Определение № 973 от 18.09.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1260/2023
- Вид
- Определение № 973
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 18.09.2023
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Петя Кръстева Георгиева, Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.31 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 973 гр. Бургас, 15.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20232100601260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Карен Бейлерян от Адвокатска колегия - Варна, защитник на подсъдимия Д. А. Я., срещу определение от 21.08.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2071/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас. С посоченото определение съдът е оставил без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
С жалбата се претендира отмяна на определението и връщане на делото за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, а именно противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Излагат се възражения за нарушение в хода на съдебното производство,а именно съдът не е уважил искане за предварително излушване по реда на чл.371 т.1 НПК,направено от защитата,по което съгласно чл.248 ал.1 т.4 НПК ,съдът дължи произнасяне,а съдът без мотиви за отказ делото да се гледа по особените правила постановява делото да се разглежда по общия ред.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното:
Производството по НОХД № 2071/2023 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу Д. А. Я., ЕГН ********** с обвинение по чл. 209, ал. 1 НК. В проведеното на 21.08.2023 г. разпоредително заседание защитникът – адв. Бейлерян е направил възражение за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до 1 ограничаване на процесуалните права на подс. Я.. Според защитника нарушението се изразява в начина на изписване на диспозитива на обвинителния акт, който не дава възможност на подсъдимия да разбере за какво престъпление е обвинен.Сочи на наличие на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива,както и такова между обвинението по което е привлечен подсъдимия по досъдебното производство и това възведено в диспозитива на обвинителния акт.
Районният съд с протоколно определение от 21.08.2023г в хода на разпоредителното заседание е констатирал, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, оставил е без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора и е насрочил делото за разглеждане по общия ред,въпреки изрично направено от защитата искане съдебното производство да протече по реда на особените правила-чл.371 т.1 НПК,без да вземе становище-съгласие на страните по това искане ,без да изложи мотиви по каква причина отказва делото да се гледа по реда на съкратено съдебно следствие,като насрочва същото по общия ред.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна.
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК. Същият е неясен, тъй като в него съществуват противоречия както в самия диспозитив, така и противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на акта.
С обвинителният акт е повдигнато обвинение на Д. А. Я. за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.Инкриминираният период е около 10.04.2014г до 22.04.2014г ,период от 12 дни ,без обвинението да е посочило престъплението при условията на продължавано престъпление ли е извършено,кои и колко са конкретните деяния ако е така или са извършени в реална съвкупност.Невъзможно е инкриминираната деятелност да се извършва в продължение на 12 дни ,в които многократно се излагат факти в обвинителния акт ,че на определени дати подсъдимият въвеждал и поддържал в заблуждение пострадалия при различни фактически обстоятелства и да не е конкретизирано изпълнителното деяние,кога точно е въвел в заблуждение ,т.е началото на изпълнителното деяние кога и при какви обстоятелства е поддържал заблуждението с оглед постигане на специалната цел-да причини имотна вреда другиму.Това нарушение съществено ограничава правото на защита на подсъдимия и неговия защитник.
Следва да се посочи,че началният момент на престъплението следва да бъде конкретно определен и посочен ,ако не е възможно поради липса на доказателства няма пречка началния момент да не се конкретизира с точна дата ,а с посочване ,че датата е неустановена в съответния месец.Основателно е възражението на защитата,че посочването на началото на изпъление на деянието е задължителен елемент при формиране на обвинението ,за да се осигури възможност за организиране на защитата на подсъдимия.Посочването на колебливи и неясни дати е недопустимо да се излага в диспозитив на обвинителен акт,още повече,че това обстоятелство не се изяснява и от обстоятелствената част на обвинителния акт.
2
На следващо място в диспозитива е посочено, че подсъдимият „определил наемна месечна вноска от две хиляди лв.“ Отбелязано е, че причинената имотна вреда е в общ размер на 4000 лева, представляващи два месечни наема, депозит за времето от 16.06.2014 г. до 15.08.2014 г. и капаро. По-нататък е конкретизирано, че капарото е било в размер на 1000 лева, а причинената вреда в размер на 4000 лева, представлявала два месечни наема и депозит.В обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.4 от ОА/ обаче изрично е посочено,че „в хода на разговорите с Б., Я. свалил първоначално определената наемна цена на 1500 на месец“,т.е договорения наем между подсъдим и пострадал категорично е бил 1500 лв.Не става ясно по каква причина в диспозитива прокуратурата повдига обвинение като излага факти,че договореният наем е в размер на 2000 лв , при положение че месечният наем е бил договорен в размер на 1500 лева,което е в пълно противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт.Това несъответстиве води и до друга неяснота ,по какъв начин е формирата имуществената вреда,колко и каква е точно сумата представляваща два месечни наема,какъв размер е депозита,включително и капаро,като не става ясно по какъв начин е формирана общата стойност на имуществената вреда в размер на 4000 лв.Въпреки,че в предходни съдебни актове по реда на чл.249 от НПК съдът е указвал многократно ,че тази неяснота следва да се преодолее от прокуратурата при следващото изготвяне на обвинителния акт и към настоящия момент тази конкретика не е налице и съществено ограничава правото на защита на подсъдимия да разбере конкретно обвинението,предмета на обвинението ,още повече,че размера на имуществената вреда е съставомерен елемент.
За прецизност следва да се обърне внимание и на допуснатото нарушение в хода на проведеното разпоредително заседание при произнасяне по въпросите по чл.248 ал.1 т.4 НПК от съдебния състав. Съдът не е насрочил предварително изслушване и не е постановил разглеждане на делото по реда на особените правила,каквото искане е било заявено от защитата при обсъждане въпросите по чл.248 НПК,ако е било констатирано съгласие на страните по този въпрос.Неясно по каква прична съдът не е взел становище от повереника на гражданския ищец по искането за предварително изслушване,като липсва произнасяне по направеното своевременно искане от защитата за провеждане на съдебното производство по реда на чл.371 т.1 НПК.Липсата на произнасяне на съда при обсъждане въпросите по чл.248 НПК в разпоредително заседание е съществено нарушение,което също води до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Относно изложеното искане в частната жалба ,въззивният съд да отведе съдиятадокладчик по делото пред РС-Бургас,следва да се посочи,че искането е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.31 от НПК ,където изрично е посочен реда и начина за искане на отвод.Въззивният съд няма такива законови правомощия.
Противоречието между фактите в обстоятелствената част и тези в диспозитива на обвинителния акт, отнасящи се до елементи на обвинението, винаги води до нередовност на акта. При наличието на констатираните неясноти обвинителният акт не може да изпълни предназначението си, а именно да постави рамката на предмета на доказване по смисъла на 3 чл. 102 НПК. Времето на извършване на инкриминираните деяния, както и имущественият предмет на измамата непременно подлежат на изследване и доказване, поради което задължително следва да бъдат посочени конкретно и недвусмислено в обвинителния акт.
Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия, а и на пострадалия.
Неговото наличие налага връщане на делото в предходната процесуална фаза, с оглед на необходимостта от изготвяне на нов обвинителен акт, включително и на поправяне на постановлението по чл. 219 НПК за привличане на обвиняемия в това качество.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че определението по чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК следва да бъде отменено, като производството по НОХД № 2071/2023 г. на БРС бъде прекратено и делото – върнато на прокурора. Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал. 2 НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.08.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2071/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2071/2023 г по описа на Районен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4