Определение № 46223 от 06.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46223 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110148030 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че С. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на „**“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 388,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. между „Стик - Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН **********, в качеството на длъжник, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 237,82 лева представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2019 г. до 27.06.2025 г.; 3/ сумата от 17,90 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.

Ищецът твърди, че на дата 20.09.2019 г. длъжникът С. Д. Н., е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 1200 лева, срещу което се е съгласил да върне 10 вноски по 239,22 лева в срок до 20.07.2020 г. Заявява, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на 42,58 %. Счита, че видно от приложените по делото ОУ и Договор за паричен заем № *** на дата 20.09.2019 г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Счита, че процесния договор е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че съобразно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния договор, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Заявява, че процесния договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР.

Същия бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като при сключването на договора на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че процесния договор е сключен по електронен път, то тогава Договора за паричен заем, представлява реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Сочи, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния Договор за 1 потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че уведомяването на длъжника е надлежно извършено.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че процесното вземане не е възникнало, тъй като процесния договор е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП, както и ЗЗД и съответно несъществуващи вземания не могат да бъдат предмет на цесията. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като липсва задължителната изискуема форма поради обстоятелството, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Заявява, че дори и да се приеме, че ответницата е получила заемната сума от кредитора, то това не е достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че ако процесният ДПК отговаря на изискванията за форма, то ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Заявява, че процесния договор е изцяло нищожен, а в условията на евентуалност намира за нищожни отделни негови клаузи. Поддържа, че разпоредбите на общите закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Също така счита, че в процесният ДПК е посочен ГПР, който е по – нисък от реалния, както и че в същия не е включен разходът „неустойка за непредоставено обезпечение“, който по своята правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване на кредита.

Изтъква, че не ответницата не са й представено ОУ, като намира за ирелевантно, че в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на ответницата са представени ОУ. Сочи, че ДПК съдържа множество препратки към ОУ и при непредоставянето им, ДПК остава неясен и потребителят не може точно да разбере какви са параметрите му. Счита, че не са спазени законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са изрично регламентирани в ЗПК, което влече до пълна недействителност на ДПК. Заявява, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, което от друга страна представлява нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Също така счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Намира за недействителен и ДПК, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Сочи, че липсата на този реквизит влече до недействителност на целия ДПК. Заявява, че ДПК е недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като неустойката в размер на 2 392,00 лева, дължима за непредоставено „обезпечение“ на кредита, представлява скрита лихва. Посочва, че не е ясно как е формиран самият ГПР и какво включва, освен договорната лихва. Счита, че процесния ДПК е сключен при нарушение и на добрите нрави. Също така заявява, че и клаузата, регламентираща договорна лихва в размер на 36 %, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Намира и неустоечната клауза за нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Счита, че тя представлява почти 100 % от чистата стойност. Заявява, че ако сумата за неустойка бе включена при формирането на ГПР, то последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва. Твърди, че по този начин се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че е налице неясното при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора – чл. 22 от ЗПК. Счита, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата, регламентираща размера на договорната лихва.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

2

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав.

Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, и предвид изложените твърдения за извършени плащания на дължими суми по процесния договор, следва да допусне служебно изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е ищецът задължението си в качеството на заемодател по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. между „Стик Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), да предаде заемната сума в полза на заемополучателя, и ако да - то на коя дата е предадена сумата; 2/ Извършвани ли са плащания по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. между „Стик Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН **********, в качеството на заемател, ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания; 3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. 4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. в случай че в същия бъдат включени и сумите във връзка с уговорената неустойка по т.6.1, вр. с т.6.4 от договора. 5/ Да се изготви вариант на заключението, които да посочи какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. в случай, че по него се приеме за дължима само стойността на главницата, като се приспаднат от нея погасените от ответника вноски.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.

II.ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че на дата 20.09.2019 г. длъжникът С. Д. Н., е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 1200 лева, срещу което се е съгласил да върне 10 вноски по 239,22 лева в срок до 20.07.2020 г. Заявява, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на 42,58 %. Счита, че видно от приложените по делото ОУ и Договор за паричен заем № *** на дата 20.09.2019 г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Счита, че процесния договор е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че съобразно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния договор, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Заявява, че процесния договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР. Същия бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като при сключването на договора на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че процесния договор е сключен по електронен път, то тогава Договора за паричен заем, представлява реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

3

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 22.03.2024 г.

„Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Сочи, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния Договор за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че уведомяването на длъжника е надлежно извършено.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че процесното вземане не е възникнало, тъй като процесния договор е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП, както и ЗЗД и съответно несъществуващи вземания не могат да бъдат предмет на цесията. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като липсва задължителната изискуема форма поради обстоятелството, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Заявява, че дори и да се приеме, че ответницата е получила заемната сума от кредитора, то това не е достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че ако процесният ДПК отговаря на изискванията за форма, то ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Заявява, че процесния договор е изцяло нищожен, а в условията на евентуалност намира за нищожни отделни негови клаузи. Поддържа, че разпоредбите на общите закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Също така счита, че в процесният ДПК е посочен ГПР, който е по – нисък от реалния, както и че в същия не е включен разходът „неустойка за непредоставено обезпечение“, който по своята правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване на кредита.