Решение № 1338 от 17.07.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………./…………...2018 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА

ДРИНГОВА мл. с. МИЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Милена Николова въззивно гражданско дело № 1159 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.

С Решение № 105 от

15.05.2018 г. по т.д. № 448/2018 г. на ВКС, II ТО е отменено на основание чл.

303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1982 от 04.06.2015 г. по в.гр.д. № 1453 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД срещу решение № 1043 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 11327/2014 г. по описа на ВРС, ХVІ състав, с коeто по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да върне на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 2828,34 лв., платена от ЕТ „Здравец – П.А.Г.“ без основание, представляваща корекция на сметка за периода от 04.11.2010 г. до 02.05.2011 г., начислена служебно по „констативен протокол“ за обект на потребление с абонатен № 1619018, кл. номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.09.2014 г., до окончателното изплащане.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като в мотивите си се е ограничил в позоваване на съдебна практика без да анализира установената по делото фактическа обстановка. От една страна е приел, че цедентът се явява потребител на електрическа енергия, както и наличието на описаното в констативния протокол „шунтиране на цялата фаза на главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната със мост от меден проводник със сечение 50 кв. мм и монтирани две медни щипки“, довело до неотчитане на консумираната електрическа енергия. От друга страна в противоречие с тези изводи съдът е приел, че в полза на доставчика на електрическа енергия не е налице договорно основание за претендиране на заплащането на доставената на потребителя на електрическа енергия. В случая договорната отговорност на потребителя на електрическа енергия е ангажирана поради нарушаване на чл. 16 от Общите условия на ОУ на ДПЕЕЕМ, която разпоредба не е нито нищожна поради противоречие с чл. 82 ЗЗД, нито неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, нито е прогласена за такива. Доколкото по делото е установено основанието на предявения иск (продажба на ел. енергия по смисъла на чл. 183 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ), съдът е следвало на основание чл. 162 ГПК да определи размера на дължимата сума. Твърди се, че в полза на цедента (потребител на ел. енергия) не съществува вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради това, че заплащането на процесната сума е на основание сключено между страните споразумение по чл. 365 ЗЗД, което не е нищожно на нито едно от основанията в чл. 26 ЗЗД. Съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е действителен, доколкото същият е сключен при липса на предмет и липса на представителна власт.

Неправилен е и изводът на съда, че длъжникът е уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД, чрез юрисконсулт Цветан Диловски. Същото оспорва изложените в жалбата доводи и излага такива за правилността на решението. Посочва, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, че извършената корекционна процедура е законосъобразна. Посочва, че едностранно изготвените от ответното дружество частни документи не удостоверяват обстоятелството, че служебно начисленото количество ел. енергия е действително доставено и потребено от абоната, поради което същият да дължи заплащането й. Твърди се, че клаузите от общите условия, които регламентират възможността дружеството да извършва корекции на сметки за минал период от време са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП (като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18) и чл. 26, ал. 1 ЗЗД (поради противоречието с регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност). Твърди се, че споразумителният протокол е нищожен поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), а с отсрочването/разсрочването на едно задължение не се променя основанието за плащане. Посочва, че предмет на договора за цесия е едно индивидуализирано и изискуемо вземане, поради което същият е действителен. Освен това кредиторът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, като дори и да се приеме, че това не е така, то това не се отразява на действителността на договора. Излага доводи за надлежно учредена представителна власт на пълномощника на цедента за сключване на процесния договор за цесия. Заявява, че длъжникът може да възрази по отношение на уведомяването за извършена цесия само във връзка с твърдението, че е платил на стария кредитор. От друга страна с уведомяването длъжникът е длъжен да изпълни единствено в полза на цесионера и последващо оттегляне на съобщаването от страна на цедента е ирелевантно за породените правоотношения. По същество отправя искане за потвърждаване на решението.

В производството пред въззивната инстанция, преди провеждането на производство по чл. 303, ал. 1, т.

1 ГПК, е депозиран отказ от иск от ищцовото дружество „КНМ Груп“ ООД, представлявано от Катерина Диденко, като с определение № 1982/04.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1453/2015 г. по описа на ВОС производството е прекратено.

