Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 02.11.2018, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Административно наказателно дело 287/2018
Вид
Решение № 77
Подписан
02.11.2018
В сила
15.07.2019
Състав
КАТИНА МИТКОВА МИНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал.1, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Павликени, 02.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря Ирена

Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 287 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.С.П., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №***********/15.06.2018 година издадено от И. Г. И.- началник на РУП към ОДМВР- *****, РУ ******, с което жалбоподателят е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл.

175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева /три хиляди лева/ както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/ за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1, ЗДвП.

В депозирана въззивна жалба са инвокирани съображения, касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се нарушения на материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Отправена е молба за отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно в частта му касателно санкцията по чл. чл. 175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП за нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП и намаляване размер на санкцията по чл. чл.

177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушението с правна квалификация по чл. чл. 150а, ал.

1 ЗДвП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.К.- ****.

Поддържат жалбата и излагат съображения в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение серия Г, № ***/15.05.2018 г., съставен от М.Х.Й. – мл. автоконтрольор при ОДМВР *****, РУ ****** и в присъствието на свидетеля А.Б.А.- очевидец е констатирано, че на 15.05.2018г. в 12:15 часа в гр. П., ул. „С.“ посока ул. "Х. Б." жалбоподателят П. управлява мотоциклет марка „Сузуки“ *****, с ДК № ******, собственост на С. Л. И., с ЕГН ********** като не спира на подаден звуков и светлинен сигнал, продължава посоката си на движение по ул. "Х. Б.", като на кръстовището с ул. „19-ти *****“ не спира на пътен знак Б-2 "Стоп", продължава по ул. „19-ти ******“, като на кръстовището с ул. "К. и М." не спира на пътен знак Б-2 "Стоп", като създава опасност за реализиране на ПТП, продължава посоката си на движение по ул. "К. и М." , като на кръстовището с ул. "И. З." не спира на пътен знак Б-2 "Стоп", като създава опасност за реализиране на ПТП, продължава посоката си на движение по ул. "К. и М.", преминава по пл. "С. К.", като на кръстовището до номер 10 не спира на пътен знак Б-2 "Стоп" и продължава посоката си движени към "**" гр. П., като демонстративно фурсира двигателя на мотоциклета, превърта гуми и навлиза в платното за насрещно движение, като използва пътя за други цели. Водачът управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 104б, т.2 ЗДвП, чл. 150а, ал.1 ЗДвП и чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП и след съставянето му препис от същия е връчен на въззивника, с отбелязване, че последният няма възражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление ******/15.06.2018 година от И. Г. И.- началник на РУП към ОДМВР- ******, РУ *******, с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акт, жалбоподателят П. е санкциониран, както следва: : 1.) на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева /три хиляди лева/ както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/ за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1, ЗДвП. Като тук е мястото да бъде посочено, че в наказателното постановление в разрез с всички нормативно установени правила е привнесено за първи път твърдение, че П. не съобразява поведението си с маркировка, обстоятелство липсващо в АУАН и установяващо се за първи път в санкционната част на наказателното постановление.

Препис от санкционния акт е връчен на

03.08.2018 г. лично на въззивника като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, е депозирана чрез наказващия орган на 06.08.2014 г., видно от отбелязването на входящия й номер от въззиваемата страна.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите-очевидци М.Х.Й., А.Б.А. и Г. Х. Г. и частично от обясненията на С.П. установените в акта фактически положения се потвърдиха по безспорен и категоричен начин, касателно обстоятелствата, че П. на процесната дата в посочения часови интервал, на отразените места е управлявал мотоциклет марка „Сузуки“ ******, с ДК № ********, собственост на С. Л. И., без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство, както и че е фурсирал двигателя на управляваното МПС и че по време на движение същият не е спази, съответно изпълнил няколкократно предписанията на пътен знак Б-2 "Стоп", като създал опасност за реализиране на ПТП, както и че не се подчинил на разпорежданията на органите на ред, като не спрял на подадения от тях сигнал, напуснал територията на град П., посока, село В., през град Б. ч. Установява се също така, че след установяване самоличността на жалбоподателя същият след като бил информиран, че е търсен от органите на ред се е явил в РУ *******, където съдействал за съставянето на АУАН, като същият му бил връчен и подписан от него без възражения. Показанията на посочените лица и обясненията на П., в посочените части, са логични, последователни, вътрешно балансирани и кореспондират по между си напълно, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид липсата на фактически данни, водещи до компрометиране на техните разкази. Фактът, че свидетелката Г. посочи пред съдебния състав че не е възприела че свидетелите А. и Й. са подавали звуков и светлинен сигнала на П. за да спре, не следва да се използва като дискредитиращ показанията й като необективни, тъй като същите действия не са били отправени към нея като водач на МПС и е нормално свидетелят да излага пред съда това, което е възприел, съборазявайки обстоятелството, че същият управлява МПС и следва да бъде концентриран в изпълнение на задълженията си като водач на такова превозно средство.

Безспорно по делото е установено от справка за нарушител/водач на С.С.П., с ЕГН **********, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, считано от 07.02.2018 г. като му е издадено СУМПС № ********, за категории „В“, „М“. На същия неколкократно са налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, извън процесните, а именно на 15.05.2018г. и на 18.06.2018г.

При съвкупната преценка и интерпретация на събрания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение във факта на извършените нарушенията на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и чл. 6, т.

1, предл. 3 ЗДвП, техните времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство, за разлика от нарушенито на чл. 104б, т.2 ЗДвП, което е доказателствено необезпечено, предвид пространственото изложение на свидетелите Й. и А., с утвърден от датата на събитието спомен, като нито те, нито свидетелката Георгиева споделиха пред съда П. да е "демонстративно" фурсирал двигателя на мотоциклета, да е превъртал гуми и да е навлизал в платното за насрещно движение, обстоятелства послужили първо на Й., а след това и на АНО да субсумира така описаното поведение в нарушение на нормата на чл. 104б, т.2 ЗДвП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и предвидените от чл.

34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, по отношение на нарушението по чл. чл. 6, т. 1, предл. 3.

Както актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират вмененото на въззивника П. нарушение, свързано с неспазване на пътен знак Б-2 "Стоп". Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП е обща и предвижда абстрактно задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. В конкретния случай административните органи не са направили необходимата привръзка с чл. 49, т. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /обн. в ДВ. бр. 73 от 21.08.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/, в която разпоредба е описано значението на пътния знак и дължимото поведение на водачите на МПС при неговото наличие. Демонстрираният подход е незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да узнае вмененото му деяние не само от фактическа, но и от правна страна, с което правото му на защита е ограничено по недопустим начин.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че административнонаказващият орган е приложил некоректно и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗДвП, доколкото на първо място не е посочено което точно от предложенията на чл. 6, т.1 ЗДвП с поведението си П. е нарушил, за разлика от АУАН и за пръв път в НП се появява обвинение, че с поведението си като водач на МПС същият не е спазил пътната маркировка, като впрочем, същото най-вероятно е изводимо от отбелязването, че е навлизал в платното за насрещно движение, обстоятелство обаче квалифицирано като нарушение по чл.

104б, т.2 ЗДвП и доказателствено необезпечено по делото. Абсолютно недопустимо е едва със санкционния акт да се вменяват фактически положения, които не фигурират в съставения АУАН, който всъщност определя рамките на „административното обвинение“ и фиксира параметрите на реципрочната функция свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя.