Решение № 16788 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16788 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110100366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео пет - М“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 689,82 € – стойност на доставена без основание за периода месец май 2023 г. до месец април 2024 г. до топлоснабден имот с адрес: София, ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. ** (аб. № ****), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.21.2025 г., до окончателното плащане; 141,86 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г.; 17,88 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2023 г. до април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.21.2025 г., до окончателното плащане, и 5,52 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 2809/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил ползвал топлинна енергия от дружеството, тъй като бил собственик или титуляр на вещно право на ползване на описания имот, но не бил сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Затова ответникът следвало да заплати доставената до имота му топлинна енергия, с чиято стойност се бил обогатил. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил 1 определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Гео пет М“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се, че между страните няма сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което и ответникът няма как да е обвързан от общите условия на ищеца. Имотът, описан в исковата молба, не бил топлоснабден и нямало договор за дялово разпределение. Не било доказано какво количество топлинна енергия е доставено. Не било ясно и с какво ищецът се бил обеднил.

Оспорва се имотът в исковата молба да е собственост на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се възможността искът да бъде доказан с експертизи, основани на документи, съставени от ищеца, без да се направи оглед. Иска се отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание ищецът поддържа чрез представител иска си, ответникът не изпраща представител и не изразява становище.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 12 от делото Договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя № РД-564-123/25.09.2003 г., вписан на 02.10.2003 г., неоспорен от страните, ответникът е придобил от Столичната община правото да построи сграда с адрес: С., ул. „Б.“ № *, като запази собственост върху всички построени обекти, с изключение на апартаменти №№ 9 и 46. Съгласно представено на лист 16 от делото Разрешение за ползване № СТ-12-056/14.12.2006 г. същата сграда е въведена в експлоатация на последната дата.

Съгласно представено на лист 15 от делото разрешение за ползване № ДК-07-156/08.04.2008 г. в сградата с адрес: С., ул. „Б.“ № *, е изградена отоплителна инсталация в сградата, без да се посочва за кои обекти вътре в нея. Съгласно представена на лист 20 – 21 идентификационна карта на имота, подписана от управител на ответника, апартамент № ** е топлоснабден.

На лист 34 е представен протокол от общо събрание, който няма вписана дата, поради което съдът следва да приеме, че е съставен в деня преди подаване на исковата молба, поради което няма как да се ползва по делото.

Съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза по делото, прието в заседанието от 15.07.2026 г. (на лист 103), а в писмен вид – представено на лист 94 – 101 от делото, вещото лице е посочило, че са му били представени (но не се намират по делото) удостоверения за 2 метрологична проверка на топломерите от 22.02.2021 г. и 23.03.2023 г. и е отразено съответствие, задължението е за 1349,25 лева за процесния период.

Отчетите били дистанционни. Съдът не кредитира заключението, тъй като се основава на документи, представени на вещото лице само за преглед, без да представени по делото, а ответникът в отговора на исковата молба изрично е оспорил такъв начин за извършване на експертизата (на лист 69 от делото, трети абзац от т. IV), като мотивите за несъобразяване с експертизата са изложени по-долу в правната част.

Съгласно представена на лист 92 от третото лице – помагач, за имота по исковата молба е извършено дялово разпределение, като количеството енергия за сградна инсталация е 3207,515 кВтч от общо енергия за отопление 56 565,736 квТч, или 5,67 %, а задължението на ответника би следвало да е 1353,10 лева с ДДС.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на стойност на доставена без друго правно основание топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е ползвал за сметка на ищеца топлинна енергия в свой имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия, но искът ще се отхвърли на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД, ако се установи друго основание за доставката; количеството на доставената енергия; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 5 години.

На първо място съдът следва за краткост да посочи, че така предявените искове за цена на услуга „дялово разпределение“ и лихва – с квалификация за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при твърдения за липса на договорно отношение между страните, следва да се отхвърлят поради това, че ищецът успя да установи по категоричен начин, че никога не е извършвал услугата „дялово разпределение“ сам и няма как да се е обеднил с това.

Общите условия на ищеца са приложими само при договорни облигационни отношения, тъй като те са типова част от договор по дефиниция (вж. чл. 16 ЗЗД) и няма как от тях да се черпят каквито и да е права по извъндоговорни облигации.

По иска за установяване на неоснователно обогатяване на ответника следва ищецът да установи количеството на обедняването си с доставената топлинна енергия. Отново нито се твърди, нито се доказва, между страните да е бил сключен договор. Поради това ответникът би дължал само онова, което пряко е доставено до имота му.

3

По делото ищецът установява чрез вещо лице отчет на потребление с дистанционни топломери. Съгласие на ответника за поставяне на такива обаче не е установено по никакъв начин по делото, като би следвало при инсталацията на топломерите с дистанционно отчитане топлинният счетоводител да се е постарал да събере доказателства за това, че етажните собственици са поискали такъв начин на отчитане.

По отношение на останалото потребление, то е в две групи:

Ищецът поддържа, че ответникът му дължи възнаграждение за топлината, отдадена от сградната инсталация в етажната собственост, в който се намира. По договорен иск е налице методика за подобно изчисление, уредена нормативно в различните наредби за топлоснабдяването, но когато между страните няма договорни отношения не може с нормативно установени формули да се презумира потребление, при условие, че според правилото на чл. 59, ал. 1 ЗЗД заплащането е „до размера на обедняването“ – т.е. следва да се установи само отдаденото за имота на ответника, а не презумптивна стойност за разпределената в сградата енергия.

По отношение но „доказването“ на потребление от ответника, съдът приема, че поисканата от ищеца експертиза не е годна да установи действително потребление, без наличие по делото на първичните отчетни документи, което е поискал и ответникът изрично в отговора на исковата молба. Това е така, тъй като настоящият съдебен състав не може да приеме, че е възможно чрез способ за проверка на доказателства, какъвто е техническата експертиза, да се представят по делото доказателства от вида на писмените такива – в случая, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение в имота на ответниците, или от общия топломер, или карнет за дистанционен отчет. Съгласно чл. 11 ГПК доказателствата се събират непосредствено в открито съдебно заседание в присъствието на страните, които следва да се запознаят с тях и да могат да ги оспорят. Да се приеме, че чрез данни за техническата изправност на измервателните уреди, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална обстановка (без участието на страните), могат да заместят непредставени доказателства по делото е нарушение на фундаменталното изискване за справедливост на процеса – правото на страните да се запознаят с доказателствата и да възразят срещу тях.

Възприемането на обратно процесуално и доказателствено решение и извеждане на съответни фактически изводи само от вторичните способи за проверка на доказателствата, каквито са експертизите, означава по мотиви за криворазбрана целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на оръжията, който е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) така, както тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“) – вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§ 38 – 41, 03 октомври 2019 г., и особено решението по дело Letinčić с/у Хърватия, жалба № 7183/11, § 50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика. Последното решение изрично предвижда, че когато експертиза по националните 4 процесуални правила се осъществява от вещо лице, назначено от съда, страните следва да имат достъп до всички документи, които вещото лице е ползвало, и да присъстват при всички действия, с които последното се запознава с веществени или други материални (т.е. чието съществуване и значение не зависи от неговата професионална преценка) доказателства. В случая вещото лице се позовава на доказателства, които не са представени по делото, и представителят на ответника прави изрично възражение, че такива документи не са представени – в отговора на исковата молба.

Съдилищата имат системно навик да игнорират тези изисквания по дела за битови сметки – вж. напр. Решение № 5029/20.07.2026 г. по въззивно гражданско дело № 2087/2026 г. на Софийския градски съд, II-в състав, в който се посочва изрично, че нямало проблем вещите лица да се позовават на непредставени по делото документи – това може по принцип да е вярно, когато тези документи отразяват общовалидни положения, резултати от научни опити и други научни данни (условно може да бъдат определени като „сравнителни образци“ и подобни), които нито е удобно да бъдат проверени от страните, нито оценени без знания на друго вещо лице, но не може да се приеме за документи, които се отнасят към конкретното материалноправно отношение на страните и неговите параметри (условно може да ги определим като „пряк обект на експертизата“), като това може и да бъде прието за резонно, но с много уговорки. По принцип битовите сметки отразяват моментно потребление, което е трудно да се отчете при абсолютно строго съблюдаване на доказателствени стандарти за пълно доказване на потреблението „до стотинка“. Това е предвидено като общо правило и в чл.