Решение № 177 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от ГПК.

С Решение № 2410 от 18.12.2017 г., постановено по т. д. № 1427/2017 г., СГС, ТО, VI – 10-ти състав е отхвърлил предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ (наричано по-долу за краткост КТБ) против „Дом Стара Планина“ АД главни искове по чл. 3, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗБН за признаване на нищожно на прихващане за сумата от 348 000 лв., извършено от ответника с изявление № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление № 11579/11.11.2014 г., респ. това за сумата от 20 099 лв., извършено с изявление № 9736/24.10.2014 г., отхвърлил е и евентуалните искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване относителната недействителност на посочените прихващания спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, като е обявил уважил евентуалния иск по чл.

59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 348 000 лв., а искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 20 099 лв. съдът е отхвърлил като неоснователен.

С Решение № 60148 от 11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1136/2018 г., САС, ТК, 6 –ти състав, сезиран с въззивни жалби срещу първоинстанционното Решение и от двете страни, е отменил същото в частта, в която СГС е отхвърлил исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, като вместо това е признал сторените прихващания за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на КТБ на посоченото основание.

Поради уважаване на исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, съдът е отменил Решението на СГС в частта, в която съдът е уважил евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 348 000 лв., а искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 20 099 лв.

– отхвърлил, като е оставил същите без разглеждане, потвърждавайки първоинстанционното Решение в останалата му част.

Сезиран с касационна жалба от Дом Стара Планина“ АД, с Решение № 60148 от 11.01.2022 г. по т. д. № 679/2020 г., ВКС, ТК, I TO, е отменил въззивното Решение в частта, в 1 която евентуалните искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са уважени, като е отхвърлил същите и е върнал делото на настоящата инстанция произнасяне по исковете с правно основание чл.

59, ал. 3 от ЗБН.

За установена от фактическа страна, съдът намери следното:

Между страните не се спори, а и се установява, че на 22.12.2009 г. е сключен Договор за банков кредит, по силата на който КТБ е предоставила на дружеството „М И Б“ ООД, чиито правоприемник съгласно вписванията в Търговския регистър се явява ответникът „Дом Стара планина“АД, банков кредит в размер 600 000 лв. с краен срок на погасяване 20.12.2014 г. Към този Договор страните са сключили анекс № 1 от 4.05.2010 г., по силата на който Банката е отпуснала допълнителен кредит от 250 000 лв. На 18.01.2011 г. страните са сключили анекс № 2 към Договора, с който крайният срок за погасяване на кредита е променен на 20.06.2015 г. С анекс № 3 от 27.02.2012 г. са уговорени размери на погасителните вноски за остатъка от главницата, който към посочената дата е 725 109,81 лв.

С анекс № 4 от 19.10.2012 г. страните са установили размер на дължимата главница от 630 498 лв., уговорили са размери и падежи на месечните погасителни вноски и са изменили срока на погасяване на 20.06.2018г.

Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД последното плащане по Договора за кредит е направено на 20.10.2014г., а към 23.10.2014г. задълженията на ответника по Договора възлизат 404 982,79лв.

Между страните не се спори, а и се установява, между КТБ и П. С. М. е бил сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители от 03.01.2011 г., като с анекс № 83009 към него от 19.07.2012 г. в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит „Плюс“ при Банката.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 23.10.2014 г. между ответника и П. М. е сключен договор за цесия, съгласно който П. М. е прехвърлил на ответника свое вземане срещу Банката в размер 348 000 лв., произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г.

Не се спори, а и се установява, че Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

От представените по делото доказателства се установява, че на 24.10.2014 г. Банката е получила уведомление № 9735 по реда на чл. 99 от ЗЗД от П. М. за прехвърлено вземане в полза на „Дом Стара планина“АД в размер 348 000 лв., произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г.

