Решение № 57 от 14.04.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велики Преслав, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100338 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от И. Й. И. срещу „Ю.Б.“ АД обективно кумулативно съединени искови претенции за обявяване на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-........, сключен на 18.07.2017 г. между ищцата, от една страна в качеството на кредитополучател, и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /понастоящем заличен търговец/, чиито правоприемник е „Ю.Б.“ АД, от друга страна в качеството на кредитор, за недействителен, на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 582,60 лв., представляваща недължимо платени суми, при изначална липса на основание, с оглед нищожността на договора за кредит.

Ищцата излага, че на 18.07.2017 г. сключила Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU -........, по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 7 400 лева при фиксиран ГЛП от 18.59 % и ГПР от 21.37 %. Сочи, че съгласно погасителен план следвало да внесе 60 месечни вноски по 219,71 лева, като сумата включвала главница, лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, съгласно параметрите на договора.

Акцентира, че дължала и застрахователна премия в размер на 1 665 лева, като в Договора било предвидено, че тя ще се плаща разсрочено с всяка месечна погасителна вноска. Уговорено било, че ищцата дължи и такса ангажимент в размер на 148 лева, като отново в чл. 2 от договора било предвидено, че таксата за ангажимент се дължи от кредитополучателя срещу задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. В договора било предвидено, че таксата ангажимент се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Допълва, че било сключено застрахователно съглашение между нея и К.Ж., К.Б. и 1

CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA, FRANCE, чрез клона си „К.О.З.К.Б.“, за което бил издаден Сертификат № CARD - .........

Ищцата счита, че процесният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU - ........ е нищожен, тъй като съдържа множество неравноправни клаузи.

Поддържа се в исковата молба, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, поради което ищцата в качеството си на потребител е била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Счита, че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Акцентира, че застрахователната премия е била добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, но по всяка вероятност не е била взета предвид при формиране на ГПР. По изложените доводи настоява, че посоченият в договора ГПР не е реално приложеният в правоотношението, което от своя страна съставлява нарушение на чл.

11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Изтъква, че в случая кредиторът е приложил "заблуждаваща търговска практика", като се позовава на практика на ЕС - Решение от 15.03.2012 г. по дело С- 453/10.

Не отрича, че посоченият в договора ГПР от 21.37 % сам по себе си, като абсолютна процентна стойност е под предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но е на мнение, че неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като се имат предвид и посочените параметри, в т. ч. такса ангажимент и застрахователна премия.

Обръща внимание, че според буква Ж на Член 3 от Директива 2008/48, озаглавен "Определения", "Общи разходи по кредита на потребителя" са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии, също се включват. Цитира практика на СЕС, обективирана в Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-714/2022 г., в която се сочи, че Член 10, параграф 2, буква Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 "трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в Член 3, буква Ж от тази директива разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Не отрича, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Въпреки това обаче подчертава, че максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Счита, че кредиторът, посочвайки от една страна, че лихвата е фиксирана, а от друга - че е променлива, е заобиколил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК размерът на лихвата да бъде записан в договора за потребителски кредит ясно и разбираемо за потребителя, което води до нищожност на договора за кредит на осн. чл. 21 от ЗПК.

Счита, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, на 2 стойност от 1 665 лева води до "скрито" оскъпяване на кредита“, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 21.37 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Поддържа становището, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри, какъвто според ищеца е настоящият случай. Счита, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя, независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя, като законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Навежда твърдение, че обстоятелството, че в договора за потребителски кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, не е меродавно, доколкото от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Счита, че клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.

Поддържа, че текстът на договора и условията по него са били изписани на шрифт, който е по-малък от 12 и с това е нарушена разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.

По изложените доводи счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, а предявеният установителен иск в тази насока се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

Ищцата твърди, че до настоящия момент е внесла по кредита общо 11 982,60 лева.

Доколкото е дължала връщането само на главницата по кредита, то счита, че останалата сума в размер на 4 582,60 лева следва да й бъде възстановено от ответника по делото, като недължимо платена по един нищожен договор. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В последното открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /понастоящем заличен търговец/, чиито правоприемник е ответникът, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател, при посочените в исковата молба параметри.

Оспорват се предявените искови претенции по основание и по размер. Ответникът изтъква, че ищцата е била надлежно уведомена за параметрите на договора и приложимите към него общи условия и ги е приела. Твърди, че атакуваният Договор при общи условия за застраховка, обективиран в Сертификат № CARU-........ от 18.07.2017 г. за застраховка „Защита на плащанията“ и Сертификат № CARD-150613 82 от 18.07.2017 г. за застраховка 3

„Защита на плащанията по кредитни карти“ е бил сключен по изрично искане и желание на ищцата. Допълва, че макар и свързан с основания договор за потребителски кредит, договорът за застраховка (застрахователна полица) е напълно самостоятелно и отделно облигационно правоотношение. Обръща внимание, че страна по последното не е ответната банка, а съответното застрахователно дружество, като застрахователните правоотношения се регулират и регламентират от съответния специален нормативен режим и предвидените в него условия и изисквания за тяхната форма и валидност.

Категорично оспорва твърдението на ищцата за нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно необходимостта от изготвяне, разпечатване и представяне на договора за кредит в писмена форма с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

Поддържа, че съдържанието на клаузите на процесния договор е съобразено със специалната уредба за този вид договори, като правата и задълженията на страните са регламентирани и изложени по пределно ясен и разбираем за потребителя начин.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че с договора за застраховка и приложенията към него също е нарушено изискването за минимален размер на шрифта по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Счита, че законовото изискване за минимален размер на шрифта по чл.

10, ал. 1 от ЗПК е неприложимо към сключения от ищцата договор за застраховка, доколкото този договор обективира отделно и различно правоотношение. Освен това обръща внимание, че в нито една разпоредба на КЗ, както и в останалите законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи застрахователните услуги не е предвидено изискване за вид и минимален размер на използвания шрифт за изготвянето и подписването на застрахователния договор (още по-малко - като форма за действителност на сключения договор). Акцентира, че застраховката е отделна и незадължителна (спрямо отпуснатия потребителски кредит) услуга. Излага, че договорът за застраховка, както и Общите условия към него, не са елемент от сключения договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.