Определение № 94 от 07.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 07.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от лишената от свобода К. М. В. ЕГН **********, чрез адв. Д.

Б. от АК-Сливен, против Определение рег. № 90 от 28.02.2025г., постановено по ЧНД № 87/ 2025г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, тъй като окръжният съд неоснователно не взел предвид доказателствата за поправянето на молителката, което според посоченото в жалбата не било задължително да е окончателно и категорично, а било достатъчно да е доказано, че поправянето й е започнало.

В тази насока е налице позоваване на стойността на риска от рецидив и вреди, - 71 точки, която се доближавала по-скоро до ниските, отколкото до високите стойности на тези рискове. Отправена е критика, че първостепенният съд неглижирал и данните за влошеното здравословно състояние на малолетната дъщеря на осъдената, която се нуждаела от специални грижи, каквито бещата на детето не бил в състояние да предостави. С доводи, че ефективното изтърпяване на остатъка от наказанието не би довело до по-добри резултати, се претендира за отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на друго, с което жалбоподателката да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Срещу жалбата на осъдената е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – Сливен, в което се поддържа неоснователност на оплакванията й и се твърди, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин факта, че осъдената В. не се е поправила, приложеното спрямо нея пенитенциарно въздействие е недостатъчно, целите на присъдата не са изпълнени в цялост, работата с нея следва да продължи в условията на лишаване от свобода. Предлага се частната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение. Прокурорът намира за 1 правилни фактическите и правните изводи на първоинстанциониня съд, че осъдената В. до момента не е дала категорични и убедителни доказателства за своето поправяне, в която насока е отчетено относително високото ниво на стойностите на риска от рецидив и значителни вреди, като тези стойности не са се променили значително и остават в средните нива. Изразява се съгласие с извода, че поради липсата на категорични доказателства за осъзната и целенасочена положителна промяна в личностните устои и поведението на жалбоподателката, поправителната и превъзпитателната работа с нея следва да продължи съобразно плана за изпълнение на наказанието в мястото за лишаване от свобода.

Присъединява се и към извода, че заболяванията на дъщерята на осъдената, по които няма спор, не са сред обстоятелствата, подлежащи на анализ и съобразяване в производство като настоящото, тъй като не стоят във връзка с въпроса за поправянето на осъдената. Предлага се оспореното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е по делото, че лишената от свобода К. М. В. ЕГН ********** е родена на **.**.****г. в гр.Силистра, с постоянен и настоящ адрес в с. К., община С., ул. „З. с.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, и е българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана.

С Определение № 135 от 28.06.2024г., постановено по ЧНД № 450/ 2024г. по описа на Районен съд – Габрово, в сила от 08.11.2024г., съдът на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК определил и наложил спрямо осъдената К. В. общо наказание измежду наложените й по НОХД № 10294/ 2022г. по описа на СРС, НОХД № 2464/ 2022г. по описа на Районен съд – Плевен, НОХД 871/ 2022г. по описа на Районен съд – Ловеч, НОХД № 16020/ 2022г., НОХД № 4693/ 2023г., НОХД № 10073/ 2023г., трите по описа на СРС, и НОХД № 1080/ 2023г. по описа на Районен съд – Габрово, в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.24 от НК увеличил с 6 месеца, до общ размер от 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода“, търпимо ефективно при първоначален „общ“ режим. На осднование чл.25 ал.2 от НК от срока на общото увеличено наказание било приспаднато времето, през което осъдената е изтърпяла наказания по включените в съвкупността присъди.

За начало на общото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца е счетена датата 02.12.2024г., когато осъдената постъпила в Затвора – Сливен за изтърпяване на наложеното й общо наказание. От този срок бил приспаднат период от 1 година и 4 месеца, през който в предходни периоди В. изтърпяла ефективно наказание „лишаване от свобода“ по присъди, включени в съвкупността при определяне на общото наказание.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание осъдената е изтърпял фактически 1 година, 7 месеца и 5 дни, със зачетени от работа 9 дни.

Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 2 месеца и 25 дни.

Осъдената В. търпи ефективно общо увеличено наказание „лишаване от свобода“ по 7 осъждания, като преди това вече е била трикратно осъждана за престъпления по чл.212 ал.1 и по чл.248а ал.1 от НК, за които са й наложени условно „лишаване от свобода“ и общо наказание „пробация“. На 27.12.2024г. била устроена в Затворническо общежитие от открит тип „Сливен“. Осъдената полагала доброволен труд на външни работни обекти „Идеал Комерс“ и „Маги“, където не е допускала нарушения на трудовата дисциплина и работния 2 процес. В рамките на общопенитенциарните активности, молителката предпочитала участие в клубове по интереси преобладаващо в ролята на зрител и слушател, и проявявала избирателност само към форми на въздействие, които биха редуцирали престоя й в затвора.

Предвид наличието на завършено от В. средно специално образование, осъдената не подлежи на включване н общообразователното обучение в затвора. При постъпване в затвора е била включена в програма за адаптация с информационна насоченост.

По отношение на осъдената до момента е извършена само първоначална оценка на риска от рецидив и значителни вреди при последното й постъпване в затвора. Според тази оценка, изготвена на 20.12.2024г., величината на риска възлиза на 71 точки (т.е. в срединната част на средните стойности), с установен риск от рецидив в средни нива по отношение на обществото, и среден спрямо осъдената, предвид два предходни неуспешни суицидни опита. Идентифицираните проблемни зони с нужда от въздействие включват трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, емоционално равновесие, мисловни умения и поведение, и нагласи. В плана на дейностите за осмисляне на престоя в затвора са набелязани съответни мероприятия и форми на въздействие по всяка от зоните с дефицит.

При изготвяне на първоначалната оценка на риска, осъдената В. попълнила лично формуляр за самооценка, където посочила като единствен проблем, че поради осъждането й е разделена от болното й дете, което се нуждае от нейните грижи.

По време на изтърпяването на наказанието осъдената не е награждавана и не е наказвана за извършени дисциплинарни нарушения.

Според първоначалния доклад за оценка на осъден правонарушител, становището на началника на затвора и другите събрани доказателства, рискът от рецидив за обществото при живот на свобода остава среден, без да е непосредствен. Според тези източници провежданите корекционни дейности са довели до постигане само на една от поставените цели – включването на осъдената в трудова дейност, където е показала дисциплинираност и добри резултати. Не е постигната в изискуемата степен втората цел – участие в организираните позитивни дейности, където В. предпочита да присъства само като зрител или слушател, но без да се ангажира с активно участие. Липсват значителни и видими позитивни промени в нагласите и поведението на жалбоподателката, които да бъдат отчетени в насока понижаване стойността на риска от рецидив и вреди.

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото е налице само формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъдената В. действително е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание „лишаване от свобода“.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, напълно споделен и от настоящия съд, води до извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства молителката да се е поправила в степен, оправдаваща предсрочното й освобождаване. Такива доказателства, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.439а ал.1 от НПК, са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, които се установяват, според ал.2 от същата норма, с всички възможни източници на 3 информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Установените по настоящото дело факти не са достатъчни за извод, че в съзнанието и поведението на К. В. са настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени, свидетелстващи за нейното превъзпитание и поправяне. Това отчасти се дължи на твърде краткия остатък на наказанието, формирано като общо измежду 7 осъждания, и при изтърпени от осъдената в предходни периоди отделни наказания по присъди, впоследствие включени в съвкупността при групирането. Факт е обаче, че за времето от 02.12.2025г. до момента, макар да признава виновно поведение, осъдената не демонстрира пълно осъзнаване на вредите от деянията, нито разкаяние или съжаление за пострадалите от тези деяния лица. От справката й за съдимост ясно се установява, че всички извършени до момента престъпления, за които има влезли в сила осъждания, са квалифицирани по чл.209, чл.212 и чл.248а от НК, което индицира утвърдена криминализация на личността на осъдената с акцент върху извършването на измами, целящи собственото й имуществено облагодетелстване. Наред с това липсват данни за видимо и решително подобрение на показателите по която и да е от идентифицираните зони с дефицит, което обосновано е довело окръжния съд до извод, че целите на наказанието по отношение на В. все още не са постигнати в нужната степен.

Правилно е съобразено наличието и на положителни ефекти от изтърпяната част от наказанието – спазване на режимните изисквания, положителните нагласи към трудовата ангажираност, безпроблемни отношения с пенитенциарния персонал и останалите лишени от свобода, липса на конфликтни отношения и дисциплинарни нарушения, което дава основание да се счита, че при осъдената действително е започнал поправителен и превъзпитателен процес, който обаче не е завършен и не е достигнал в пълнота целите си.

Обосновано и в съответствие с тълкувателните разрешения, дадени с ППВС № 7/ 1975г. изменено с ППВС № 8/ 1987г., първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от защитата доказателства за здравословното състояние на детето на осъдената, семейното положение и родителските й ангажименти не са обстоятелства, които подлежат на преценка по реда на чл.70 от НК, тъй като не са свързани с изпълнението на наказанието и не допринасят за изясняване на въпроса, дали осъдената се е поправила преди края на наказанието. Правилен е изводът, че макар да е налице положителна промяна вследствие изтърпяната до момента част от наказанието, целените с него поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект все още не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, тъй щото да се приеме, че изтърпяването на останалата част от присъдата вече не е необходимо. При тези факти обосновано и законосъобразно съдът е счел, че корекционната работа с молителката следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение съобразно плана за изпълнение на присъдата, с оглед постигането на трайни, устойчиви и видими положителни промени в ценностната система и поведението й.