Решение № 18766 от 07.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49896/2025
- Вид
- Решение № 18766
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 18766 гр. София, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110149896 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Е. Б. Е. с ЕГН **********, за признаване за установено, че дължи на ищеца суми в посочени размери суми за потребление в имота ап.
***, находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1077/2025г. на РС – ***, 8 състав. Конкретните суми са: 1 794,39 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2025 г. до изплащане на вземането, 320,09 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., 101,37 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2025 г. до изплащане на вземането, 27,13 лева мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2025 г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата чрез адв. И. Н., в законния срок депозира отговор, с който излага подробни съображения като оспорва, че е потребител и пасивно легитимиран да отговаря, прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по 1 топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване от ***, от който е видно, че Ц. А. Ц. е дарила на своята дъщеря Е. Б. Е. правото на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, като дарителката Ц. А. Ц. си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота до края на живота си. От представен препис-извлечение от акт за смърт е видно, че Ц. А. Ц. е починала на ***, когато се е погасило и вещното право на ползване. По въпроса за собствеността на процесния имот се е произнесъл Софийски градски съд с решение № 250253/06.02.2023 г. по в.гр.д. 2338/2021 г., като е прието, че имотът е бил съсобствен между Е. Б. Е. и майка й Ц. А. Ц., като от *** до смъртта на Ц. Ц., Е. Б. Е. е била „гол собственик“ на ½ идеална част и собственик на другата ½ идеална част, а към 01.05.2022 г. (началото на периода на исковата претенция) правото на ползване е било погасено, т.е. ответницата следва да отговаря изцяло за задълженията към ищеца.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за текущия период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите на ищеца от 30.06.2006г. Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в изправност. СТЕ дава заключение, че начисленото е съгласно действащата нормативна уредба – чл. 62 от Наредбата за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 25 / 20.03.2020г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия, навеждат се общи аргументи от ответника за липса на облигационна връзка и недоказаност на потреблението. Нито един от тези аргументи обаче не бе подробно развит, нито се поискаха, съответно събраха доказателства. Не се опроверга по никой начин и извършеното от третото лице разпределение.
Доказано е, че до обекта, собственост на ответницата за процесния период е извършвана доставка на топлинна енергия. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество.
Доказва се облигационна връзка за пореден път между същите страни в същия съд.
Нито една от страните не следва да пренебрегва силата на пресъдено нещо и обвързващата сила на мотивите, като с оглед преди това водените дела, напълно излишно е в настоящото да се доказва и оспорва наново облигационната връзка /при липса на промяна в твърдяните 2 обстоятелства/. Само конкретните суми за поредния нов период следва да са на вниманието на страните и съда.
Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, следва да се посочи, че простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т. н. /без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната.
Ето защо исковете са изцяло основателни и доказани и подлежат на уважаване както са предявени, като с оглед вече другата валута, приета за разплащания след 01.01.2026г. сумите са: 917,46 евро главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2025 г. до изплащане на вземането, 163,66 евро мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., 51,83 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2025 г. до изплащане на вземането, 13,87 евро мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2025 г., които подлежат на присъждане в цялост. Сумите се дължат ведно със законната лихва върху посочените главници считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в заповедното: държавна такса 19,50 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, общо 70,63 евро, съответно в исковото 352,26 евро по представения на л. 105 от делото списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Б. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ап. *** ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г. за абонатен номер ***, сумите: 917,46 /деветстотин и седемнадесет евро и 46 евроцента/ евро главница топлоенергия ведно със законната лихва за периода от 28.07.2025г. до окончателното изплащане, 163,66 /сто шестдесет и три евро и 66 евроцента/ евро мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 17.07.2025г., 51,83 /петдесет и едно евро и 83 евроцента/ евро главница разпределение ведно със законната лихва за периода от 28.07.2025г. до 3 окончателното изплащане, и 13.87 /тринадесет евро и 87 евроцента/ евро мораторна лихва за периода 15.08.2022г. – 17.07.2025г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1077/2025г. на РС - ***, 8 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Б. Е. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумите 70,63 /седемдесет евро и 63 евроцента/ евро разноски в заповедното производство и 352,26 /триста петдесет и две евро и 26 евроцента/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК *** като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4