Определение № 5777 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5777 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501174 по описа за 2026 година

Производството е по чл.420, ал.3 и чл.419, ал.1, вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частни жалби на А. И. Ш., чрез адв.П.Ж. от САК, срещу определение №49856 от 03.12.2025г. по ч.гр.д.№47655/2025г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране по реда на чл.420 от ГПК на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.10.2025г., издадени по същото дело, по които е образувано изп.дело №4008/2025г. по описа на ЧСИ С.Я. №844 на КЧСИ, както и срещу разпореждане от 03.10.2025г. в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с №23022/03.10.2025г. и е издаден изпълнителен лист №23131/03.10.2025г.

Жалбоподателят поддържа, че от съдържанието на чл.7, т.7.1. от процесния договор за потребителски кредит е видно, че в предварително изготвения от заявителя по заповедното производство текст на същия са посочени две различни суми- размер на кредита 5400лв. и общ размер на кредита 8364лв. Разликата между тези две суми в размер на 2964лв., представляваща застрахователна премия, била приобщена към главницата и върху нея се начислявала лихва. Това според жалбоподателя било лишено от каквато и да е пазарна логика, а единствената разумна цел е неправомерното оскъпяване на кредита чрез заобикаляне на потребителската защита. Твърди наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора за потребителски кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК поради невярно посочен годишен процент на разходите. Твърди също така, че въпреки посоченото в чл.19 от договора за кредит, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, последният не е имал право на преценка дали да сключи такива, а предоставянето на задължителни застраховки от кредитора в качеството му на застрахователен посредник е редовна негова практика с цел заобикаляне на правилата за защита на потребителите по ЗПК. Според жалбоподателя това се установява от факта, че сборът на всички 1 застрахователни премии е предварително включен в главницата, а във формуляра на Договора и придружаващите го документи не фигурира информация за необезпечен кредит.

Договорът за кредит бил предварително подготвен с включени четири застраховки, съответно- с четири застрахователни премии, включени в главницата. По този начин според жалбоподателя се постига значително оскъпяване на кредита, изразяващо се в начисляване на договорна лихва върху застрахователните премии. В заключение твърди, че договорът за кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно следва да се приложат разпоредбите на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Ето защо моли обжалваните определение и разпореждане да бъдат отменени, а изпълнението- спряно на основание чл.420, ал.2 ГПК.

Заявителят в заповедното производство не е подал отговори на частните жалби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частните жалби са депозирани в рамките на законоустановения срок за обжалване (внесени са и следващите се държавни такси) от легитимирано да обжалва лице- длъжник в заповедното производство, поради което следва да се приеме, че същите са процесуално допустими.

По основателността на частните жалби настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл.419 от ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая безспорно се установява, че начислените от кредитора застрахователни премии са включени в размера на дължимата по договора за кредит главница, респективновъв всяка една от вноските съгласно приложения погасителен план. Не става ясно обаче какъв е размера на отпусканият кредит- в т.7.1. е посочен „размер на кредита“ 5400 лева, а малко по-надолу е посочен „общ размер на кредита“ 8364,60 лева. В последната сума явно са включени и дължимите застрахователни премии по застраховки, сключени от потребителя за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по договора за кредит. Действително в договора е записано, че сключването на такива застраховки не представлява условие за сключването на договора за кредит, като се предвижда когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователни програми, предлагани от кредитора, частта от средствата, представляваща премията за дължимата конкретна застраховка, да се превежда директно от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник /който всъщност е самият кредитор/. Тълкуването на съдържанието на договора в тази му част налага извод, че застрахователната премия следва да се удържи от главницата по кредита, а не да се кумулира към нея, доколкото липсва клауза, предвиждаща включването на платената застрахователна премия към договорената главница по кредита, която също да подлежи на олихвяване с договорна лихва и да се заплаща от кредитополучателя на части, 2 ведно с дължимите погасителни вноски по кредита. От представения с договора за кредит погасителен план обаче може да се направи еднозначен извод, че всъщност главницата по кредита, върху която се дължи договорна лихва, е общата сума, включваща главницата по кредита и платената от банката застрахователна премия. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

В договора не се съдържа и достатъчно ясна и конкретна информация посоченият размер на ГПР на кредита от 43,76% как точно е изчислен и кои компоненти /размер на главница, лихви, такси и т.н./ са включени при определянето му.

При това положение настоящият състав намира, че претендираното вземане е основано на неравноправна клауза и поради това разпореждането, с което е допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде отменено. Самата заповед не подлежи на обезсилване, но следва да се обезсили издадения по делото изпълнителен лист.

Предвид отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист, искането за спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК се явява вече безпредметно и другата частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №23022 от 03.10.2025г. по ч.гр.д.№47655/2025г. по описа на СРС, 77 състав в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и вместо това 3 постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.418 от ГПК на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК:131134023 за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника А. И.

Ш. с ЕГН:**********.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен горепосоченото разпореждане. лист от

03.10.2025г., издаден въз основа на

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като безпредметна частна жалба на А. И. Ш. срещу определение №49856 от 03.12.2025г. по ч.гр.д.№47655/2025г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране по реда на чл.420 от ГПК на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.10.2025г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4