Присъда № 42 от 01.03.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42 от 01.03.2023 г. по НОХД № 4457/2022 г. по описа на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав

Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ****** г. по описа на РУ С. при ОД на МВР – Бургас , пор. №***/2022г. по описа на РП - Бургас, срещу В. С. Ф., ЕГН **********, за това, че на 10.05.2022г. в с.Р., общ.С., извън регулация, от гардероб в колиба отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 1700.00 лева от владението на собственика Ш. И. И., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Р., общ.С., ул.“З. С.“ ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371 т. 2 НПК подсъдимият Ф. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По делото е приет за съвместено разглеждане граждански иск от пострадалия Ш. И.

И. с ЕГН ********** срещу подсъдимия В. С. Ф., ЕГН ********** за сумата от 1700.00 лева, представляващa обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Пострадалият И. е конституиран като граждански ищец, няма искане за конституирането му като частен обвинител.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа изцяло обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия. Сочи, в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните доказателства. При индивидуализация на наказанието, предлага съда да вземе предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно – съдействието на подсъдимия, което е допринесло за разкриване на обективната истина, изразеното от него съжаление и младата му възраст, както и чистото му съдебно минало. Прокурорът също така счита, че предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск, следва да се уважи. Моли съда да признае подсъдимия Ф. за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание на основание чл. 194, ал.1 НК, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. ,,б‘‘ от НК, като определеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ да бъде заменено с ,,Пробация‘‘ и да му да се приложат задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като по отношение на задължителната регистрация по настоящ адрес да се определи срок от два пъти седмично по смисъла на чл. 42б от НК.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. К., моли при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, които представителят на БРП е изброил, и да се определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК.

Моли да му бъде наложено наказание ,,Пробация‘‘, която да включва задължителните пробационни мерки, които да се изпълняват за срок от една година. По отношение на гражданския иск, адв. К., го счита за основателен.

Гражданският ищец И. е редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и предявява граждански иск за претърпени имуществени вреди от престъплението за сумата от 1700 лева.

В предоставената от съда последна дума, подсъдимият изразява съжаление за извършеното.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ф. живеел на семейни начала с М.Х. в гр.П.. На 06.05.2022г. двамата посетили за няколко дни пострадалият Ш. И., който живеел в паянтова колиба, която се намирала извън регулацията на с. Р.. Х. била доведена дъщеря на И.. Докато били на гости подсъдимият видял, че И. сложил една пачка с пари в портфейл, който сложил в гардероба на колибата. На 10.05.2022г. подсъдимият изчакал И. да излезе за работа. Около 10.00 часа М.Х. също излязла от колибата и отишла на гости при съседка. Подсъдимият Ф. останал сам и решил да вземе парите, които бил видял, че пострадалият И. да държи в гардероба. В изпълнение на намисленото подсъдимият Ф. взел парите от гардероба, които били общо 1700 лева, сложил ги в джоба на панталона си и напуснал дома на пострадалия И..

Подсъдимият Ф. помолил мъж от селото, която самоличност не е установена по делото да го закара до град Бургас с автомобил за 20 лева, при което мъжът се съгласил. Ф. му платил с парите, които току-що бил отнел от свидетеля Ш. И.. Свидетелката М.Х. след като се върнала в колибата на пострадалия И. установила, че Ф. го нямало. Позвънила му, но телефонът му бил изключен. До края на деня направила още няколко опита да се свърже с него, но телефонът продължавал да е изключен. Около 16.00 часа пострадалият И. се прибрал от работа и установил липсата на парите. Двамата със свидетелката Х. веднага разбрали, че парите били отнети от подсъдимия Ф., тъй като в колибата не бил влизал никой друг. На следващия ден Х. се върнала в дома си в гр.П.. В следващите няколко дни телефонът на Ф. продължавал да е изключен. Около две седмици по-късно Ф. се обадил на Х., като й казал, че бил заминал в Германия да работи. По време на разговора им признал, че бил взел парите на И.. Като причина изтъкнал обстоятелството, че по това време Х. била бременна и имала нужда от лечение. Въпреки това обаче никаква част от тези пари не били изпратени на Х.. След около месец подсъдимият Ф. се върнал от Германия и се прибрал при свидетелката М.Х. в дома им в гр.П..

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в производството доказателствени материали, а именно: От гласните доказателства: обяснения на обвиняемия В. Ф., разпити на свидетелите Ш. И., М.Х. и Д.Г., очна ставка между И. и Ф.. От писмените доказателства: справка за съдимост.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, както и показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и взаимно свързани.

Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, доколкото счита, че те са приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 2 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно за това, че на 10.05.2022г. в с.Р., общ.С., извън регулация, от гардероб в колиба отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1700.00 лева от владението на собственика Ш. И.

И., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Р., общ.С., ул.“З. С.“ ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна това деяние засяга обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. На първо място изпълнителното деяние на кражбата е извършено посредством действия по отнемане чужда движима вещ-сумата от 1700лв /хиляда и седемстотин лева/ от владението на Ш. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. По този начин е прекъснал фактическата власт върху вещта на И., като същевременно е налице установяване на фактическа власт върху отнетата сума от страна на Ф.. Последният се е разпоредил в своя полза с отнетата вещ. Инкриминираната вещ е била "чужда" за него, доколкото не му е предадена от пострадалия И. въз основа на годно правно основание. Съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че пострадалият И., като владелец и собственик на отнетите пари, не е дал съгласие на подсъдимия да взима парите и или да се разпорежда с тях. Това обстоятелство се доказа от направеното самопризнание на подсъдимия Ф., както и от проведената очна ставка между него и пострадалия.

От субективна страна деянието е било извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в поведението му – съзнавал е, че отнетите парични средства са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това той е действал и с намерението противозаконно да присвои парите на свидетеля И.– т. е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от последващите му действия с тях.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок до 8 години. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът определи наказанието при прилагане на чл. 55, ал. 1, т.2 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – пълното съдействие на подсъдимия в хода на разследването за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното престъпление, относително младата му възраст, необремененото му съдебно минало.

С оглед на изложеното и предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът замени наказанието ,,лишаване от свобода‘‘ като наложи на Ф. на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б‘‘, вр. чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр. ал. 3, т.1 и т.3 от НК, наказание „Пробация”, включваща следните пробационни мерки: 1.

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, с явяване и 3 подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА. 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

Съдът счита, че това наказание в пълнота ще постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздействат върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По гражданския иск:

Съдът се произнесе и по предявения граждански иск, като осъди подсъдимия Ф. да заплати на гражданския ищец Ш. И. И., ЕГН ********** сумата от 1700.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Налице са всички елементи за възникване на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, а именно - наличие на противоправно поведение, причиняване на вреди, наличие на причинна връзка между поведението на деликвента и причинената вреда, и наличие на вина. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно.