Решение № 117 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500513 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3072 от 30 април 2020г. по гр. д. № 306/2009г. Софийски градски съд, I ГО, 2 състав е отхвърлил следните искове: на Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу М. М. А. - иска на всеки един от ищците по чл. 73 от Закон на Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980 г. за застрахователните договори за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Г., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003 г.; иска на всеки един от ищците по чл. 20 от Закон 50/1980 за обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди; срещу К. С. А. исковете на всеки един от ищците по чл. 1902 от Испанския граждански кодекс за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.

Г.; - исковете на всеки един ищец по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс за обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди; на Д. Г. Т. срещу М. М. А. - иска по чл. 73 от Закон на Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980г. за застрахователните договори за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Р. Г., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003г.; - иска по чл.

1

20 от Закон 50/1980 за обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди; срещу К. С. А.: - иска по чл. 1902 от Испанския граждански кодекс за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Р. Г.; - иска по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди; осъдил Р. Г. Т. и Д. Г. Т. да заплатят на М. М. А. сумата 22 407,90 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С решение № 4515 от 23 юли 2020г. СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като е постановил заличаване на името Д. В. в диспозитива на решението.

С определение № 26289 от 9 февруари 2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, СГС е отхвърлил молбата от 18.06.2020г. на ищците за изменение на решението в частта му за разноските.

С решение № 266916 от 9 декември 2021г. СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си е постановил навсякъде вместо М. М. А., да се чете М. М. А..

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу решението № 3072 от 30 април по гр. д. № 306/2009г. на СГС, ГО, 1 – 2 състав, поправено с решение № 4515 от 23.07.2020г. и с решение № 266916 от 09.12.2021г., с което исковете им до определен размер са отхвърлени – до размера на по 30 000 евро – исковете за неимуществен вреди и до 6 000 евро – искът за имуществени вреди. С доводи, че са допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните допустими доказателствени средства и при приемане за доказани на обстоятелства, които не са установени с такива средства, – въз основа на показания, дадени в наказателното производство, в това число показания на евентуалния ответник, - жалбоподателите считат, че съдът е следвало да формира извод, че К. А. е причинил противоправно и виновно смъртта на пострадалата пешеходка, като е следвало да се движи на дълги светлини съгласно испанското материално право без да има доказана причина да се движи на къси светлини, като е бил длъжен и да съобрази скоростта си със зоната на осветеност на фаровете. Поддържат, че доколкото водачът е допуснал нарушение на задължението да се движи в най-дясна лента, това също е в пряка връзка с настъпилото ПТП, като съдът не е обсъдил в тази връзка 2

Техническия доклад на пътна полиция в частта му относно причините за ПТП, и въпреки, че пострадалата е допринесла значително за настъпването на ПТП, обезщетението следва да бъде само намалено, като им се присъди, след съответна частична отмяна на първоинстанционното решение, обезщетение в размер на по 45 000 евро, от които по 15 000 евро като наследници на Д. Н. както и обезщетение за имуществени вреди, търпени от Д. Т., в размер на 6 000 евро.

Р. Г. Т. и Д. Г. Т. са подали и частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК и искат отмяната му – искат да се отмени присъждането на разноски в полза на ответника – юридическо лице.

М. М. А. е оспорил въззивната жалба. Счита, че единственият пропуск на съда е, че не се е произнесъл по възражението за погасителна давност, но правилно е достигнал до извод, че отговорността му не може да бъде ангажирана поради липса липсата на отговорност от страна на водача К. А., като въпросите относно отговорността на последния не могат да бъдат пререшавани. Иска решението да се потвърди, а евентуално да се определи значителен принос на пострадалата към ПТП.

М. М. А. е оспорил и частната жалба.

К. С. А. не е подал отговор на въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че Р. Г. е наследодател на ищците и е участвала в ПТП, покрито от застраховка „Гражданска отговорност“, от което тя е починала, но К. А. – сочен за причинител на ПТП, не е причинил ПТП, а това е направила Р. Г.. Тя се е намирала на автомагистрала – забранено за пешеходците място, и то без светещ или светлоотразяващ елемент и К. А. не е могъл да предвиди, че тя може да се намира там, за да се движи с по-ниска скорост, при положение че не се е движил с неразрешена скорост, а тази, при която е могъл да избегне удара е в порядъка на скорост, която е щяла да го направи опасен за останалите автомобили в неговата пътна лента, като управлението на къси светлини е било правомерно, за да не заслепи водача пред себе си.

С определението си по чл. 248 ГПК, отхвърляйки молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че правилно е определил разноските на ответника, за които са представени доказателства.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на 3 правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаваща си дейност счита същото и за правилно и като резултат в тези части.

Съдът е сезиран с искове за заплащане на обезщетения за вреди на увредени от ПТП лица срещу застраховал гражданската отговорност на причинителя на ПТП, евентуално срещу самия причинител.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че Р. Г. е загинала при ПТП от 31.07.2023г., настъпило в Кралство Испания.

