Решение № 322 от 18.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Русе, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200068 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „БАЛКАН ФЮЧЪР“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2400380/13.12.2024 г., издадено от Директора на „Испекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени, както и се претендират направените разноски за процесуално представителство.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от С. Б. Б., в качеството му на управител на последното, и адв. Т. Б. от Адвокатска колегия - Русе, която поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. С. Б. се солидаризира със становището .

1

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова-Йорданова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 27.12.2024 г., а жалбата е подадена на 09.01.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 22.07.2022 г. на „БАЛКАН ФЮЧЪР“ ЕООД било издадено Удостоверение от Министерство на труда и социалната политика, регистрирано под № 3365 за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В така издаденото удостоверение бил посочен следния адрес на офис за извършване на посредническа дейност: гр. Русе, ул. „Г.Г.“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 15.

На 07.10.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе извършили проверка на работните места на „БАЛКАН ФЮЧЪР“ ЕООД в обект на контрол – офис, находящ се в гр. Русе, ул. „Б.“ № 80, ет. 1. В хода на така извършената проверка се установило, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на посредник, не е изпълнило задължението си да уведоми в законоустановения 10-дневен срок Агенция по заетостта за настъпилата промяна в местонахождението на офиса за извършване на посредническа дейност, а именно от ул. „Г.Г.“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 15 в ул. „Б.“ № 80, ет. 1. В саморъчно написана и подписана декларация /л. 50 от делото/ С. Б. Б., в качеството си на управител на дружеството-жалбоподател, декларирал, че посредническата дейност в офиса, находящ се в гр. Русе, ул. „Б.“ № 80, ет. 1, се извършва, считано от месец май 2024 г. Въпреки това до 17.10.2024 г. дружествотожалбоподател не изпълнило задължението си да уведоми Агенция по заетостта за така 2 настъпилата промяна, видно от приложеното

24124152/17.10.2024 г. от Агенция по заетостта. по делото писмо с вх.

№

Така изложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2438943 от 25.11.2024 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. Е. П. приела, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като в тази връзка съставил АУАН № 18-2400380/25.11.2024 г., който бил подписан от представител на последното без да се сочат възражения, като такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Директор на „Инспекция по труда“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентично със съдържащото се в АУАН-а, като на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 182400380/13.12.2024 г., АУАН № 18-2400380/25.11.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2438943 от 25.11.2024 г., удостоверение, писмо с вх. № 24124152/17.10.2024 г. Агенция по заетостта, заявление за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на лица, регистрирани по българското законодателство, декларация, трудови договори, кореспонденция между „БАЛКАН ФЮЧЪР“ ЕООД и Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, писмени обяснения, декларации на наетите на трудов договор, сигнал, кореспонденция между Дирекция „Инспекция по труда“-Русе и Агенция по заетостта и други документи, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля П. Е. П. – актосъставител, и дадените обяснения от С. Б. Б. – управител на „БАЛКАН ФЮЧЪР“ ЕООД.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, 3 така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 85, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от държавните контролни органи.

Съгласно чл. 85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актовете. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАНа. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и 4 издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружествотожалбоподател е осъществило състава на нарушението на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в срока по ал. 1, а именно в рамките на 10 дни от настъпване на промяната, посредникът следва да уведоми чрез индивидуалния му профил в регистъра Агенцията по заетостта при настъпила промяна на адреса на офиса за извършване на посредническа дейност, както и за откриването на офиси в населени места извън мястото на регистрацията му.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на посредник по смисъла на чл.

3, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, доколкото на последното било издадено удостоверение за осъществяване на посредническа дейност по реда на чл. 28, ал. 5 от Закона за насърчаване на заетостта, не е уведомило по съответния ред - чрез индивидуалния му профил в регистъра, Агенцията по заетостта, за настъпилата промяна на адреса на офиса за извършване на посредническа дейност, находящ се в гр. Русе. От декларацията на управителя на дружеството – С. Б., е видно, че считано от месец май 2024 г. до 17.10.2024 г., офисът за извършване на посредническа дейност бил променен от адрес, находящ се на ул. „Г.Г.“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 15, на адрес, находящ се на ул.

„Б.“ № 80, ет. 1. По този начин било осъществено от обективна страна нарушението на разпоредбата, във връзка с която била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Съдът не споделя становището на защитата, че в процесния случай не се касае за промяна адрес, а за разкриване на нов – втори, офис в рамките на гр. Русе. Така изложеното намира единствено частично потвърждение в дадените от С. Б. обяснения в хода на съдебното следствие и колизира в останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, включая и саморъчно изготвената от последния декларация. Същевременно от обясненията на Б. се установява, че адресът, находящ се на ул. „Г.Г.“ № 1, вх. 2, ет. 5, бил ползван в началото, доколкото това се явявало 5 жилището на майка му. Посоченото кореспондира и с приложеното по делото писменото изявление на В.С.С., чиято автентичност не се оспорва от страните, че на този адрес не се осъществява посредническа дейност, както и с наличните два броя трудови договори, сключени на 18.04.2024 г. и 20.08.2024 г., в които като място на работа е посочен единствено офиса, находящ се на ул. „Б.“ № 80, ет. 1.