Решение № 73 от 02.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20254001000088 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 108/17.10.2024 год., постановено по т. д. № 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на К. Д. П. от с. Вълчитрън, обл. Плевен, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 08.02.2023 г. в с. Вълчитрън, обл. Плевен с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 08.02.2023 г. по застрахователна полица на Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, гр. София № BG/22/1220001082019 в размер на 45 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата като до размера на 60 000 лв. частичен иск от 100 000 лв. и за периода от 25.01.2024 г. до 24.04.2024 г. относно лихвата са отхвърлени предявените искове като неоснователни. Със същото решение е осъдено Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА на адв. Я. Д. Д. от САК възнаграждение в размер на 5 100 лв. Осъден е К. Д. П. от с.

Вълчитрън, обл. Плевен да заплати на Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, гр. София 323.50 лв. разноски за вещи лица съобразно отхвърлената част от иска и 250 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска. Осъдено е 1

Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 1 800 лв. и деловодни разноски в размер на 187.50 лв. Решението е постановено при участието в производството на трето лице-помагач К. В. Б. от с. Вълчитрън, обл. Плевен.

С Определение № 136/17.03.2025 г., постановено по т. д. № 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 11862/31.10.2024 г., за изменение на Решение № 108/17.10.2024 г. по т. д. № 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд, като неоснователна. Със същото определение, е допусната, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 108/17.10.2024 г. по т. д. № 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд, като е постановено във всички части на диспозитива на решението вместо Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД да се чете Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори, чрез адв. Н.

М. и адв. И. М. от АК – Плевен против Решение № 108/17.10.2024 год., постановено по т. д.

№ 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв., е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер от 20 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Алтернативно се претендира намаляване на размера на присъдените обезщетения с 50 % съпричиняване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. Д. П., ЕГН ********** от с. Вълчитрън, община Пордим, област Плевен, ********, със съд. адрес: гр. София, п.к. 1000, *********, сграда СБА, чрез адв. Я. Д. от САК. В същия се излага, че решение в обжалваната му част е правилно, а въззивната жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Претендират се разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. Д. П., ЕГН ********** от с.

Вълчитрън, община Пордим, област Плевен, ********, със съд. адрес: гр. София, п.к. 1000, *********, сграда СБА, чрез адв. Я. Д. от САК против Решение № 108/17.10.2024 год., постановено по т. д. № 105/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

2

В същата се излага, че обжалваният съдебен акт, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 45 000 лв. до 60 000 лв. (частично предявен от 100 000 лв.) е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със съдебната практика. На първо място неправилно била приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение било занижено, като съдът не взел предвид утвърдената съдебна практика и не отчел релевантните за конкретния спор обстоятелства. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендират се разноски.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в отхвърлителната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лв. (частично предявен от 100 000 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори, чрез адв. Н. М. и адв. И. М. от АК – Плевен. В същия се излага, че решението в обжалваната му част е правилно, а насрещната въззивна жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 50 000 лв.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 10 %, с който размер е редуцирал само присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 45 000 лв. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 25.04.2024 г. по правилото на чл. 497, ал. 1 във вр. с чл. 496, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите 3 на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск (за неимуществени вреди) с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 25.01.2024 г. К. Д. П. е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – К. В. Б. е причинил на К. Д. П. телесни увреждания (двустранно счупване на ребра: три десни (2-ро, 3-то, 5-то) и осем леви (от 3-то до 10-то, повечето в две линии); спукване на 4 пристенната и органната плевра с набиране на въздух в лявата плеврална кухина (пневмоторакс) и в подкожието в областта на лявата мишнична ямка (подкожен емфизем); набиране на хеморагична течност в лявата плеврална кухина (хемохидроторакс) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от К. В. Б., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това по отношение на деликвента К. Б., в случая е налице влязло в сила присъда (решение по чл. 78а от НК) – Присъда № 149/16.11.2023 г., постановено по НОХД № 1833/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязла в сила на 01.12.2023 г., което по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК.