Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260503 от 26.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 89/2013
Вид
Решение № 260503
Подписан
26.07.2021
В сила
15.03.2022
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.189 · Закон за здравето
  • чл.4, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 271

26.07.2021г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение На седемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав :

Председател: АННА

ЩЕРЕВА

Секретар Ваня Дичитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 89 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Е.К.Д. с ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на Е.Е.Д. с ЕГН **********, двамата от гр.Б., ж.к. “М. р.“, бл.***, ет.* ап.**; И.Н.И. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис 2 – адвокат Сава Каров, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Бойко Г. Миразчийски, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, със съдебен адрес гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет.3, ап.3 - адвокат Велислава Кирилова.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетения за имуществените и неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени от ищците от смъртта на родственицата им П. И.Д., починала на 03.02.****г., причинена виновно от лекари в ответната болница : - на Е.Е.Д. - 150 000 лв. за неимуществени вреди; - на Е.К.Д., на И.Н.И. и на И.Г.И. – по 50

000 лв. - за неимуществени вреди и по 1000 лв. - за имуществени вреди, състоящи се в обичайни разходи за погребение и изграждане на паметник; ведно с обезщетения за забава върху всяка от претенциите в размер на законна лихва, начиная от 14.01.2010г. до окончателното изплащане /съгласно приетото в съдебно заседание на 10.09.2020г. изменение на това искане/.

Ищците твърдят, че са родственици на починалата П.И.Д. – съответно съпруг, дъщеря и родители. На 14.01.2008г. П. Д. постъпила в ответната болница за раждане на първото си дете. Раждането протича нормално и се ражда здраво момиченце. На следващия ден родилката била с повишена температура, като й е даден аналгин. След съответно изследване било установено повишено количество левкоцити – стойности от 16,3, но повторна проверка и изследване не били проведени. На 17.01.2008г. родилката била изписана от болницата. В следващите дни тя поддържала висока температура, поради което била търсена помощта на акушерката К., която ги изпратила при д-р Д.. Лекарят осъществил преглед съвместно с д-р А., но не били открити отклонения. На 21.01.2008г. поради поддържаната температура родилката потърсила помощта и на д-р К., която предписала антибиотик и температурата спаднала за няколко дни. На 30.01. температурата отново се повишила, като след преглед от д-р В., било установено развитие на вирусна инфекция и изпратена на хирург. На 01.02. д-р И. поставил диагноза „паралитичен илеус“ и издал направление за хоспитализация. При преглед за прием в стационар в спешно отделение от дежурния д-р А. и след консултация с хирурга д-р М. диагнозата за остър хирургичен корем била отхвърлена и пациентката изпратена обратно за домашно лечение. Същият ден състоянието й рязко се влошило и близките й я завели в болницата, където била хоспитализирана веднага и насочена за преглед при д-р Д., която отхвърлила гинекологичен проблем. В спешния център д-р Г. установил тежко общо състояние и заедно с д-р М. предприемат операция, при която установяват дифузен гноен перитонит. Лекарите приели, че същият е последица от раждането и свикват втори операционен гинекологичен екип – д-р Д. и д-р Д., които оперативно отстраняват дясна тръба и частично изрязват левия яйчник, премахнат е и апендикса, предприемат и медикаментозно лечение, което вече не било в състояние да помогне. На 03.02.2008 г. настъпила смъртта, която според ищците е в резултат на несвоевременно и неадекватно лечение.

Ищците считат, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на ангажираните първоначално с раждането д-р К. Д. и д-р Ц. П.. Те, вместо да съобразят необичайно високата температура, неповлияна от аналгина, и високите нива на левкоцити, и да предприемат проследяване на стойностите и причините за това състояние, безотговорно изписали пациентката. Това било в нарушение на изискването за поне тридневен афебрилен период, а впоследствие вместо да я приемат за лечение в болницата и да проведат изследване за изясняване на причините за състоянието на пациентката, не предприемат това дължимо поведение, в резултат на което настъпва сериозното увреждане на здравето на родилката. Към това поведение се наслагват и последващите неадекватни и непрофесионални действия на д-р А.М., който вместо да се съобрази с направлението за хоспитализация, да се консултира с назначилия хоспитализацията лекар и да установи сериозното състояние на пацентката, я връща в къщи за домашно лечение.

Поведението му било още повече укоримо и поради това, че той не бил правоспособен специалист – хирург и не е имал правомощие да взема подобно решение без консултация с хирург-специалист. По–късно д-р С.Д. и д-р Н.Д. в разрез с добрата медицинска практика и изисквания за подобно процедиране след хирургическа интервенция, вместо тотално изрязване и почистване на организма, предприемат частично такова и в резултат на това допринасят за разпространение на инфекцията вече и по кръвен път в целия организъм, довело до неизбежния летален изход.

Ищците твърдят, че поведението на посочените лекари се изразява в немарливо изпълнение на задълженията им при извършване на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Всички те са действали в качеството им на медицински специалисти при изпълнение на възложени им от болницата задачи и дейности по оказване на дължима медицинска помощ по реда на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ответната болница.

Тези дейности били в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Това ангажира и дейността на ответната болница - техен работодател, тъй като смъртта на пациентката била причинена от недопустимо, неадекватно и непрофесионално изпълнение на вменени им от закона и подзаконови актове дейности, които е следвало да изпълнят в качеството им на медицински специалисти. За това противоправно поведение отговаря ответната болница, която е възложила работата на медицинските специалисти.

