Решение № 84 от 28.04.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20262000500048 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „СЕНДИ БЕЙ РЕЗОРТ“АД , ЕИК 207791626, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Гео Милев“ №132, вх.А, ет.3, ап.7 ,чрез процесуален представител адв. Ю. Г., надлежно упълномощен, против решение № 921/28.11.2025г, постановено по гр.д.№ 1734/2024г по описа на ОС –Бургас, с което е отхвърлен искът на дружеството против „ГЕЦ –ГИ – АГРО“ ЕООД за признаване на установено, че въззивното дружество е собственик на сграда с идентификатор

11538.13.***.* по КККР на гр. С. В., О. Н., с адрес: гр. С. В., ул. “К.“, със застроена площ 115 кв.м,построена в ПИ с идентификатор 11538.13.*** и за осъждане на ответника да предаде владението на сградата. Обжалваното решение е оспорено като неправилно – при неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано.Като необоснован е оспорен изводът на съда, че сградата е погинала, поради което правото на собственост е прекратено. Счита, че процесният обект представлява инженерно съоръжение , което включва и подземни части и технологични елементи.Не е установено дали е премахната изцяло

1 конструкцията /съоръжението или само надземни елементи, както и дали на място не съществуват подземни части и инфраструктура, които обуславят продължаващо съществуване на обекта. Освен това съдът не е обсъдил възраженията за идентичност на обекта, датите и начина на премахване, както и дали премахването не е извършено от лица, които имат интерес от изхода на делото. Първоинстанционният съд не е приложил правилно критериите за принадлежност по чл.98 ЗС и относимата съдебна практика, като е поставил акцент върху обстоятелството, че съоръжението е функционирало през лятото на 2024г и върху адм.режим на Закона за водите.

Фактическото неползване или временно преустановяване на работата на съоръжението не опровергава предназначението му и характера му на принадлежност. Липсва произнасяне по основния въпрос дали съоръжението може да съществува самостоятелно и допустимо ли е да бъде предмет на самостоятелно принудително изпълнение.В тази връзка се твърди, че неговото самостоятелно изнасяне на публична продан, без главната вещ, е недопустимо и не може да произведе вещнопрехвърлителен ефект за купувача. Твърдят се и процесуални нарушения : в първото по делото заседание съдът е отказал да отложи делото, въпреки своевременно подадената молба по чл.142, ал.2 ГПК за служебен ангажимент на пълномощника на ищеца.С това е нарушено правото на защита на страната.С оглед концентрационното начало, лишаването на страната от участие в първото заседание води до преклузии и до ограничаване на правото на защита.Според въззивника това нарушение следва да бъде отчетено и като основание за отмяна на атакуваното решение. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови ново решение, с което бъде уважен предявеният ревандикационен иск. При условията на евентуалност, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС –Бургас от стадия на първото открито съдебно заседание.

По делото е постъпил отговор от адв. Т., процесуален представител на

„Гец –Ги Агро“ ЕООД, в който жалбата е оспорена като неоснователна.Оспорени са възражения във връзка с неправилност на изводите на съда относно погиването на процесната сграда и по-конкретно на подземните елементи на пречиствателното съоръжение.От заключението на вещото лице е установено, че сградата е премахната изцяло, теренът е подравнен и не се констатират никакви остатъци от нея. Изводът на съда 2 кореспондира и с данните от кадастралното заснемане - от приложената скица на имота се установява, че отразената в КК сграда е заличена, като това доказателство не е оспорено от ищеца. Като неоснователно е оспорено и оплакването по приложение на чл.98 от ЗС. Счита, че чрез извършената продажба се е прекъснала правната връзка между главна вещ и принадлежност.Правилно съдът е преценил, че сградата не е функционирала като пречиствателна станция, независимо, че е изградена за това.С оглед на представените доказателства -адм.актове, от чието съдържание се установява, че е отказано разрешаване на пречистването на отпадни води през процесната сграда , то е юридически невъзможно тя да се експлоатира по нейното предназначение и не може да обслужва главната вещ.Като неоснователни са оспорени оплакванията за неправилна преценка от ОС на конкуренцията на постановленията за възлагане, като счита, че правилно съдът е преценил, че при наличие на две производства за продажба на една и съща вещ, тя се придобива от купувача, спрямо когото първо по време влезе в сила постановлението за възлагане на ЧСИ. Възраженията за неправилна публична продан са преклудирани, защото ищецът е длъжник изп.производство, чийто рамки въззиваемото дружество е закупило имота и, ако е имало възражения, е следвало да обжалва действията на ЧСИ в преклузивните срокове. Счита също, че не са налице твърдяните процесуални нарушения във връзка с отказа на съда да отложи първото по делото заседание на осн.чл.142,ал.2 ГПК.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