На следващо място, безспорно се установява по делото, че между КТБ и Я. П. М. е бил сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители от 03.02.2011 г. С анекс № 67067 към него от същата дата, в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит „Плюс“. На 23.10.2014г. между ответника и Я. М. е сключен договор за цесия с нотариална заверка на подписите, съгласно който последната е прехвърлила на ответника свое вземане срещу Банката в размер 20 200 лв., произтичащо от посочения Договор и анекс към него.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 24.10.2014 г. Банката е получила уведомление по чл. 99 от ЗЗД от Я. М. за прехвърлено вземане в размер 20 099лв., произтичащо от посочения договор, в полза на „Дом Стара планина“АД.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство изявление вх. № 9736/24.10.2014 г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумите 348 000лв. и 20 200лв., както и за други суми, произтичащи от открита в полза на дружеството банкова сметка на задължения, които е имал към Банката на основание договора за кредит от 22.12.2009г. и последващите анекси към него. В изявлението за прихващане е посочено, че сумата от 348 000лв. е придобито чрез цесия вземане на П. М. срещу Банката, произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г. , а сумата 20 200лв. е придобито чрез цесия вземате от Я. М. в размер 20 200лв. по описания по-горе договор.

Видно от представения по делото и приет като доказателство анекс без дата към 2

Договора за цесия от 23.10.2014 г. П. М. и „Дом Стара планина“ АД са индивидуализирали вземането по договора за цесия поради допусната в него техническа грешка. Страните са се съгласили, че предмет на договора за цесия е вземане, произтичащо от Рамковия договор за платежни услуги за потребители и от анекс № 83009 от 19.07.2012г. за безсрочен депозит „Плюс“.

Не се спори, а и се установява, че на 11.11.2014 г. КТБ е получила уточняваща молба от П. М. към уведомление № 9735/24.10.2014г., с която съобщено за техническа грешка в уведомлението по чл. 99 от ЗЗД и е направена корекция в него, като е посочено, че предмет на това уведомление е вземане по безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит по анекс № 83009 от 19.07.2012г.

На същата дата ответникът е подал и уточнение с вх. № 11579/11.11.2014 г. към подаденото изявление за прихващане с вх.№ 9736/24.10.2014 г., като за произход на придобитото вземане от 348 000лв. е посочен безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит банкова сметка въз основа на анекс № 83009 от 19.07.2012г.

На последно място, по безспорен начинсе установява, че с решения № 191 и 192 от 27.10.2014 г. работна група на Банката е предложила да бъдат отразени счетоводно двете цесии и извършеното прихващане на 24.10.2014г. да бъде отразено счетоводно. Съгласно извлечения от сметки на ответника при КТБ АД, на 06.11.2014г. в счетоводството на Банката са били осчетоводени извършени от „Дом Страна планина“ АД прихващания за сумите 348 000лв. и 20 099лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно трайната и безпротиворечива практика в лицето на Решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д.

№ 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 131/21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о., Решение № 130 от 15.01.2021 г. по т. д. № 2597/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 142 от 21.01.2012 г. по т. д. № 1904/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение по т. д. № 2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г., I т. о. и др., знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под "знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г. /, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.

Горното налага извода, че, за да бъде уважен този конститутивен иск, следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно 3 изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на Банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към Банката да са възникнали преди датата на Решението за откриване на производство по несъстоятелност и 3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ.

Както бе посочено по – горе, по делото се установи по безспорен начин, че „Дом Стара планина“АД се е задължило пред КТБ по силата на Договор за банков кредит от 22.12.2009 г., впоследствие изменян с 4 бр. анекси, както и че последното е придобило вземанията на Я. М. към Банката за сумата от 20 200 лв. по силата на Договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 23.10.2014 г. и това на П. М. за сумата от 348 000 лв. съгласно Договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 23.10.2014 г. Доколкото волеизявленията за стореното прихващане са породили последиците по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД чрез депозиране от страна на ответника на процесните уведомления, получени от Банката на 24.10.2014 г., установява се наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН - извършено е валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на Банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 22.04.2015 г.