Решение № 1499 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507533 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №169331/15.05.2025 г., подадена от „Пътища и съоръжения“ АД, представлявано от С.М. в качеството му на прокурист на дружеството, срещу Решение №6815/15.04.2025 г., постановено по гр. д. №8371/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в в частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявеният от Столична община срещу „Пътища и съоръжения“ АД обратен иск, като е осъдил „Пътища и съоръжения” ЕАД да заплати на Столична община с ЕИК 000696327, гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33, на основание чл. 54, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 427.38 лева – съставляващи застрахователно обезщетение, изплатено от „Дженерали застраховане” АД по застрахователна полица №0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№****, причинени при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. "Илиянци", ведно със законната върху главното парично задължение, считано от 26.06.2024 г. до окончателното му погасяване, както и сумата от 72.93 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 09.03.2023г. до 24.06.2024г. – при условие, че Столична община плати на „Дженерали застраховане”АД вземанията, присъдени с настоящото решение.

1

Решението в частта, с която Столична община с ЕИК 000696327, гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33 е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК 030269049, гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, на осн.чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 427.38 лева – регресно вземане на застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица №0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№****, причинени при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. "Илиянци", ведно със законната върху главното парично задължение, считано от 26.06.2024 г. до окончателното му погасяване, както и сумата от 72.93 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 09.03.2023г. до 24.06.2024 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК 030269049, гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, срещу Столична община с ЕИК 000696327, гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн.чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД разликата над 427.38 лева до пълния предявен размер 449.45 лева - регресно вземане на застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица №0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№****, причинени при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. "Илиянци", и разликата над 72.93 лева до пълния предявен размер 76.69 лева – законна лихва за забава за периода от 09.03.2023г. до 24.06.2024 г., като необжалвано, е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на така постановеното първоинстанционно решение поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, като се моли същото да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от Столична община иск да бъде отхвърлен като неоснователен. На първо място, сочи, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че мястото на ПТП е бул.

„Илиянци“. Изготвената по делото автотехническа експертиза работела въз основа на протокола за ПТП и скицата към него, които от своя страна, били от дата, следваща констативния протокол. Твърди, че по делото няма данни относно интензивността на трафика и за наличието на препятствия, които да ограничават видимостта на водача. Смята, че водачът е могъл да предотврати настъпването на процесния инцидент, ако се е движил със съобразена с пътните условия скорост. По отношение на дадените свидетелски показания касателно мястото на настъпване на увреждането сочи, че били некатегорични и колебливи, като свидетелят използвал помощта на мобилно устройство и снимков материал, за да опише точното местоположение на процесната дупка, което било недопустимо. Последният излага, че мястото на ПТП е бул.

„Илиянско шосе“, което водело до съществено противоречие със 2 съдържанието на протокола за ПТП, където бил записан бул. „Илиянци“.

По-нататък поддържа, че Столична община в качеството си на възложител е приелa обекта след констатация, че на ул. „История славянобългарска“ (мястото на процесното ПТП) няма дупки и пропадания. Предвид приемането на работата без забележки, то Столична община губи правото да претендира обезщетение за договорно неизпълнение в качествено отношение, поради което и предявеният от нея иск се явява неоснвоателен. При тези съображения въззивникът моли подадената от него жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Столична община, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно. Видно от Констативен протокол от 22.03.2019 г. се установявало, че за бул. „Илиянци“ контролната комисия е установила наличие на дупки и пропадания, пукнатини и неравности и не е приела работата на изпълнителя. Не било от значение на кой от двата булеварда било настъпило ПТП, доколкото и двете пътни платна се поддържат абонаментно за срока на договора от третото лице- помагач и ответник по обратния иск. С тези доводи намира жалбата за неоснователната, поради което моли да бъде отхвърлена.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обратен иск, предявен от Столична община срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД с правна квалификация чл. 54 ЗЗД. Доколкото главният иск, предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Столична община с правна квалификация чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е бил намерен за основателен, то е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от Столична община обратен иск.

Видно от представения протокол за ПТП №1724815/27.03.2019 г., съставен от служител на С“ПП“ при СДВР за настъпило на дата 27.03.2019 г., в 20.00 часа пътно транспортно произшествие с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, управляван от А.Г.Х. – автомобилът се движил по бул.“Илиянци“ в посока към „История Славянобългарска“, като на връзката с последната реализира ПТП в необозначена и необезопасена дупка с остри ръбове, с размери 50/50 см. В протокола е отбелязано, че по лекия автомобил има щети на предна и задна дясна гума и джанти. Протоколът е съставен след посещение на длъжностно лице на мястото на произшествието. Константната 3 съдебна практика приема, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв се ползва не само с формална доказателствена сила относно неговото авторство, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП като местоположението на МПС, участниците, характера и вида на нанесените щети по превозните средства и околната среда, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието /така решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., IТО на ВКС, решение №211/14.12.2015 г. по т.д. №2782/2014 г. IТО на ВКС, решение №71/16.08.2017 г. по т.д.

№60343/2016 г., IIГО на ВКС, решение №11/24.01.2019 г. по гр.д. №2653/2018 г., IVГО на ВКС и др./ От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти, както и за техния обем, е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. По отношение на отразените причини за настъпване на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, доколкото същите съставляват правен извод, подлежащ на установяване от съда на база на събраните по делото доказателства. В тази си част документът се ползва се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

По аргумент от чл. 125, ал. 1, т. 5 ЗДвП дори в случаите на ПТП, съпроводено единствено от материални щети, службите за контрол на МВР следва задължително да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство, какъвто е настоящият случай. Така при посещения на мястото на ПТП-то за служителите на МВР е открита възможността да възприемат пряко и лично факти, пряко свързани с механизма на ПТП, в зависимост от времевата отдалеченост на огледа на местопроизшествието от момента на настъпването му, поради което и издаденият от тях протокол за ПТП притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за определяне на начина на реализиране на механизма на ПТП.

От представения по делото протокол за ПТП се установява, че длъжностното лице е пристигнало на местопроизшествието в кратък времеви отрязък след регистриране на сигнала за ПТП (около един час) и е извършил оглед, при който е могъл непосредствено да възприеме всички елементи, релевантни за процесния механизма на катастрофата. Обвързваща съда сила имат вписаните констатации относно мястото на инцидента, пътната маркировка, участниците в ПТП, разположението на превозните средства след 4 сблъсъка, което се установява от начертаната схема и причинените щети върху автомобила. На схемата на ПТП е изрисуван автомобилът, а до него има маркиране със записване „дупка“.

Полицейският служител, съставил протокола за ПТП, Н.И.Н. е разпитан като свидетел по делото, който макар да не си спомня конкретното произшествие, поддържа, че щом е отбелязал наличието на дупка и щети по автомобила, то настина ги е възприел. Разпитаният по делото водач на увредения автомобил А.Х., дава показания, че в процесния ден и час пътувал от бул. „Илиянци“ към ул. „История Славянобългарска“, управлявал автомобила с около 40км/ч, когато последният попаднал в дупка на пътното платно в района под „детелината“, на 30 метра следния, в правия участък преди обратния завой. Свидетелят сочи, че дупката не била сигнализирана или обезопасена. Дадените от последния показания съдът кредитира като достоверни, логични и последователни, както правилно е извел и районният съд. Правилни са изводите на първата инстанция, че минималните колебания в началото на разпита на свидетеля са напълно обясними, доколкото ПТП е настъпило шест години преди разпита, както и обстоятелството, че наименованията на булеварда или улицата са близки по звучене. В този смисъл неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът необосновано е кредитирал дадените от водача свидетелски показания.