В исковата молба на „Сенди бей резорт“ АД се твърди,че дружеството е собственик на сграда с идентификатор № 115385.13.***.* по КККР на с. С.

В., със застроена площ 115 кв.м, с предназначение: сграда за водоснабдяване и /или канализация, представляваща „пречиствателна станция за отпадъчни води от хотелски комплекс „Зорница Сендс“ на основание постановление за възлагане, изх.№ 17149/01.07.2024г на ЧСИ Ст.Николова, издадено по изп.дело № 199/22г, влязло в сила на 16.07.24г и вписано в Служба по вписванията на 24.07.2024г. Правният интерес от настоящия иск се обосновава от фактът, че процесният имот е бил обект на принудително изпълнение и по изп.дело № 813/2020г на ЧСИ Ивелина Божилова, в рамките 3 на което е проведена публична продан на сградата и тя е възложена на ответното дружество – „Гец –Ги Агро“ ЕООД с постановление за възлагане от 17.05.2024г. Публичната продан, от която черпи права ответното дружество е оспорена като незаконосъобразна, тъй като процесният имот не е самостоятелна вещ, а представлява принадлежност към главна вещ – сграда с идентификатор 11538.13.**.* - хотел за сезонно обитаване „Зорница сендс“.

Процесната сграда има предназначение да обслужва хотела, като пречиства отпадните води от него и поради това има характер на принадлежност. С оглед на това не може да бъде предмет на принудително изпълнение като самостоятелен обект.Тъй като ищцовото дружество е придобило от публична продан главната вещ – хотел за сезонно обитаване, то е собственик и на принадлежността- пречиствателна станция за отпадъчни води.Последното изключва възможността ответното дружество да придобие и да се счита за собственик на процесния имот, доколкото не може да бъде придобит самостоятелно и отделно от сграда с идентификатор № 11538.13.**.*.

Ответното дружество владее без основание имота, пречиствателната станция е затворена и не функционира. Владението е установено от ответното дружество с протокол за принудително отнемане на недвижим имот –въвод във владение от 24.07.2024г по изп.дело №813/2020г на ЧСИ Ив.Божилова.

Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесната сграда и да бъде осъдено дружеството – ответник да предаде владението й.

