Решение № 260221 от 07.04.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 07.04.2021 година гр.

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети март Година 2021

В открито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА СТОЯНОВА

Секретар: Николина Козелова като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД

№ 289 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.П.М. против наказателно постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, подадена чрез адв. Ф.Г..

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се излагат аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ф.Г. заявява, че поддържа подадената жалба. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара

Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В представено писмено становище изразява становище по изложените в жалбата възражения.

Претендира заплащане на направените в хода на административнонаказателното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание - не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 349а-1049 от

18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя К.П.М. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за това, че на 28.04.2020г. около 10.45 часа се намирала на открито обществено място: парк „Артилерийски, бул. „Цар Симеон Велики“, гр.

Стара Загора, без да има защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведената с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, с което виновно нарушила чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН 8245а-915 от 28.04.2020г., съставен от ст. полицай група ООР при Второ РУ - Стара Загора, вписан в деловодната система на ОД на МВР - Стара Загора на 07.05.2020г.

Във връзка с компетентността на актосъставителя е представена заповед № 988/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И.С.К. /актосъставител/ и Д.В.В. /свидетел по акта/ е видно, че именно те са констатирали описаното в АУАН нарушение. И двамата заявяват, че не могат да посочат конкретни факти и обстоятелства, свързани с извършената от тях проверка, но си спомнят, че става въпрос за проверка на лице, което е било без поставена предпазна маска на обществено място. Свидетелят К. допълва, че проверяваното лице не е било само - било е в група, като на всички, които са били без маски са били съставени актове за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите

К. и В., тъй като същите са последователни и непротиворечиви.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.

42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е посочено достатъчно ясно мястото на извършване на нарушението.

И актосъставителят, и наказващият орган са отразили, че нарушението е извършено на открито обществено място - парк „Артилерийски“, бул. „Цар Симеон Велики, гр. Стара Загора и това е напълно достатъчно, за да разбере К.М. административнонаказателното обвинение и да организира своята защита. Още повече като се има предвид, че парк „Артилерийски“ в гр. Стара Загора на север граничи именно с бул. Цар Симеон Велики. Съдът намира, че това посочване е достатъчно, за да бъдат определени материално и териториално компетентните органи - актосъставителят, наказващият орган и съдът, който следва да разгледа жалбата срещу издаденото впоследствие наказателно постановление. То е достатъчно и с оглед установяване съставомерността на нарушението /на открито място/

Неоснователни са и възраженията, че е допуснато нарушение и на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като актосъставителят и наказващият орган са посочили неправилно нарушената законова разпоредба.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Тази норма свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на основание чл.

63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, имащи правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, които са задължителни, а не субектът на нарушението, поради което и обвръзката с тази законова разпоредба не е задължителна. От значение е по-скоро при описване на нарушението да се конкретизира актът на компетентните държавни органи, с който нарушителят е бил длъжен да съобрази своето поведение. Същият е посочен и в АУАН и в НП, а именно: т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, която е изрично цитирана. Ето защо съдът намира, че в случая не може да се приеме, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на К.П.М. - да разбере повдигнатото срещу нея административнонаказателно обвинение.

В този смисъл е и съдебната практика - решение от 10.02.2021г., постановено по КАНД № 398/2020г., решение № 82/11.03.2021г., постановено по КАНД № 20/2021г., решение от 22.03.2021г., постановено по КАНД № 47/2021г., всички по описа на Административен съд - Стара Загора.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

От обективна страна, на 28.04.2020г. около

10.45 часа се намирала на открито обществено място: парк „Артилерийски, бул.

„Цар Симеон Велики“, гр. Стара Загора, без да има защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведената с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, с което виновно нарушила чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

В случая следва да бъде отбелязано, че жалбоподателката не прави възражения по съществото на делото.

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателката е действала виновно.

Що касае размера на наложеното от наказващия орган административно наказание – глоба в размер на 300 лева, същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.

С оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В тази връзка съдът отчете, че с поведението си М. е поставила в опасност живота и здравето на повече хора, тъй като от показанията на свидетеля К. се установява, че в момента на установяване на нарушението М. не е била сама, а с група хора.

Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление.

Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че жалбоподателят К.П.М., следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, с което на К.П.М., ЕГН: ********** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: