халилово с контури на жилищните райони и Халилово юг, се извежда, че процесният поземлен имот попада в ж.р. „К.“, която зона попада в одобрен с решение № 67 по протокол № 6/29.11.2000 г. на Общински съвет - Хасково по чл. 105, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) околовръстен полигон за земи по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, която се обхваща от строителните граници на [населено място]. Съдът е посочил и че от приетата експертиза и разпита на вещото лице по същата се установява идентичност между имот с идентификатор *** и признатите земеделски земи с решението № 36-24/21.12.1994 г. на поземления орган. Имот № *** представлява част от имот 288 по помощния план на [населено място], както е отразено на приложение № 3 към заключението на вещото лице, където първият е изчертан със сини граници, а вторият - със зелени. По тези съображения Окръжен съд – Хасково е заключил, че процесният имот е обхванат от действието на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване на собствениците именно по този ред.

Въз основа на изготвената експертиза, разпита на вещото лице по същата и приетите от въззивния съд доказателства, последният е приел и че заповед № 1352/02.08.2021 г. на кмета на община Хасково е резултат на изпълнена процедура съобразно изискването на закона.

Посочил е, че със заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния управител на област Хасково е одобрен План на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1, във вр. с ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като процесният имот е в обхвата на разработката за този план. При изработването на плана са използвани кадастралната карта, план за регулация на града, помощен план, съответните регистри към тях, списък на ползвателите и др. Планът на новообразуваните имоти се предхожда от помощен план по § 4к, ал. 1, във вр. с ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, в който е включен и имотът с идентификатор *** за ж.р. „К.“. Следователно заповед № 1352/02.08.2021 г. на кмета на община Хасково е административен акт, който завършва предвидената от закона процедура, в случая проведена изцяло съобразно нормативните изисквания и етапи, с което отговаря на изискванията за законосъобразност; базирана е и на влезли в сила други актове, като първоначалното решение на ПК - Хасково, заповед на областния управител и др. Съдът е счел този индивидуален административен акт и за валиден - издаден в писмена форма, от законово оправомощен орган, който е обективирал ясно властническо волеизявление с точно определени обективни и субективни предели на създаваните с него права и задължения, и с допустим от закона предмет. По така изложените съображения съдът е намерил за неоснователен наведения довод за нищожност на заповед № 1352/02.08.2021 г. на кмета на община Хасково.