По делото е постъпил отговор от „Гец – Ги –Агро“ЕООД , в който искът е оспорен като недопустим, респ. неоснователен.Към момента на завеждане на иска сграда с идентификатор 11538.13.***.* не съществува на терена.Премахването й води до липса на правен интерес от воденето на ревандикационен иск.Ако се приеме, че към завеждане на иска сградата е съществувала, то той е неоснователен.Твърди, че е собственик на сграда с идентификатор *** на основание проведена публична продан и влязло в сила и вписано постановление за възлагане на недвижим имот от 17.05.2024г на ЧСИ Ив.Божилова.Последното е вписано преди постановлението за възлагане, от което черпи права ищцовото дружество.Това означава, че дори и да е закупило имота по силата на проведена ПП, то това е станало от несобственик.След като е установило, че сградата не се ползва по предназначение , ответното дружество е подало 4 искане за прекратяване на решение № 296/17.05.2022г за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води от хотелски комплекс „Зорница сендс“, като разрешението е прекратено и това е основание за прекъсване на връзката между главната вещ и принадлежността. Оспорено е твърдението, че процесната сграда има характер на принадлежност към хотела на ищцовото дружество. Оспорено е и твърдението, че процесната сграда е идентична с пречиствателно съоръжение за отпадъчни води и помпена станция. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск – ищецът не е собственик, а ответникът не във фактическа власт на процесния имот, тъй като той не съществува.Твърди се, че сградата, предмет на иска, към момента на закупуването й, а и далеч преди това не е функционирала като сграда за водоснабдяване и/или канализация и съответно не може да се третира като принадлежност към главната вещ – хотел „Зорница сендс“.Освен това ищецът знае и не може да не знае, че купува хотелски комплекс, без вече продадената процесна сграда, обвързан е от собственото си знание и не може да оспорва покупката на ответника.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск, като изложи мотиви в следния смисъл:и двете страни се легитимират като собственици на процесната сграда с постановления за възлагане от ЧСИ Ст.Николова и ЧСИ Ивелина Божилова.От приетите заключения на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза е установено, че строежът на сградата е изпълнен законно и тя впоследствие е разрушена, въз основа на одобрен от О. Н. проект.Освен това съдът е приел за доказано ,че разрушаването е станало след предявяването на иска, правото на собственост върху нея е прекратено и поради това искът следва да се отхвърли като неоснователен. Независимо от горното, съдът е приел,че сградата не е функционирала по предназначението си да пречиства отпадъчните води на хотела през лятото на 2024г, когато са проведени и двете публични продани.Поради това не е съществувала нито правна, нито фактическа връзка между двете сгради, която да обоснове служещото предназначение на процесната постройка спрямо хотела на ищеца , което би било пречка за изнасяне на терена с идентификатор 11538.13.*** и сграда с идентификатор 11538.13.***.* на публична продан.

Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел ,че 5 сградата не е обслужвала хотел „Зорница сендс“, придобит от ищеца на публична продан по изп.дело № 199/22г. При липса на пречки за изнасяне на терена и сградата на публична продан, първи по време, довършил фактическия състав на придобивното основание, е ответното дружество.

Ищецът не би могъл да придобие право, отчуждено по принудителен начин от ЧСИ, преди издаване на собственото му постановление за възлагане от ЧСИ Ст.Николова.В обобщение е приел,че дори да съществува сградата към момента на постановяване на съдебното решение, претенцията по чл.108 ЗС би била неоснователна и би подлежала на отхвърляне.

При служебната проверка на атакуваното решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност. По отношение на допустимостта на съдебния акт съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е закупило на публична продан, проведена по изп.дело № 199/22г на ЧСИ Станимира Николова хотел за сезонно обитаване „Зорница Сендс“ в гр. С. В., описана като: ПИ с идентификатор 11538.**.**, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 11538.13.**.*, представляваща хотел за сезонно обитаване и поземлен имот с идентификатор 11538.13.***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 11538.13.***.*, представляваща пречиствателна станция за отпадъчни води от хотелски комплекс „Зорница сендс“ и реконструкция на помпена станция. Последният недвижим имот е процесният по делото.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 16.07.2024г и е вписано в Служба вписвания на 24.07.2024г, видно от отбелязването върху него. За процесната сграда е издадено разрешение за строеж № 198/30.11.2006г на „Теодора Турс“ ЕООД, впоследствие със заповед №40/22.03.2011г на главния архитект на О. Н. като възложител е вписано „Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД – ипотекарен длъжник по изп.дело №199/22г на ЧСИ Ст.Николова. За сградата в процес на проектиране и изграждане е издадено разрешение за ползване за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от 19.12.2006г на Министерството на околната среда и водите, Черноморски район, Басейнова дирекция. За сградата е издадено и разрешение за ползване № СТ – 05-814/ 12.07.2012г.След влизане в сила на постановлението за възлагане е извършено доброволно 6 предаване на владението на всички сгради и имоти от длъжника „ Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД на купувача –ищцовото дружество, с протокол от 17.07.2024г/л.47 от делото/.