С влязло в сила на

28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ВОС е признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на К.Д.като управител на дружеството.

В открито съдебно заседание въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД не поддържа направеното изявление по чл.

233 ГПК, а въззивното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД отправя искане за прекратяване на производството поради надлежно депозиран от насрещната страна отказ от иск.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По твърдения в исковата молба ищецът, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 09.05.2014 г., сключен с цедента ЕТ „Здравец- П.А.Г.“, е придобил процесното вземане в размер на 2828,34 лв., като на 08.08.2014 г. ответникът (длъжник) е уведомен за извършената цесия. Посочва, че цедентът е потребител на ел. енергия за описания в исковата молба обект на потребление (с. Здравец, общ. Аврен) с абонатен № 1619018 и кл.

№ **********. Поддържа, че на 02.05.2011 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) в обекта. В резултат на извършената проверка от ответното дружество направили корекция на сметката на потребителя за минал период, за което била издадена фактура № **********/26.04.2011 г. на стойност 2828,34 лв. Цедентът изцяло платил сумата по фактурата с единствения мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия в обекта. Ищецът оспорва дължимостта на същата, считайки плащането за извършено без основание – тъй като едностранната корекция на сметката за електроенергия за минал период е незаконосъобразна и доколкото липсват доказателства за реално доставяне на допълнително начислената ел. енергия, което да обуслови задължението на потребителя да заплати цената на продадената движима вещ. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Релевира възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет и липса на представителна власт на пълномощника на цедента. Твърди, че на 02.05.2011 г. е извършена проверка на СТИ в обекта на потребление, при която е установено, че е шунтирана цялата фаза от главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната с мост от меден проводник и са монтирани две медни щипки. Посочва, че по този начин консумираната ел. енергия не се отчита, съответно не се заплаща от абоната. За извършената проверка бил съставен констативен протокол. На основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия „Енерго-Про Мрежи“ АД е изготвена справка от 11.05.2011 г., съгласно която общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната поради неизмерването му е 4593,6 кВтч за периода от 04.11.2010 г. – 31.12.2010 г. и 9662,4 кВтч за периода от 01.01.2011 г. – 02.05.2011 г. Въз основа на констативния протокол ответното дружество съставило дебитно известие № **********/16.05.2011 г. за сума в размер на 2828,34 лв. с включен ДДС. Поддържа, че основанието за заплащането на допълнително начислената сума е съществуващото между ответното дружество и цедента продажбено правоотношение. По тези аргументи претендира отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

По делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата към процесния период. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 2828,34 лв, по дебитното известие № **********/16.05.2011 г. От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 0034750 от 02.05.2011 г. се установява, че на посочената дата служители на „Е.ОН България мрежи“

АД (със сегашно наименование „Електроразпределение Север“ АД) са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката служителите установили, че електромерът е под напрежение с изключен главен захранващ предпазител.

Установено е още, че е шунтирана едната фаза от главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната с мост от меден проводник със сечение 50 кв. мм и монтирани две медни щипки. В протокола е посочено, че схемата е възстановена, а мостът с двете щипки за иззети.

Въз основа на установените от техническата проверка обстоятелства е изготвена справка № 16475 от 11.05.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ (доставяната ел. енергия се отклонява преди средството за търговско измерване) на сметката на цедента за периода от 04.11.2010 г. до 31.12.2010 г. (общо 58 дни) и за периода от 01.01.2011 г. до 02.05.2011 г. (общо 122 дни), на база на която за този период „Е.ОН България Продажби” АД (с настоящо наименование “Енерго-Про Продажби” АД) е издало дебитно известие № **********/16.05.2011 г. за сумата от 2828,34 лв., както и приложение към същото, в което са посочени компонентните на формираната цена.

Видно от приложената и приета по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 12.09.2014 г., за периода 04.11.2010 г. – 02.05.2011 г. по партидата на цедента са начислени 14256 кВтч ел. енергия на същата стойност от 2828,34 лв.