Решение № 260320 от 08.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260320 / 8.10.2020г. гр. Перник, 08.10.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА

БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3038 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. С., срещу В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1310,72 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 116,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6677/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08844 по описа за 2018 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в ****, за процесния период при действието на общи условия, публукувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Тъй като последният не заплатил дължимата цена е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 09.07.2016 г. до 27.11.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Възразява ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот, както и да е доставено топлинна енергия в претендирания размер.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 08844 по описа за 2018 г. на РС – Перник е видно, че по заявление на

„Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 6677/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В.П.В., ЕГН **********, за сумата 1310,72 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 116,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр.

82/3959/ на 29.04.2008 г.

От приложеното по делото

Удостоверение за граждански брак се установява, че Т.А.Р. е сключила граждански брак с В.П.В. на 01.12.1968 г., при което е приела фамилно име В.

От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 09.05.1990 г. Т.А.В. е закупила от ОбНС гр.

Перник апартамент № 6, находящ се на адрес: ****

Съгласно Удостоверение №

20/СЛУ-1641/16.03.2020 г., издадено от Община Перник, недвижим имот, находящ се в **** е идентичен с административен адрес: ****, по сега действащия административен адрес.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 4547/14.08.2020 г., че Т.А.В. е починала на 05.10.2009 г. като е оставила наследници по закон съпруга - В.П.В., и двама синове – П.В.П. и Р.В.П..

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 102/15.12.2000 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово разпределение“, от който момент според вещото лице е въведена системата за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София.

От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

От приетите по делото удостоверение за сключен граждански брак и Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че Т.А.В. се е намирала в граждански брак с ответника към момента на придобиване на собствеността върху имот, находящ се в **** Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.

Със смъртта на Т.А.В., починала на 05.10.2009 г., съпружеската имуществена общност се прекратява и В.П.В., придобива в дял ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за продажба, а останалата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалата – съпруг и двете й деца. По силата на наследственото правоприемство В.П.В. придобива още 1/6 ид.ч. от имота и се легитимира като собственик на общо 4/6 ид.ч., а децата на починалата се легитмират като собственици на по 1/6 ид.ч.

От издаденото от Община Перник удостоверение се установява, че имотът, посочен в договора за продажба, е идентичен с имота, за който се твърди, че е доставена топлинна енергия от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на съсобственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за имота за процесния период е на стойност 1310,72 лв. Следователно, съобразно обема на правата си в съсобствеността, ответникът дължи 4/6 части от цената за доставена топлинна енергия, равняваща се на сумата 873,81 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 1310,72 лв. като неоснователен.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят, съобразно правата си в съсобствеността.