Определение № 24631 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24631 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙС. РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕ. като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕ. Гражданско дело № 20251110146175 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Възражението за прихващане, релевирано с отговора на исковата молба, е редовно и допустимо, поради което следва да бъде прието за разглеждане в настоящото производство наред с предявените искове.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в производството възражението на ответника за прихващане с вземане срещу ищцата за сумата от 1136,38 лЕ., представляваща припадащата се на ищцата 1/2 част от необходими разноС., сторени от ответника за запазване и поддръжка на съсобствения между страните имот.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищцата събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните да водят свидетелите в съдебното заседание.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на въпросите, посочени в исковата молба, при депозит от 300 евро, вносим от ищцата в 1 едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Д. А., тел. ***, специалност: Оценител на недвижими имоти, експерт-оценител на оригинали и фалшификати, реплики, копия и интерпретации на предмети от метали, оценка на бижута и скъпоценни камъни, оценител на цели предприятия, финансови институции, недвижими имоти, машини, съоръжения и др. активи, земеделС. земи.

Да се уведоми вещото лице за възложената му експертиза и да се призове за следващото съдебно заседание, като му се укаже, че заключението следва да се представи поне една седмица преди съдебното заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.10.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Е. А. С. е предявила срещу В. А. А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14507,36 лЕ., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***, ет. 5, с площ от

99,92 кв. м., за периода 12.11.2022 г. - 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 12.09.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 2786,75 лЕ., представляваща обезщетение за забава за периода 12.11.2022 г. - 06.08.2025 г.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти по наследство от Трендафил В.ов Владов, починал на 14.03.2022 г., на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Излага, че след смъртта на общия им наследодател процесният апартамент се ползва единствено от ответника. В тази връзка ищцата отправила покана до ответника, надлежно връчена на 11.11.2022 г., с искане да заплати обезщетение за неоснователното ползване на имота, съответстващо на притежаваната от ищцата 1/2 ид. част от него. Плащане на дължимото обезщетение не последвало, поради което ищцата изпратила до ответника нотариална покана от 06.06.2023 г., но ответникът не се явил в кантората на нотариуса. Твърди, че към настоящия момент ответникът продължава да ползва целия съсобствен имот, без да е заплатил на ищцата дължимото се обезщетение, чийто размер следва да бъде съобразен със средните пазарни наемни цени на подобни имоти за процесния период и се равнява на сумата от 14507,36 лЕ..

Претендира и обезщетение за забава върху главницата от деня, следващ момента на получаване от ответника на първата писмена покана – 12.11.2022 г., до 31.03.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че с ищцата са съсобственици по наследство на процесния имот при равни квоти, както и че са единствени наследници по закон на Трендафил В.ов Владов. Оспорва да е ползвал лично имота с твърдение, че през исковия период процесният имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице. Излага, че към момента на смъртта на Трендафил В.ов Владов наемателят Марин Върбанов се е намирал във фактическа власт на имота въз основа на устно споразумение за ползването му, постигнато приживе с общия наследодател. След смъртта му ответникът сключил с наемателя 4 бр. писмени договори за наем за срок от 1 година и 3 месеца, респ. за срок от 3 години. Посочва, че на 01.04.2025 г. между ответника и Марин Върбанов било подписано споразумение по договор за наем от 15.03.2022 г., с което страните постигнали съгласие наемателят да заплаща на ответника месечния наем от общо 16260 евро, дължим за периода 2

15.03.2022 г. - 15.03.2025 г., на четири месечни вноС. в периода 15.04.2025 г. - 15.07.2025 г. В клаузата на чл. 1 от споразумението наемателят се задължил да заплати общия размер на наема на ответника, който, от своя страна, се задължил да предаде половината от тази сума на ищцата. Поддържа, че въпреки неизпълнението на наемателя на задължението му да заплаща месечната наемна цена, не прекратил договора за наем, съобразявайки волята на общия наследодател, който приживе пожелал наемателят да продължи да ползва имота и след смъртта му. Посочва, че на 15.04.2025 г. сключил с наемателя анекс към договора за наем от 15.04.2025 г., съгласно който страните уговорили наемната цена да бъде заплащана на две равни части от 250 евро на ответника като наемодател и на ищцата като негов сънаследник. Поддържа, че 1/2 част от дължимата наемна цена за процесния имот за периода от 04.2025 г. - 07.2025 г. е заплатена на ищцата от наемателя по банков път. Твърди, че през 2025 г. дължимият за периода 15.03.2022 г. - 15.03.2025 г. наем на стойност от 34 755 лЕ. е заплатен изцяло на ответника, половината от която сума последният бил в невъзможност да заплати на ищцата поради наложените запори върху банковите му сметки вследствие воденото от ищцата производство по обезпечение на бъдещ иск. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане на вземането на ищцата за обезщетение с вземането на ответника за сумата от 1136,38 лЕ., представляваща припадащата се на ищцата 1/2 част от разноС.те, сторени от ответника за запазване и поддръжка на съсобствения между страните имот, както следва: сумата от 272 лЕ. – ремонт на покрив, сумата от 70 лЕ. – ремонт на асансьор, сумата от 284 лЕ. – измерване на контур и издаване на схема на самостоятелен обект по фактура от 06.08.2024 г., сумата от 284 лЕ. – измерване на контур и издаване на схема на самостоятелен обект по фактура от 06.08.2024 г., сумата от 571 лЕ. – пломбиране на водомери и монтаж на топлинни разпределители и сумата от 300 евро – възстановен на наемателя депозит, предаден от последния на общия наследодател на страните въз основа на сключения с него договор за наем.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че процесният имот е съсобствен между страните при равни квоти; че през исковия период имотът се е ползвал лично само от ответника по начин, който е възпрепятствал или ограничавал /чрез фактичеС. или правни действия/ ползването му от ищцата съобразно предназначението му; че ищцата е поискала писмено от ответника да осигури достъп до имота за ползване съобразно правата си или да заплаща обезщетение; размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже плащане на обезщетението, респ. възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в т.ч. че през исковия период имотът възмездно е предоставен за ползване от трето за спора лице въз основа на сключен договор за наем.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа.

По възражението за прихващане с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ответника е да докаже, че процесният имот е съсобствен между страните при равни квоти; извършването от ответника на необходими разноС. за запазване и поддръжка на съсобствения имот; отказа на ищцата да участва в разходите за съсобствената вещ; размера 3 на сторените необходими разноС..

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при СофийС. районен съд: _______________________

4