Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1301 от 05.05.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 818/2025
Вид
Определение № 1301
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500818 по описа за 2025 година

Подадена е молба от 04.03.2026 год. от ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД, гр. София чрез адв. Г. Х. за допълване на постановеното решение рег. № 15/12.01.2026 год. на СОС в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и направените разноски в първоинстанционното производство, съобразно изхода на спора, по реда на чл.

248, ал. 1 от ГПК.

Ищецът чрез адв. М. от САК оспорва молбата.

След преценка на доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както и възраженията на ищеца, съдът прецени следното:

Допустимо и постъпило в срок е искането по реда на чл. 248 от ГПК - за допълване на решението в частта за разноските, като молбата е подадена в едномесечния срок за обжалване на решението, считано от връчването му на ответника /на 04.02.2026 год./.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Видно от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на пълномощника си адв. Х. договореното възнаграждение в размер общо на 3990 лева, както следва: 1. сумата 2460 лева - за изготвяне и подаване на въззивна жалба във връзка с предявения от К. Ф. П. иск за неимуществени вреди; 2. сумата 480 лева – за изготвяне и подаване на въззивна жалба във връзка с предявения иск за имуществени вреди; 3. сумата 570 лева – за изготвяне и подаване на отговор на насрещна въззивна жалба във връзка с предявения иск за неимуществени вреди , 4. сумата 480 лева – за изготвяне и подаване на отговор на насрещна въззивна жалба във връзка с предявения иск за имуществени вреди.

1

Предвид изхода на спора и обстоятелството, че насрещната въззивна жалба на ищеца срещу решението в частта за имуществените вреди е уважена изцяло, респ. не е уважена въззивната жалба на дружеството срещу решението в осъдителната част по иска за имуществени вреди, то на молителя не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за сумите по т. 2 и т. 4, посочени по-горе. С оглед частичната основателност на въззивната жалба на дружеството срещу решението по иска за неимуществени вреди /решението е отменено в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за разликата над 15 000 лева до 18 331,50 лева/, то на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по т. 1 в размер на 447,72 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

Минималният размер на възнаграждението по този пункт, изчислено на основание чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 2050 лева. Поради това и уговореното възнаграждение в размер на 2 460 лева не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. На ответника се дължат и разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца във връзка с предявения иск за неимуществени вреди, тъй като тази жалба е приета изцяло за неоснователна. По този пункт обаче съдът намира, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 570 лева е прекомерно. С оглед обжалваемия интерес и извършените от пълномощника на страната процесуални действия – подаден е отговор на насрещната въззивна жалба, без явяване на представител на страната в единственото проведено о.с.з., съдът намира, че по този пункт разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лева, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Невинаги обаче съединените искове налагат отделна защита, както е в настоящия случай. С оглед фактическата и правна сложност по делото, както и поради това, че защитата по всички искове е била сходна /аргументите на адвоката, осъществил правната помощ, в защита по всеки иск в подадения отговор на въззивната жалба и по насрещната въззивна жалба, са почти идентични/, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер общо на 331,17 евро /равностойността на 647,72 лева/.

Неоснователна се явява молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на дружеството на направени разноски в първоинстанционното производство. Това е така, тъй като районният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските, дължими на ответника, като страната не е обжалвала решението в тази част, респ. не е подала молба за изменението му по реда на чл. 248 от ГПК. Пред СОС ответникът е претендирал единствено направените разноски във въззивното производство.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение рег. № 15/12.01.2026 год. на СОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Ф. П. ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД, гр. София сумата 331,17 евро разноски за въззивното производство, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молбата от 04.03.2026 год. на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД, гр. София чрез адв. Г. Х. за допълване на постановеното решение рег. № 15/12.01.2026 год. на СОС в частта за разноските в останалата част по реда на чл. 248 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3