Решение № 30 от 19.06.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Карнобат, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20242130200065 по описа за 2024 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Б. ЕООД гр. Я. чрез пълномощника му и съдебен адресат по настоящото дело адв. Д. М. М. против наказателно постановление № 02-2300450 от 22.12.2023 г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда със седалище гр. Бургас с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда на основание чл.

416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда му било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв..

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и неправилно като се посочва , че същото противоречи на материалния закон- КТ и процесуалният такъв – ЗАНН и като такова моли съда да го отмени изцяло,алтернативно ако съдът не го отмени да го измени .Претендира за разноски .

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе 1 редовно призован не се явява негов законен или негов процесуален представител, но жалбата се поддържа чрез писмено становище .

За административнонаказващия орган редовно призован, се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият по този начин взема становище в съдебно заседание по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава респ. да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно , като издадено при спазване на материалния и процесуалния закони. Претендира за разноски по делото.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Б. ЕООД гр. Я. наказателно постановление № 02-2300450 от 22.12.2023 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда със седалище гр. Бургас е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за установяване на адм. нарушение № 02-2300450 от 30.11.2023 г., което констатира за извършено административно нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда от жалбоподателя което се е изразило в следното , че жалбоподателят Б. ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , към 26.10.2023 година не е изплатил не по- малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение за положен труд на 22.09.2023 година,/ официален празник / на работника Ф.С.М. с ЕГН **********, полагала труд на длъжност готвач в стопанисвания от дружеството обект – ресторант В. находящ се в село П. , община Сунгурларе , като увеличеното възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 25-то число на следващия месец , съгласно сключения между страните трудов договор № ****** година , а именно до 25.10.2023 година , като това нарушение било установено от главен инспектор В. А. В. при извършена проверка по представени документи в Дирекция Инспекция по труда Бургас на дата 28.11.2023 година които са в това число присъствена форма за работа за месец септември 2023 година , ведомост за заплати и фиш за месец септември 2023 година, за което извършено от него адм. нарушение 2 на основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв..

За извършената документална проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2345640 от 30.11.2023г., с който свидетелят В. В. е дал задължително предписание на работодателя Б. ЕООД в срок до 06.12.2023г. да се изплати съответното трудово възнаграждение за работа по време на официален празник на Ф.М. , като на 05.12.2023г. жалбоподателят е изпратил по ел. поща доказателства за изплатено допълнително трудово възнаграждение за работника.На 30.11.2023г. за констатираното нарушение свидетелят В. е съставил Акт за установяване на административно нарушение, който е връчил на упълномощения представител на работодателя - нарушител.

В съдебно заседание са разпитани като свидетели В. В. и И. Д. , които свидетелстват за факти , потвърждаващи изцяло горепосочената фактическа обстановка по делото отразена категорично и в двата издадени акта от страна на адм. наказващия орган- АУАН и издаденото въз основа на него НП.Следователно така посочената в двата горепосочени акта фактическа обстановка по делото според адм. наказващия орган касае извършване на вмененото адм.нарушение от страна на жалбоподателя. Същата фактическа обстановка не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства , даже се потвърждава и от приложените писмени такива по делото – трудов договор ****** година , присъствена форма за работа за месец септември 2023 година , платежна ведомост за месец септември 2023 година , платежен фиш за изплатената работна заплата на Ф.М. , идентификационна карта на Б.

ЕООД гр. Я. , протокол за извършена проверка № ПР 2345640 от 30.11.2023 година , както и платежната ведомост към 01.12.2023 година и платежния фиш за изплатените съгласно чл. 264 от КТ увеличени възнаграждения на работника Ф.М. , които са изпратени по ел. поща на Инспекция по труда гр.

Бургас на дата 05.12.2023 година .

Следователно така посочената в двата горепосочени акта фактическа обстановка по делото според адм. наказващия орган касае извършване на процесното адм.нарушение от жалбоподателя.

Същата фактическа обстановка така приета за установена от съда се подкрепя от горепосочените писмени и гласни доказателства по делото и не се не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства ,затова съдът я приема като обективната действителна такава по делото. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на 3 процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на изрично упълномощен представител жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което обстоятелство той е удостоверил с подписа си.

Съдът намира , че нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работникът Ф.М. е полагала труд на 22.09.2023г., което е официален празник.

В нарушение на разпоредбата на чл. 264 КТ работодателят не е заплатил на същата не по-малко от удвоения размер на трудовото й възнаграждение в срок до 25.10.2023г., когато съгласно подписания с работника трудов договор е дължимо възнаграждението за м.септември 2023г. Констатираното от проверяващите е самостоятелно нарушение и заплащането на възнаграждението на по-късен етап не го санира, поради което правилно е ангажирана отговорността на работодателя.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за маловажност на административното нарушение. Не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ, доколкото работникът Ф.М. е претърпяла вреди от несвоевременното изплащане на увеличението към трудовото възнаграждение. Размерът на тези вреди в случая е ирелевантен, предвид изискването на законодателя за липсата на каквито и да е вредни последици от нарушението. Заплащането на разликата до дължимия удвоен размер на възнаграждението в срока на задължителните предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, не променя този извод, а и тяхното неизпълнение представлява самостоятелно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ- в този смисъл и Решение № 911 от 13.05.2016 г. на АдмС -Бургас по к. а. н. д. № 413/2016г.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – Кодекса на труда и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такова се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление тъй като то е съставено при изпълнение на императивните разпоредби на чл.

57 и сл. от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.

4

При този изход на делото следва да бъдат присъдени на адм. наказващия орган поисканите от него съдебни разноски по делото.

По разноските:

В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото дело на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН. С настоящото си решение съдът приема , че процесното наказателно постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло .

По този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. . С оглед фактическата и правна сложност на делото , съдът стигна до извода , че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед на потвърждаването изцяло на процесното наказателно постановление , съдът намира , че такива разноски не се дължат на жалбоподателя .

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 02-2300450 от 22.12.2023 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр.

Бургас което е издадено въз основа на АУАН № 02-2300450 от 30.11.2023 година против Б. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Я. ул. *** представлявано от Г.В.В.- управител , същият със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. Я. , обл. Я. ул. *** чрез адвокат Д. М. М. АК 5

Я. - съдебен адресат , с което за извършено адм. нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв., като напълно законосъобразно.

Осъжда Б. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Я. ул. *** представлявано от Г.В.В.- управител , същият със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. Я. , обл. Я. ул. *** чрез адвокат Д. М. М. АК Я. - съдебен адресат да заплати на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда гр. София сумата от 100 лв. представляваща направените от него съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД № 65 / 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Отхвърля искането на Б. ЕООД със седалище и адрес на управление гр.

Я. ул. *** представлявано от Г.В.В.- управител , същият със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. Я. , обл. Я. ул. *** чрез адвокат Д. М. М.

АК Я. - съдебен адресат за заплащане на направените от него съдебни разноски по настоящото АНД № 65 / 2024 година по описа на Районен съд Карнобат, като неоснователно.