Решение № 5572 от 22.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5572 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100509737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6078 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 23212 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, предявен от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, че ответникът П. К. К. дължи на ищеца сумата от 482,78 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 4297797 от 27.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за главница за сумата над 482,78 лева до предявения размер от 707,62 лева.

Със същото е оставен без разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38,25 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2021 г. до 16.02.2022 г. и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 21.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 38877/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, в частта, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата над 707,62 лева до пълния размер от 745,87 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 4297797 от 27.10.2021 г. Пак със същото решение е признато и за недоказано на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК, оспорването на истинността на договор за паричен заем №4297797/27.10.2021г., както и П. К. К. е осъден да заплати разноски за производството пред първоинстанционния съд съобразно уважената част от предявените искове.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за главницата в размер на 482,78 лева, е постъпила въззивна жалба от ответника П. К. К., чрез пълномощника му - адв. Б. Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че липсва безспорно доказателство, че действително е получил сумата, за която се твърди, че дължи, поради което не може да се ангажира отговорността му за връщане на заемната сума включително на основание чл. 23 ЗПК. Претендира разноски за двете инстанции.

Ищецът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, представляван от юрк. Д.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е представил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че видно от чл. 3, ал. 1 от Договора за паричен заем е отпусната главница, която е прихваната към друго задължение на П. К. към дружеството, от което ставало ясно, че заемната сума действително е била получена от кредитополучателя. Сочи, че договорът е бил представен по делото и неговото сключване не е било оспорено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Решението в частта, с която е оставен без разглеждане иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38,25 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2021 г. до 16.02.2022 г. и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 21.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 38877/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, в частта, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата над 707,62 лева до пълния размер от 745,87 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 4297797 от 27.10.2021 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира и двете въззивни жалби за неоснователни по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 2 първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

По отношение на оплакването в жалбата, касаещо реалното получаване на заема следва да се отбележи, че по делото ищецът е представил Договор за паричен заем № 4297797 от 27.10.2021 г., а от заключението на изслушаната ССчЕ, която настоящата въззивна инстанция кредитира в цялост, се установява, че въззиваемия е отпусната сумата от 850 лв. От клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора се установява, че отпуснатата главница е прихваната към друго задължение на жалбоподателя К. към ищцовото дружество, а именно по договор за паричен заем № 4255087, а от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 се извлича обстоятелството, че договорът има силата на разписка между страните за получаната сума, поради което съдът намира за установено, че в действителност сумата по договора е била предадена на кредитополучателя, с което е завършен фактическият състав на заема. В същата насока е и преобладаващата съдебна практика, според която „представеният писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател.

Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума.“ /Решение №128 от 18.10.2017 по гр. дело №5372/5372 на III ГО на ВКС/. С оглед горепосоченото въззивната инстанция приема, че между страните е сключен договор за заем, като по него заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, т.е. е завършен фактическият състав на реалния договор. Нещо повече, от кредитираното от съда заключение на вещото лица по изслушаната ССчЕ, се установява, че жалбоподателят П. К. е заплатил по процесния договор за заем сумата от 224, 84 лв. и доколкото не се твърди плащането да е без основание, то по своята правна същност съставлява извънсъдебно признание за съществеването на задължение по процесния договор за паричен заем № 4297797 от 27.10.2021 г. Ето защо оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.

По отношение на оплакванията на въззивника, касаещи присъдените в полза на ищеца разноски, следва да се отбележи, че СРС се е произнесъл с Определение № 26974 от 23.06.2025г., което от своя страна не е обжалвано с частна жалба и актът на съда е влязъл в сила, поради което е налице стабилитет по отношение на присъдените в полза на ищеца пред СРС разноски.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК решението в обжалваната част следва да се потвърди.

3

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в определен от съда размер от 100 евро.

С оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6078 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 23212 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 6078 ОТ 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 23212 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ********, чрез адв. Б.

Б. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Д********, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 100 евро, представляващи разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4