Определение № 605 от 20.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Стара Загора, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500280 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв.С.З., против разпореждане № 1881/28.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1166/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Т. Д. Д. за сумата от 120 лв. – такси за връчване на уведомление.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.Б.“ АД – гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Т.Д. Д. от гр.С.З. за сумата от 94 205,08 лв. - главница за периода от 20.04.2021 г. до 21.03.2022г.; 5 934, 38лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 04.03.2022 г., 1010,17 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 1

21.03.2022 г., 167 лв. – такси по договора от 22.04.2021 г. до 21.03.2022 г., 147,78 лв. – имуществени застраховки за периода от 02.12.2021г. го 21.03.2022г.; 120 лв. - такси за връчване на уведомление за ПИ; законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за банков кредит № HL73946/30.05.2015 г., сключен между банката и длъжника, по силата на който банката е предоставила на Т. Д. Д. кредит в размер на 101 584,41 лв., а последната се задължила да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, в срок до 04.02.2046 г.

Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на 20.04.2021г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума от 120 лв. – такси за връчване на уведомление за ПИ, като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на материалния закон.

Действия, свързани с управлението на кредита представляват и действията по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически 2 действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща такса при обслужване и извършване на операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, включително и претендираната такса за връчването на уведомлението за ПИ противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК .

Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.

В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.

Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По всички изложени съображения въззивният съд намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1881/28.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1166/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв.С.З., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Т. Д. Д. от гр.С.З.

3 за сумата от 120 лв. – такси за връчване на уведомление за ПИ, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4