В резултат на смъртта на починалата ищците претърпели и продължават да търпят сериозни психически и емоционални състояния изразяващи се в стрес, душевна мъка и страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на любим човек, от лишаването от нейната опора и помощ в живота. Твърдят и претърпени имуществени вреди, представляващи направените обичайни разходи за погребение и изграждане на паметник.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмени отговори, с които оспорва иска и фактите, на които се основава. Сочи, че у нас и в повечето страни от ЕС няма легална дефиниция за понятието „медицинска грешка“. Това понятие, както и понятието „лекарска грешка“ са медицински и визират интелектуални грешки в съждението поради особености в мисленето или недостатъчна информация. Според медицинската литература лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в работата му, дължаща се на несъвършенството на медицински знания, методите в диагностиката и лечението.

Лекарската и медицинската грешка за разграничими, като втората се дължи повече на пропуски в системата /неспазване на нормативи, липса на правила за поведение, несъотвествие с медицински стандарти/, отколкото на незнание и небрежност от страна на лекаря. Докато лекарската грешка е резултат от проявено невнимание или некомпетентност. Твърди че грешките в медицината са неизбежни. В случая няма данни за медицинска грешка, тъй като няма слабости и пропуски в системата. Ищците твърдят проявено от лекари невнимание, незнание или небрежност, което е лекарска грешка. Ответната болница е създала всички условия за работа, изключващи медицинската грешка. Счита, че в исковата молба не били посочени какви точно са лекарските грешки и причинна връзка с настъпилите вреди. Към момента на процесния деликт е липсвал утвърден медицински стандарт. Не е изяснено каква част от дължимото поведение е била, както и кое точно неправилно, неадекватно или несвоевремонно действие/ бездействие е в пряка каузална връзка с причинения резултат. Счита за недопустимо причинната връзка да се предполага. Не оспорва настъпилата смърт в резултат на перитонит и сепсис, но твърди, че няма доказателства за причинно–следствена връзка с конкретни действия/ бездействия на посочените лекари. Според ответника в случая е налице „случайно събитие“.

Въвежда аргументи за неприложимост на безвиновната отговорност на ответната болница. Позовава се на задължителната практика на СЕС-Люксембург – дело С-501/ 06 Р, дело С-513 /06 Р, дело С-515/06 Р, С-519/ 06 Р, т.1, съединени дела Т-425/ 04, Т-444/ 04 и Т-456/ 04, т.1-2, дело С -279/09, т. 63. Твърди, че е недопустимо при доказана вина и санкционирани с присъда лица болницата да бъде натоварена с отговорност за резултата от престъплението, а насочването на иска за обезщетение към невиновния на формално основание е злоупотреба с право и противоречи на КРБ и ПЕС. Твърди също, че при медицинска професонална непредпазливост не се изисква прилагане в максимална степен на опит, знания и грижи, което дори и физически е невъзможно за лекаря.

Изисква се да бъде направено необходимото, логичното и компетентното. Позовава се и на липса на данни за трудовоправни отношения между посочените лекари и ответната болница.

Оспорва и размерите на исковете за неимуществени вреди, които счита за прекомерно завишени, а исковете за имуществени вреди – за недоказани.

С определение от 27.05.2020г. в качеството на трети лица – помагачи на ответника „УМБАЛ – Бургас“ АД са конституирани :

А.Г.М. с ЕГН **********, адрес гр. Б., кв. С., ул. „Ч. м.“ № **, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Г. С. Раковски“ № 2 – адвокат Станко Кралев;

С.П.П.-Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ № **, със съдебен адрес гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2, офис 3 – адвокат Венета Тенева;

Н.С.Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.**, ет.*, ап.**;

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.

„Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров.

С писмен отговор третото лице – помагач д-р С.П.-Д. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията за осъществено от нея противоправно поведение, което да е довело до леталния изход на пациентката. Твърди, че причината за смъртта е стрептококов сепсис, развил се до септичен шок, който е бил наличен преди оперативната интервенция на 02.02.2008г. и е довел до полиорганна недостатъчност, причинила смъртта. Към момента на оперативната интервенция фазата на септичния шок вече е била необратима.

Оспорва да е осъществила преглед на пациентката на 01.02.2008г., като твърди, че се е запознала със състоянието й едва на 02.02.2008г., когато вече е била в изключително тежко състояние а септичен шок, в което е била извършена оперативната интервенция – в свръхекстремна ситуация. Счита, че отстраняването на матката на пациентката не би било животоспасяваща процедура, а дори би ускорило леталния изход, тъй като към момента вече е било късно за успешен лечебен подход.

Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Основава се на следните твърдения : по време на бременността пациентката е отказала гинекологичен преглед, поради което не й е бил взет влагалищен секрет за задължително микробиологично изследване; впоследствие пострадалата не е споделила с лекуващите лекари, че е получила обилно генитално кървене след извършения гинекологичен преглед на 19.01.2008г.; по-късно е извършвала консултации с лекари извън ответната болница, които са поставили грешни диагнози, включително и остра вирусна инфекция. Счита, че изложеното са неблагоприятни фактори, които са затруднили и направили невъзможна диагностиката и са благоприятствали протичането на заболяването. Твърди, че при своевременни изследвания след раждането е щял да бъде изолиран причинителят на заболяването /стрептокок пиогенис/ и пациентката да бъде излекувана преди състоянието й да се влоши.