Определение № 312 от 21.11.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Монтана, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Димитрина Н.а при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Димитрина Н.а Въззивно частно наказателно дело № 20231600600359 по описа за 2023 година

Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия И. И. против определение на РС-Берковица по частно наказателно дело № 306/2023 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че не са налице законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НК- не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъплението, че ще се укрие или извърши друго престъпление.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 305/2023 година на РУ-Берковица, че с постановление от 13.11.2023 година И. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 12.11.2023г., около 19.30 часа в град 1

*, кв.*, месността *№*причинил посредством нанасяне на удар със стъклена бутилка в областта на главата средна телесна повреда на лицето С. П., ЕГН ********** от град *, живущ на посочения по-горе адрес, изразяваща се в счупване на лицева кост и причиняване на комоцио, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.131а, пр.второ, във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК.

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.

Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В такава насока са свидетелските показания на Б.П., Б.П. и Б.П., протокол за оглед на МП, ведно с албум, фиш за спешна медицинска помощ и др.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за съществуващата опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. Видно от доказателствата по досъдебното производство обвиняемият е многократно осъждан с влезли в законна сила присъди /6 броя осъждания/, като последната влязла в законна сила присъда е по НОХД № 112/2022г. по описа на РС-Враца, в сила от 07.02.2023г. Бил е освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието на 12.05.2023г. и само шест месеца по – късно е извършил настоящето деяние, за което е обвинен. По досъдебното производство е приложена и справка относно характеристичните данни на обвиняемия, арг. л.20, от която се установява, че срещу него са водени проверки по ЗМ за различни престъпления, основно по чл.198, чл.194, чл.354а- 8 бр. полицейски регистрации. Това е достатъчно да обоснове опасността от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия, както и да се укрие.

Факта, че обвиняемия е извършил настоящето деяние няколко месеца след освобождаването му от затвора не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, още повече извършено в условията на опасен рецидив.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е 2 неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана, следва да бъде потвърдено. Досъдебното производство е още в началния си етап, предстои и изготвянето на съдебно- медицинска експертиза.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Берковица, постановено на 14.11.2023г. по частно наказателно дело № 306/2023 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето И. И., с ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно производство № 305/2023 година на РУ-Берковица.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3