Предявените на 14.07.2008г. искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди – за Д. Г. поради пропуска да получава издръжка, са основани, както се посочи, на претърпяно ПТП на 31.07.2003г. от майката на двамата ищци, загинала при ПТП (ищцата Д. Н. – майка на загиналата е починала в хода на производството – на 22.02.2018г. - и нейното процесуално положение е преминало върху другите двама ищци). С твърдения, че са били изключително близки с пострадалата, която се грижила сама за децата си, и, че тримата ищци понесли изключително трудно смъртта на Р. Г., причинила им постоянни мъки и страдания, искат осъждането на застрахователя на сочения като причинител на ПТП – К. С. А., а евентуално, при отхвърляне на исковете срещу този ответник, осъждане на причинителя на ПТП за заплащане на обезщетения за вреди (съобразно и уточнение на исковата молба с молба от 20.02.2015г.) ведно със законната лихва от 31.07.2003г. Твърдят, че на 20.07.2007г. са предявили претенция до „Корис България“ ООД като представител на ответника за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.На етапа на въззивното производство спорът е пренесен за горепосочените размери на търсените обезщетения, редуцирани от жалбоподателите поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, ведно със законната лихва. До образуване на производството по гр. д. № 306/2009г. по описа на СГС се е стигнало след разделяне на исковете, предявени първоначално и срещу Сдружение НББАЗ.

В срока за отговор на исковата молба ответникът - застраховател е оспорил основателността на исковете с възражения, посочени по-горе, 4 преповторени в отговора на въззивната жалба. Ищците са оспорили възражението за погасителна давност с твърдения, че са узнали за обстоятелствата около ПТП най-рано през 2007г., когато са предявили извънсъдебна претенция до представителя на ответника. Ответникът е уточнил в хода на първоинстанционното производство възражението си за съпричиняване от страна на пострадалата, която според него е предприела пресичане на пътното платно на забранено място, а след запознаване с наказателното производство, съдържащо и материалите от воденото в Кралство Испания и прекратено наказателно производство срещу К. С. А., е заел и становище, че е недопустимо пререшаването на въпросите по извършването на деянието, неговата противоправност и вина.

К. С. А. не е подал отговор на исковата молба.

Между страните се спори, съобразно оплакванията във въззивната жалба, на първо място по наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответниците, евентуално по наличието на принос на пострадалата към вредоносния резултат, а евентуално се поддържа направеното в срока за отговор на исковата молба от предпочитания ответник правопогасяващо възражение за давност, по което съдът, с оглед естеството на възражението, дължи произнасяне в случай, че приеме исковете, предявени срещу него, за основателни.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

В техническия доклад, съставен по повод процесното ПТП от служител на Гражданската гвардия – звено Пътна полиция, е установено, че ПТП, на което са основани исковете, е станало около 0.20 ч. на 31.07.2003г. на км 265, 050 на шосе А-30 Албасете – Мурсия на пътното платно в посока Албасете, скоростта на движение по пътя е била 120 км/ч; при това ПТП пешеходката Р. С. Г. е била ударена отзад от лек автомобил Ситроен, модел Ксара, с рег. № **** – ВК R. В доклада е посочено, че в момента на удара пешеходката е вървяла в лявата пътна лента, не известно дали е пресичала или е ходила надлъжно, в посока Албасете, облечена в тъмни дрехи, без да е носила светлотражателна или светоизлъчваща дреха. В доклада е обективирано изявление на водача на автомобила К. С. А., че се е движил по лявата пътна лента на къси светлини със скорост от 120 – 130 км/ч, тъй като в 5 посока към Мурсия минавали други автомобили и, че според него удареното от него лице се е хвърлило пред автомобила. В т.9 от доклада са записани причини за произшествието: - като основна възможна причина е посочено поведението на пешеходката, намирала се на пътното платно по нерегламентиран начин без да е носела светлотражателна или светоизлъчваща сигнализация, за да бъде забелязана и водачът не я е видял и не е разполагал с достатъчно пространство и време, за да избегне удара и не е извършил маневра да го избегне. Като допълнителна възможна причина за ПТП е записано, че е възможно това да е фактът, въпреки че не е разполагал с достатъчно пространство и време, за да избегне удара, че водачът се е движил в лявата от двете ленти за движение, въпреки че в дясната не е имало други автомобили и, че самият той е посочил, че се е движил така, за да „среже“ завоя преди това.

На настоящия етап от производството не се спори, че ищците са синове на Р. Г., а Д. Н. (родена 1934г.) нейна майка. От показанията на св. В. – съсед на ищците, бивша колежка на загиналата, е установено, че Р. се грижила сама за децата си, заедно с майка си. Р. заминала за Испания да търси работа, изпращала пари оттам и всяка вечер се обаждала по думите на Д., която останала да се грижи за децата; след като около година по-късно Р. починала в Испания, ищците не могли да отидат на погребението й, а след като Р. (роден 1987г. ) завършил училище едва тогава отишъл на гроба на майка си.