Определение № 25921 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25921 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110108726 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. М. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 372,16 евро, представляваща заплатени суми по Договор за потребителски кредит №*** над чистата стойност на кредита /главницата/ при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 730,25 евро, представляваща заплатени суми по Договор за потребителски кредит №*** над чистата стойност на кредита /главницата/ при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 11.09.2023г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №*** при следните условия: размер на предоставената главница – 800 1 лева; годишен лихвен процент – 40%; годишен процент на разходите – 48,04 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 1 016,82 лева. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят следвало да заплати на кредитора неустойка в размер на 622,18 лева. В изпълнение на поетите задължения по договора ищецът заплатил сумата от 1 527,89 лева.

Ищецът твърди, че на 16.04.2024. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №1055375 при следните условия: размер на предоставената главница – 1 200 лева; годишен лихвен процент – 45%; годишен процент на разходите – 55,29 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 1 636,20 лева. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 976,80 лева. В изпълнение на поетите задължения по договора от 16.04.2024г. ищецът заплатил сумата от 2 628,25 лева.

Ищецът оспорва действителността на сключените договори за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че посредством уговорените неустойки при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредите се прикривал способ за акумулиране на допълнителна възнаградителна лихва за кредитодателя в нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Така уговорените неустойки не изпълнявали законоустановените обезпечителна и обезщетителна функции, а осигурявали генерирането на сигурна печалба за ответното дружество. Позовава се на съдебната практика на СЕС – Решение по дело С-714/22г., и посочва, че дължимите неустойки следвало да бъдат включени в общите разходи по кредитите при формиране на крайния размер на приложимия ГПР по всеки от кредитите и включването им в съдържанието на договорите имало за цел скрито заобикаляне на императивните ограничения, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При така изложените доводи ищецът оспорва сключените договори за потребителски кредит като недействителни поради предвиждането на неустойки, прикриващи способ за сигурно генериране на възнаграждение за кредитодателя, в нарушение и при заобикаляне на императивните разпоредби на закона.

Претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 372,16 евро по договор за потребителски кредит №*** както и сумата от 730,25 евро по договор за потребителски кредит №***, представляваща общата стойност на извършени към дружеството плащания над чистата главница по всеки от договорите, при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит №***/11.09.2023г., че съгласно договора е предоставил в заем сумата от 800 лева, усвоена от ищеца към датата на сключване на договора, както и че е получил погасителни плащания от кредитополучателя за сумата от 372,16 евро над чистата главница. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит №***/16.04.2024г., че съгласно договора е предоставил в заем сумата от 1 200 лева, усвоена от ищеца към датата на сключване на договора, както и че е получил погасителни плащания от кредитополучателя за сумата от 730,25 евро над чистата главница. Посочва, че клаузите за неустойка не са част от същественото съдържание на договорите, поради което евентуалната им недействителност няма за последица прогласяване недействителността на договорите в цялост. Клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка, отговаряли на всички нормативни изисквания. При сключване на договорите на ищеца била предоставена преддоговорна информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Уговорените неустойки представлявали предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Предвидените неустойки изпълнявали присъщите им функции, не водели до неоснователно обогатяване и не противоречали на добрите нрави. Оспорва твърденията на ищеца да недействителност на клаузата на чл. 11 от договорите, в частност твърденията, че 2 същата прикрива допълнително начислена възнаградителна лихва по кредита, както и за допуснато нарушение на чл. 143 ЗЗП. Оспорва доводите за неравноправен характер на клаузата за неустойка. Ответникът заявява, че в договорите са предвидени условията на предоставяне на кредита, а стойността на дължимата неустойка е ясно посочена в предоставения СЕФ. Посочва се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договорите и евентуалните последици при непредоставяне на уговореното обезпечение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнали договорни правоотношения между А. М. М. и „Сити Кеш“ ООД по силата на сключен договор за кредит №***/11.09.2023г. съгласно предвидените условия, както и че кредитополучателят е усвоил предоставената в заем парична сума по договора в размер на 800 лева; както и по силата на сключен договор за кредит №***/16.04.2024г. съгласно предвидените условия, както и че кредитополучателят е усвоил предоставената в заем парична сума по договора в размер на 1 200 лева.

2. Факта, че ищецът А. М. М. е заплатила на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата от 372,16 евро по договор за кредит №***/11.09.2023г. и сумата от 730,25 евро по договор за кредит №***/16.04.2024г. за погасяване на задълженията по договорите над чистата главница.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

23 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредитите, като е получил съответно сумата от 372,16 евро по договор за кредит №***/11.09.2023г. и сумата от 730,25 евро по договор за кредит №***/16.04.2024г., които не му са се следвали, както и липса на правно основание за получаване на сумите поради недействителност на процесните договори за кредит.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил процесните парични суми на валидно правно основание.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената 3 държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4