Решение № 233 от 21.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600495 по описа за 2022 година С присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 5 32/2019 г. ОС-Благоевград, Наказателно отделение, 9-ти състав е признал подсъдимия М. С. К. (с установена по делото самоличност) за ВИНОВЕН в това, че на 1 1.08.2018 год. около 21:00ч. в с. Юруково, община- гр. Якоруда, област Благоевград, в двора на имот с пл. №193, УПИ V, кв. X по плана на същото село е направил опит умишлено да умъртви М. Д. К., нанасяйки му удар в областта на главата (челно вдясно) с острата режеща част на брадва, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като на основание чл.12, ал.4 от НК- НЕ ГО Е НАКАЗАЛ, тъй като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, което се дължи на уплаха, поради което го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 118, вр. чл.

115, вр. чл. 18, ал.1 от НК.

На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати на гражданския ищец М. Д. К. сумата от 1440 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието му имуществени вреди, както и 1 сумата в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увеждането (11.08.2018г.) до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска на М.К. за заплащане на сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, над уважения размер, като неоснователен.

С присъдата, БлОС е възложил в тежест на подсъдимия К. направените по делото разноски в СФ в размер на 1269,15 лв. и на ДП в размер на 1375,37лв., държавна такса върху уважената част на иска за имуществени и неимуществени вреди в размер на 857,60лв., както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, като е осъдил подсъдимият да заплати на ищеца М.К. направените от него деловодни разноски в размер на 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Съдът е постановил веществените доказателства да останат по делото до влизане на присъдата в сила, след което вещите без стойност да бъдат унищожени по съответния законов ред.

Срещу присъдата са постъпили протест от ОП – Благоевград и жалби от повереника на частния обвинител и граждански ищец - адв. Я., както и от защитника на подс. М. С. К.- адв.С..

В протеста на окръжна прокуратура са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и е заявено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по първоначално възведеното обвинение.

В жалбата на адв.Я. -повереник на частния обвинител и граждански ищец са развити доводи за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Заявено е искане за уважаване на гражданския иск в пълен размер и за осъждане на подсъдимия по обвинението по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18 НК, както и алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В жалбата на адв.С. –защитник на подсъдимия са изложени съображения за незаконосъобразност, за нарушение на закона и е заявено искане за постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на 2 предявените искове.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ представителят на прокуратурата поддържа протеста и допълнението по изложените в тях съображения. Счита, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, за което следва да се понесе съответната отговорност, като в конкретния случай не е приложим института на неизбежна отбрана. В този смисъл настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за деяние, извършено по чл. 118 НК във вр. с чл. 115 и чл. 18 от НК , като му бъде наложено съответното наказание. По отношение на жалбата на подсъдимия, изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Частният обвинител и граждански ищец М.К., редовно призован, не се явява. За него се явява повереника му- адв. Я.. Последният поддържа подадената въззивна жалба с допълнение, като намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. По отношение на протеста на прокуратурата, счита доводите на държавното обвинение за частично основателни, доколкото според него в случая се ка сае до опит за убийство, останал недовършен по независещи от дееца причини. В този смисъл, настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава. Относно предявения граждански иск, поддържа изцяло въззивната жалба в тази част, като намира, че първоинстанционният съд не е съобразил както обстоятелството, че липсва съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат, така и критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Защитникът на подсъдимия, адв. С., изразява становище за неоснователност на подадените жалба от частното обвинение и протест на окръжния прокурор, като посочва, че основният аргумент поддържан в тях е факта, че деянието, извършено от неговия подзащитен и пострадалия М. К. е осъществено извън двора на подсъдимия, а по-конкретно на портата на двора на М. К.. Като според защитата тези аргументи се опровергават не само от очевидците на деянието, а и от показанията на самия пострадал, който в 3 съдебно заседание (проведено на 09.06.2020 г. ) конкретно е заявил „аз не носех нищо в ръцете си, когато влязох в двора на М.“.Оттам насетне всички изводи във въззивната жалба на частния обвинител и на държавното обвинение в тази насока, че събитието не е станало в двора, се явяват неоснователни. Още повече, че в хода на съдебното следствие обвинението не е изменяно по реда на чл. 287 от НПК, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е прието също, че деянието е осъществено в двора на подсъдимия М.К.. В тази насока са и показанията на свидетелите А. Ш., М.К. и А. К., които са наблюдавали цялото събитие. На следващо място, по отношение на нанесения от неговия подзащитен удар сочи, че предвид липсата на следи от кръв на мястото на събитието, както и липсата н а следи от посичане на черепа на пострадалия, то удара е извършен или с много малка сила, или с тъпата част на брадвата. По делото не е налично рентгеново изследване, което да установи факта, че се касае за посичане костта на пострадалия. Действително имало посечна рана, но по делото са събрани доказателства, че брадвите на неговия подзащитен в областта на острието са обвързани с ламарина, която ламарина е режеща част, респективно посечната рана, отразена в амбулаторния лист, представен от пострадалия, може да бъде причинена единствено от тази ламарина, която е различна от режещата част на самата брадва. Сочи още, че в жалбата на частното обвинение погрешно са интерпретирани мотивите на съда относно едновременното наличие на афект и неизбежна отбрана, като ОС – Благоевград, законосъобразно бил приел, че е налице неизбежна отбрана, доколкото нападението все още не е било приключило, а не се касае за афект, когато реакцията на нападнатото лице, провокирано от обида, е след приключване на нападението. В конкретния случай са събрани категорични доказателства, че подсъдимият е отвърнал непосредствено вследствие на нанесените му ударите от страна на пострадалия по рамото. В тази насока подчертава заключението на изготвената СМЕ на подсъдимия, според което възможния механизъм на ед но от нараняванията на подсъдимия е възможно да е получен, когато е бил в седнало положение. Ето защо и застъпените в протеста и жалбата на потрадалия твърдения, че подсъдимият е очаквал нападението от пострадалия, намира за неоснователни.

По отношение правилността на присъдата, оспорва изводите на решаващия съд в частта, в която е прието, че се касае за превишаване 4 пределите на неизбежна отбрана, като моли да бъде взет под внимание начина, по който пострадалият е влязъл в двора на под съдмият (изритал вратата, счупил е външната порта, влезнал е в двора му, въоръжен предварително с тояга 1-1,20 м., с диаметър около 5-8 см, и при влизането е псувал и г о е заплашвал с думите – „ке те трепа“) . В конкретния случай и анализирайки предходните отношения между двете семейства (заплахи за саморазправа от страна на пострадалия спрямо членовете на семейството на подсъдимия, представените постановления за отказ от образуване на производства срещу пострадалия), е налице неизбежна отбрана, а не превишаване н а пределите й . В тази насока поддържа несправедливост на присъденото обезщетение, като не отговарящ о на отношенията на семейството, на събитията и деянието. Набляга на обстоятелството, че интензивността на нападението на пострадалия - въоръжен, в двора на подсъдимия, със закана за убийство – „ке те трепа“ е провокирало реакцията на неговия доверител, който е действал при условията на уплаха и смущение.

Предвид изложеното настоява за изменение на присъдата в наказателната й част, като бъде прието че не е налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана, доколкото касае деяние, което не е обществено опасно и съответно не би следвало да бъде санкционирано с присъдените граждански вреди.

Подсъдимият К., в своя защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник, а в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като прецени изложените в протеста и в жалбите доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд е събрал и проверил множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,които прецизно е посочил, а именно: показанията на свидетелите М.Д. К., С.е К., Д. Д. К., Ф. К., С. К., М.

А. К., А. К., А. Ш., И. Ю., Б. В., А. Ю., М. Д. К., М. А., частично от обясненията на подсъдимия, протоколи за извършени процесуалноследствени действия и писмените доказателства, приобщени по реда на НПК, 5 измежду които- за оглед на место произшествие, на ВД и освидетелстване на подс.К., заключенията по СМЕ на веществени доказателства, съдебномедицинска и трасологична експертиза на брадвата, съдебно-медицинските експертизи на подсъдимия и пострадалия и съдебно-психиатричнопсихологичните експертизи на подсъдимия (основна и допълнителна).

Анализът на цялостния доказателствен материал не налагат по-различни изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени, като настоящата инстанция не намира основания да внася изменения относно установената от решаващия окръжен съд фактология относно следното:

Подсъдимият М. С. К. е 62-годишен български гражданин, неосъждан, без криминалистични регистрации. С основно образование, безработен, баща на две пълнолетни дъщери, женен за св.С. К.. Същият е първи братовчед на пострадалия- св.М.К., като помежду им от години има имуществени спорове (респ.- и образувани граждански дела с правно основание чл.108 и чл.109,ЗС вж. писмата от РС-Разлог на л.145 и л.146, ДП, както и копия от съдебни актове във връзка с имот с пл.№ 193, УПИ V и УПИ VI в кв.Х в с.Юруково община- Якоруда. Подсъдимият притежава 1/2 ид.ч. от къщата и двата парцела съгласно н.а. № 160 по н.д. №739/2006г. -л.248-249, ДП). Пак във връзка с тези отношения има образувани полицейски преписки по жалби на св.Ф. К. и св.С. С. К. против пострадалия по повод негово неправомерноспоред тях- поведение (обиждал ги и ги псувал, опитвал да ги прегази с автомобила си през есента на 2016г.- вж. л. 160-190, съд.производство). В с.з. по гр.д. № 935/13 г. по описа на РС-Разлог подсъдимият и пострадалият (както и св.С.е К. като ответник по гр.дело) постигнали спогодба относно ползването на имота (вж. л. 177-179, съд.дело), но въпреки това споровете помежду им относно собствеността и начина на разпределението му продължили. В парцел V е построена двуетажна къща, източната част от която се ползва от подсъдимия, а западната- от пострадалия, като имат отделни входове. В имота са изградени селскостопански постройки (плевни), където подсъдимият отглеждал овце, а майката на пострадалия- св.С.е К.кози. Входната врата към имота (откъм страната на подсъдимия) е с метална мрежа с дървена рамка.