Решение № 23 от 21.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгoстинов

Станислав Стефански при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Г. Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.03.2023 год., постановено по гр.дело № 480 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, предявеният от Г. Й. Б. против М. Ц. Н., Г. И.

Н. и В. И. Н. иск, с който претендира намаляване на завещанието на П.Д. Б.а от 16.03.2005 година в полза на М. Ц. Н. и И.Г. Н. е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца е възложено заплащането на разноски.

Решението е обжалвано от Г. Й. Б. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо иска, според заявеното. Позовава се на погрешно тълкуване и прилагане на чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 61 от Закона за наследството. Претендира разноски за две инстанции.

Ответниците по жалбата – М. Ц. Н., Г. И. Н. и В. И. Н. - излагат доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендират разноски за второинстанционното производство.

По реда на чл. 278 от ГПК ищецът атакува и определение от 28.04.2023 година, с което съдебното решение е допълнено в частта за разноските.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството.

1

Ищцовата страна - Г. Й. Б. - излага в исковата си молба, че е наследник по закон, съпруг, на П. Б.а, починала на 17.07.2019 година. На М. Н. и И. Н. тя завещала имот с построената в него къща в село Стефан Стамболово и четири ниви. С довод да му е накърнена запазената част от наследството на починалата по реда на настоящото производство ищецът претендира намаляване на завещанието до размер на една трета идеална част от завещаните имоти.

Ответниците - М. Ц. Н., Г. И. Н. и В. И. Н. - оспорват иска с възражения ищецът да не е приел наследството по опис, законово изискване за упражняване на правото на възстановяване на запазената част. В наследството на завещателката имало автомобил и апартамент, по стойност достатъчни да гарантират запазената част на ищеца. Претендират разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените по делото документи, че ищецът е съпруг на П. Б.а, че тя е починала на 17.07.2019 година и че в полза на първата ответница и И. Н., наследодател на останалите двама ответници, е направила атакуваното завещание. Няма спор и по въпроса, че ищецът не е приел наследството на съпругата си по опис. По този или по друг повод опис не е съставян.

Фактите сочат неоснователността на иска. Липсата на опис изключва правото на редуциране на атакуваното завещание – чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството. Само на това основание искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Доводите на ищеца-жалбоподател са неоснователни.

Приемането на наследството с конклудентни действия не е достатъчно за упражняване на правото по исковата молба. Без значение е и дали е знаел за атакуваното завещание, дали заветниците са полагали грижи за завещателката или не.

Липсата на спор относно активите на наследството не може да замести описа, щом законът е намерил за нужно да му придаде значението на условие за упражняване на правото на намаляване на завети и дарения.

В тежест на ищеца-жалбоподател следва да бъде възложено заплащането на разноските на ответниците за второинстанционното производство, като сума доказани в размер на по 1 500 лв., възнаграждение за един адвокат - чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Тезата му не може да бъде споделена, защото би довела до договаряне и заплащане на хонорари по минимума на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – нещо, което законът не изисква.

За присъждане на разноски в търсения размер е от значение, че страната е била принудена да направи разходи, а не това дали всички ответници са защитавани от един адвокат.

2

По частната жалба против определението, допълващо произнасянето за разноски:

С обжалваното определение съдът е допълнил постановеното по делото решение като в тежест на ищеца е присъдил разноски от по 600 лв. за всеки ответник.

Прието е, че искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е просрочено а и по същество е неоснователно.

Жалбата е неоснователна. Плащането на адвокатски хонорар от всеки ответник е документално установено. Липсва изискване на закона към вида на документа за плащане. Производствата по чл. 30 от Закона за наследството се отличават както с фактическа, така и с правна сложност, заради което място за редуциране на дължимото като разноски, направени за адвокатски хонорар, липсва.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решение от 15.03.2023 година, постановено по гр.дело № 480 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Потвърждава по реда на чл. 278 от ГПК определение от 28.04.2023 година, постановено по гр.дело № 480 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Осъжда Г. Й. Б., ЕГН: ********** от гр. ..., да заплати на М. Ц. Н., Г. И. Н. и В. И. Н., всички с адрес гр. ... – всекиму поотделно - по 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3