Решение № 77 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска

Мила Г. Димова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно административно наказателно дело № 20252100600382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 УБДХ.

Образувано е по повод подадена жалба от С. Б. П. срещу Решение №197/18.03.2025 г., постановено по АНД №4793/2024 г.

С обжалвания съдебен акт С. П. е признат за виновен за това, че на 24.11.2024 г., около 12.00 часа, в гр. Бургас, на ул. „Сливница“ № 2 викал на висок тон и обиждал полицейски служители с думата „нещастници“, ударил с ръката си предния капак на служебния им автомобил, като закачил и ръката на единия служител и преди да е приключила проверката потеглил назад с колата си, при което повлякъл единия от полицейските служители- проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 УБДХ, като на основание чл.1, ал.1 УБДХ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата са изложени съображения за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а именно нарушение на основни принципи на наказателния процес- чл. 13 и чл. 14 НПК, както и изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК. Жалбоподателят застъпва позиция, че не е извършена внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства. Смята, че е даден превес на свидетелските показания, които подкрепят изложеното в съставения акт за дребно хулиганство, без да се отчете тяхната противоречивост. Визират се показанията на св. Х., която макар да свидетелствала за съставен по отношения на нея фиш, от представената справка от Сектор „Пътна полиция“ се установявало, че липсва съставен такъв. Това разколебавало достоверността на нейните показания, че на същия 1 ден и на същото място е присъствала и е била пряк очевидец на случващото се. Смята, че не са събрани безспорни доказателства да е съпричастен към извършеното както от обективна страна, така и от субективна, респ. не е налице съставомерност по смисъла на чл. 1, ал. 1 УБДХ. На следващо място, сочи основание за отмяна на първоинстанционното решение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а именно несъответствие между така наложеното наказание и степента на обществена опасност на извършителя и извършеното.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обв.С. П. и упълномощеният му защитник адв. Даков, редовно призовани се явяват и поддържат жалбата.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд- Бургас, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, счете жалбата на обв. П. за процесуално допустима - подадена в установения в чл. 7, ал. 2 УБДХ 24-часов преклузивен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчно доказателства за установяване на извършено деяние по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, а именно акт на дребно хулиганство.

Извършена е непристойна проява спрямо органите на реда, изразена в обиждане на полицейските служители на висок тон с думата „нещастници“, удар с ръка по предния капак на служебния автомобил и закачане на ръката на единия от полицейските служители преди да приключи осъществяваната спрямо извършителя проверка.

От събраните гласни доказателства на св. Х. и св. Г. безспорно се установява, че при проведена проверка за неправилно паркиране на автомобила на П. и съставения му в тази връзка фиш по ЗДвП, последният е започнал да вика на висок тон като използвал обидни думи спрямо служителите на МВР. Установява се също, че след съставяне на фиша за неправилно паркиране, П. е бил видимо раздразнен и е посегнал към ръката към единия от полицаите. За тези обстоятелства показанията и на двамата свидетелиочевидци са безпротиворечиви, последователни и взаимодопълващи се. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че св.

Х. няма как да е очевидец на случилото се само поради обстоятелството, че на нея не й е съставен фиш в същия ден, приблизително в същия час.

Предвид гореизложеното се налага извод, че районният съд е постановил решението при спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК и след цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.

По отношение на така наложеното наказание въззивната инстанция намира, че наложената глоба в размер на 300 лв. кореспондира изцяло както с обществената опасност на нарушителя, така и със степента на обществена опасност на извършеното, доколкото в действителност няма данни същият да има предходни противоправни прояви, но и при зачитане, че действията са били извършени спрямо полицейски служители през време на изпълнение на техните служебни задължения.

2

При наличието на посочените обстоятелства наложената глоба в този среден размер се оценява от въззивния съд като адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, достатъчно да допринесе за постигане целите на УБДХ, и най-вече деецът да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на законите занапред.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 7, ал. 3 УБДХ, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №197/18.03.2025 г., постановено по АНД №4793/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Захарин П. Захариев

Изразявам несъгласие с решението на мнозинството на съдебния състав.

На първо място това е така, защото видно от изложените в атакуваното определение на районния съд съображения, че се касае за дребно хулиганство, не са съобразени с основни принципи, подробно анализирани преди много време с постановление на Върховния съд, с тълкувателни решения на ОС на ВКС, както и с множество решения на ВКС. Така изложените фактически обстоятелства, приети от районния съд очевидно насочват към деяние, което не е дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ, а насочва на извод за деяние, съответстващо на разпоредбата на чл. 325 от НК – при това извършено с особено дързост и цинизъм, на публично място и спрямо длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения. На второ място от протокола за проведено съдебно заседание пред районния съд е видно, че съществуват разминавания между показанията на свидетелите, които би следвало да бъдат изследвани. Не без значение е и изразеното днес от молителя П., че въобще не познава лице на име Х. и че има данни, че тя е дала тези показания, за да не й бъде съставян фиш за извършено нарушение, както и че полицаите се били афектирали, когато нарушителят се опитал да направи видеозаснемане с 3 телефона си, а те са го заплашили, че сега ще бъде санкциониран с всички средства на закона, което в настоящият случай е съставяне на акт за дребно хулиганство за сумата от 300 лева. Ето защо намирам, че настоящото решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло като необосновано и всички материали по настоящото дело пред въззивната инстанция да се изпратят на районен прокурор град Бургас за евентуално образуване (или отказ за образуване) на досъдебно производство по смисъла на чл. 325 от НК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ)

4