Решение № 787 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, чрез пълномощника адв.А. Н. от АК София срещу решение № 984/06.03.2024г. по гр.д. № 12638/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е осъдено „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Гюешево„ № 14, да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***, сумата от 3605.11 лева, дадена на неосъществено основание – по нищожен договор № 2805124, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (01.09.2022г.) до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от 484.20 лева.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че големината на шрифта в приложените по делото оригинални документи гарантира правата на потребителя да се запознае с договора. Сочи се, че Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят във формат и шрифт не по-малко от 12. Сочи се, че съобразно чл. 22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл.

10 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че областта, която е хармонизирана, 1 не дава право на националните разпоредби да предвиждат различни регулации от тези, предвидени в Директивата. Сочи се, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно, защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение.

Сочи се, че по делото не е обсъдено заключението на съдебнотехническата експертиза относно измерването на шрифта. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърлянето на предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил е писмен отговор от В. К., с който жалбата се намира да неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е установил безспорно следните факти. На дата 11.07.2017 между страните бил сключен договор за заем № 2805124. По силата на този договор В. К. е получила назаем сума от 41000 лева, която следвало да върне ведно с лихви. От заключението на вещото лице, което ПРС възприема като обективно и цени, личи, че потребителят К. е платила по договора общо 45136.11 лева. От представената от ответното дружество справка (л.29) личи, че по договора, К. е платила 45 136.11 лева и 4.69 лева лихви за просрочие.

Съдът възприема като достоверно и компетентно изготвено и заключението по техническата експертиза, според което шрифта, с който е изпълнен договора, е в размер от 9.5 до 11 пункта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че големината на шрифта в приложените по делото оригинални документи гарантира правата на потребителя да се запознае с договора. Сочи се, че Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се 2 представят във формат и шрифт не по-малко от 12. Сочи се, че съобразно чл.

22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл. 10 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че областта, която е хармонизирана, не дава право на националните разпоредби да предвиждат различни регулации от тези, предвидени в Директивата.

Според въззивният съд не може да се дерогира от настоящия съд изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК съобразно приетите изменения с ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. , то договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Макар и това изискване да не е част от Директива 2008/48/ЕО, то това не изключва правото на държавата членка на ЕС да въведе в своето вътрешно законодателство построги изисквания за защита на потребителя от тези въведени с горната директива, което е сторила република България. В тази насока на правни изводи е и практиката на ВКС по този казус – решение № 60186/28.11.2022 г. т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.о.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно, защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение.

Видно от приетата СТЕ /л.127/ в печатната индустрия, точката /point/ се е превърнала в стандартна единица мярка за големина на шрифта и ширината на линията. Така наречената DTP- point със съкращение pt. се определя като 1/72 от инча /приблизително 0,0138/ или 0,3527 мм. Тоест в техниката на печатането и графичното оформяне на шрифта си има формирани трайно обективно измеряеми величини за проверка на големината на шрифта. Ето защо изискванията на българското законодателство за размера на шрифта в ДПК, са съответни на науката и техниката, подлежат на обективна преценка и са задължителни за изпълнение от кредитните институции отпускащи потребителски заеми. В казуса това не е сторено и на това основание правилно и законосъобразно РС Пловдив е приел, че договорът е нищожен на основание нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК, а от там основателен и доказан е и иска по чл.55 от ЗЗД. Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.

3

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 984/06.03.2024г. по гр.д. № 12638/2022г. по описа на РС Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4