Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4298 от 07.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3663/2022
Вид
Решение № 4298
Подписан
07.08.2023
В сила
07.08.2023
Състав
Татяна Димитрова, Ваня Николаева Иванова, Калина Венциславова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4298 гр. С., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. СтанчЕ. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100503663 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 21. 11. 2021 год. постановено по гр. д. № 23982/2019 год. на СРС І ГО 46 състав,са осъдени С. Й. Д., Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. да заплатят на Топлофикация С. ЕАД на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86 сумите, следват, за цена на доставена топлинна енергия, за мораторна лихва, за цена на услугата дялово разпределение и за мораторна лихва, както и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 25. 04. 2019 год. до плащането, като в останалите части исковете са отхвърлени. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Техем сървисис ЕООД – фирма за дялово разпределение.

С въззивна жалба ответниците обжалват решението в осъдителната и неблагоприятна за тях част на решението, които са твърдения и възражения по писмения отговор на исковата молба, на които отговор е даден обосновано и аргументирано с решението на районния съдия.

Иска се отмяна на тази част от решението.

Разноски пред въззивен съд се претендират.

По същество с твърденията в жалбата се прави опит да се оспорят две писмени доказателства – главен отчет за период, посочен, главен отчет за период посочен, договор между ищеца и ФДР като нЕ.лиден.

Иска се уважаване на жалбата и отмяна на решението, с което да се постанови друго за отхвърляне претенциите на ищеца.

Представено е допълнение на въззивната жалба на 13. 12. 2021 год., на чиито твърдения и възражения още районният съдия е дал с мотивната част на решението адекватни и аргументирани отговори, поради което преразказването им в настоящите е ненеобходимо.

Представен е от ищцовото дружество отговор на въззивната жалба, като се оспорва жалбата да е неоснователна и 1 недоказана. Отговорът е бланкетен. Претендират се разноски в размер възнаграждение. на 200 лЕ. юрисконсултско

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Ищецът представя по делото молба, която е формулярен модел по всички подобни дела. Претендират се разноски съобразно чл. 80 ГПК, списъкът инкорпориран в молбата, правят се възражения срещу адвокатско възнаграждение на ответниците.

Представено е и писмено становище от ответниците, с което се преповтаря тезата им .

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват, с изключение на ответниците чрез адвокат Ж..

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответниците жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба и допълнение, /както и становище/, са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релЕ.нтни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последното съдебно публично заседание на районния съдия ответниците не са заявили искания и доказателства, релЕ.нтни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

Доколкото в жалбата ответникът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваната, неблагоприятна за ответника част.

2

Разноски са поискани от ищеца с отговора на въззивната жалба в размер на 200 лЕ. юрисконсултско възнаграждение, които му се следват, не са прекомерни по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК и му се присъждат.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението, в обжалваната му част. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства и експертни заключения, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 05. 02. 2021 год. е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертни заключения.

Искът е осъдителен за неплатени сметки за ТЕ към топлопреносното дружество от страна на ответниците за недвижимия топлоснабден имот.

Приети са постъпили писмени документи от трето лице помагач на ищеца – фирмата за дялово разпределение.

При наличие на тези доказателства – писмени и експертизи, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което в обжалваната си част следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ответната страна не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивниците ответници искат отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответниците е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивниците ответници част следва да бъде потвърдено.

3

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателите разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият ищец е претендирал разноски, като при това процесуално поведение същите са доказани по основание, а с оглед сложността на делото, доказани в размер на 50 лЕ., поради което и му се присъждат в този размер.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21. 11. 2021 год. постановено по гр. д. № 23982/2019 год. на СРС І ГО 46 състав, в обжалваната част.