Решение № 82 от 16.05.2025, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 484/2024
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Димитър Иванов Стратиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4, изр. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. гр.Мадан, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100484 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Х. М. С. , с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *, в качеството си на кредитодател, и Х. М. С., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № * на 14.12.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит.
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Твърди се, че по силата на договора длъжникът Х. С. бил получил сумата от 1899,94 лв., срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 195,87 лева в срок до 20.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ 1
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.23 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50.00 %. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по apгумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Дтьжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
В молбата се сочи, че на 14.12.2018, ответникът Х. М. С. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Х. С. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.
Сочи се, че на 14.12.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Х. С., по Договора за кредит.
Ответникът Х. М. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Х. С., по Договора за кредит на 18.02.2021 г, като затова обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.
В молбата се твърди, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника на Кредисимо суми, както следва: 1899.94 лева 2
/главница/ по Договор за кредит; 0 лева/договорна лихва/за период 14.12.2018 г до 20.12.2019 година; 1173.66 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, като на 23.02.2021 г. е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне па поръчителство в размер на 878.16 лева, ведно със сумата от 141.94 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
В молбата се сочи, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.
Твърди се, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. В молбата си ищцовото дружество твърди, че ответникът Х. С. не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С оглед изложеното ищецът моли да бъде прието за установено, че ответникът Х. М. С. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 369/2024 г., а именно сумата в общ размер от 3450,89 лв., формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит, в размер на 1899,94 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит, в размер на 450,50 лв., за период от 14.12.2018 г., до 20.12.2019г.; законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит, в размер на 1100,45 лв., за период от 14.12.2018 г. до 05.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
3
На първо място възразява относно сключения Договор за потребителски кредит № * от 14.12.2018г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като счита същия за недействителен по следните съображения:
Твърди, че от справка в Търговския регистър се установява, че става въпрос за свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „ Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ЕАД, поради което счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „ Кредисимо“ ЕАД.
Твърди също, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено е цел да се избегнат ограниченията на закона, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
В отговора се сочи, че в случая ответникът е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума, без каквато и да е насрещна престация.
Доколкото според съдържащите се в чл.1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.
Твърди се, че посоченият от „Кредисимо“ ЕАД, поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки, като основна дейност. Едноличен собственик на дружеството поръчител ”Ай Тръст“ ЕООД, обаче е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от 4
Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят.
Посочено е, че в случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.
Ответникът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди, че обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4 от договора за поръчителство). Срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ответникът сочи, че не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани, поради което счита, че потребителят следва да заплати възнаграждение, за което не просто няма да получи каквато и услуга, а и ще обезпечи евентуалното бездействие на „Кредисимо“ ЕАД.