Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 22.12.2021, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 1198/2021
Вид
Решение № 258
Подписан
22.12.2021
В сила
11.04.2022
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. гр. Хасково, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20215640201198 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. ИВ. Д. от гр.Смолян, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 5356948/13.07.2020г. издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, както и доводи за незаконосъобразност на самата процедура по регистриране на скорост с мобилна система за видеоконтрол по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е представено становище по жалбата с което се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатският хонорар.

1

Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

На 13.07.2020г. в 10:35 часа, със АТС TFR1-М с №597, било заснето движение на лек автомобил марка “Форд Транзит Конект ”, с регистрационен номер ******** със скорост от 65 км./ч., при разрешената стойност от 50 км./ч., общо ограничение на скоростта в населено место и е посочено в ЕФ скорост на движение от 62км/ч, като е отчетен толеранс и са извадени 3 км/ч от засечената скорост, посочено е и отклонение от 12 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 62 км./ч. – превишаване с 12 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка на техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в протокол №4-5220/21.02.2020г., която проверка е с продължителност една година. Представено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване което е с дата 24.02.2010г. и валидност до 24.02.2020г . За място на нарушението в електронния фиш е вписано бул.“Никола

Радев“ срещу автосервиз Шишков в посока към кв.Болярово, като АТС тип мобилна система TFR1-М с №597 е била насочена към центъра на гр.Хасково.

От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателя. Електронният фиш както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на жалбоподателя, тоест същият е обжалван в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд - Хасково.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал – снимка без данни за номер. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.

2

По силата на чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр.

43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., - Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

Т.7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като 3 нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.

Според съда в конкретният ЕФ посоченото мястото на извършване нарушението е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено на бул.“Никола Радев“ срещу автосервиз Шишков в посока към кв.Болярово, като АТС тип мобилна система TFR1-М с №597 е била насочена към центъра на гр.Хасково, като АТС тип мобилна система TFR1-М с №597 е била насочена към центъра, при общо ограничение 50 км/ч. Кмерата е била насочена към центъра на гр.Хасково, което пък се потвърждава от представеният и приет като доказателство протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Мястото на нарушението, посоката на движение и посоката на заснемане на нарушението се доказват още и от изготвените и представени по делото като доказателства, клип и снимка на самото измерващо средство монтирано на патрулният автомобил.

Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – клип №22364, както и снимка на лекият автомобил в който е разположена АТС TFR1-М с №597. Последната снимка е изготвена във връзка с чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.

4

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТС.

Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали това место отговаря на посоченото в протокола. От горната снимка се установява безспорно, че мястото на разположение на техническото средство е именно това описано и в обжалваният ЕФ, като се установява и датата и часа в който е било разположено техническото средство. Ето защо и съдът намира, че снимката от която се установява къде е било разположено мобилното АТС следва да се приеме като годно доказателство относно мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно, че собственик на управляваното МПС е лицето Ж.Г.В..